Това, че „Царството Божие”, за което Христос говори на Тайната вечеря, има да дойде не в някакво неопределено далечно бъдеще, но влиза в самия този свят, ни е засвидетелствано най-изразително в книгата Деяния на светите апостоли.

Ние знаем, че всеки човек идва на света като неповторима, уникална личност, като абсолютна „новост“, защото именно като личност него нито го е имало в нещо предишно, нито ще се повтори в нещо последващо.

Колкото един римски (или византийски) град е по-близо до бреговете на морето, толкова по-скоро той се намира в неговия „център”, а колкото е по-навътре в континента, толкова повече е на неговата периферия.

След назначаването на служебно правителство започна да циркулира една „стилистична фигура“, имаща за цел да разтревожи обществото ни. В България дойде на власт „генералско правителство“. Формира се „военна хунта“, готви се задкулисен „военен преврат“…

Ще припомня прочее как един от най-големите християнски мислители, блаж. Августин, отговаря на „каверзния“ въпрос на скептика, гласящ: „колко е продължило времето преди Бог да създаде света“, или още по-точно: „какво е правил Бог преди да създаде небето и земята“.

Спомням си онази далечна година, когато за първи път осезателно усетих тази сила на предпасхалната седмица – силата, която не насилва, която сякаш и въобще не е сила, но която царуваше, бе царувала и щеше да продължи да царува спокойно и безтрепетно над всички други „сили“.