Нищо, абсолютно нищо до ден днешен – било в индивидуалния, било в обществения и историческия живот на човека не е откривало Истината по друг някакъв начин, освен като Истината за своята несъвършеност, за своята несъстоятелност, суетност, немилосърдност, – сиреч не е откривало Истината по друг начин освен като отвъдна на себе си. И това съвсем не е релативизъм, защото нали нещата в човешката, в осъзнато живяната история, се релативизират не сами от себе си, а от рано или късно откриващата се за тях Истина, от Истината, която следователно Е, съществува – макар че за всеки случай и за всяко историческо и човешко образувание се оказва различна от него.
Откровението на Истината – откровението ѝ на човеците, на техните дела, на техните установения – винаги следователно е тъждествено на Съда на Истината над тях и съкрушението, изумлението е тъждествено на жизненото постигане на това откровение.
И ето – единствено в откриваното от този Съд „друго“ – винаги „друго“ в сравнение с битието на света – е Бога. Бог е отвъдната на този свят и на неговите възможности – Истина. Отвъдна, винаги отвъдна на света Истина, която, обаче е Истината за света.
И ето – тук е парадоксът. Бог – Който в Своята непостижима Истина и святост – перманентно отрича всяко съизмервано с Него, сам отвека и непостижимо Се е отрекъл от Своето отрицание, от Своя Съд над човека и света. Парадоксално казано: в Своите неизповедимо-благостни дълбини Бог се открива като по-свят от… абсолютната святост, с която съди света, като по-праведен от абсолютната праведност, пред която всичко се оказва неоправдано и заслужаващо отрицание. Бог – казвам – Сам по Себе Си се оказва по-свят от онази непосилна за света святост, която Той е определил за света. Защото Бог не само изисква и сочи на света тази святост и тази Правда, не само „пояжда“ фактическото състояние на света с тази святост и с тази Правда, – Той я и дава на света.
Нека да се замислим върху това. Ако у Бога отвека я нямаше тази „парадоксалност“ – ако Той, непостижимо Светият и неосъществимо от другиго Истинният, бе в Своята святост и истинност само и единствено Съдия и изобличител на света – то нима пределното Му постигане от света не би превърнало последния – по израза на един съвременен мислител – в „солен стълб“, в подобие на жената Лотова, която видяла гнева Господен, когато той се изливал в цялата си мощ над Содом и Гомора.
Там е работата обаче – и в това е най-дълбоката същност на постигнатото от християнското човечество, че – непостижимо за всеки ум – Бог отвека и утвърждава самия отвека отрицаем и осъждан от Него свят. Утвърждава го – в Своята „свръхлогична“ милост – за да не утвърди просто нищожеството му. Утвърждава го, за да не утвърди навеки вечната отвъдност на Правдата спрямо този свят. А щом Бог го утвърждава, то значи този, именно този безконечно отрицаван, грешен свят е и безконечно ценен – ценен у Бога, ценен за Самия Бог, Божествено ценен свят.
Но ето защо, всички ние, християните – с цялата си трагична история, с всичките си деяния в нея, с всичките си безумни идеи и начинания – всички ние, които, според собствения си дълбок опит , сме „прах и пепел“ пред Истината, все пак – в Истината не сме „прах и пепел“. Всички ние, които сме безконечно нищожни пред Бога, все пак – у Бога сме безконечно ценни. И Сам Бог – открил ни отвека Своята Истина и святост, открил ни с това нашето безконечно недостойнство пред Истината, същевременно ни е забранил отчаянието, забранил ни е да отричаме себе си и своето достойнство.
Парадокс е – велик парадокс, открит ни с въплъщението на Словото – че ние, „съсъд на тлението и греха“, съсъд на най-големите мерзости, съсъд на нескончаемото богоборчество и крушения, сме възлюбени у Бога и сме издигнати от Него на неизмерима висота – на висотата на ценност, за която… Сам Бог жертва Себе Си.
Мисля, че този парадокс с най-голяма сила ни е открит в зрелището на Кръста, за което особено трябва да отворим очите си в тази Страстна седмица.
Защото ние рядко си даваме ясна сметка какво страшно откровение е всъщност Кръста. Та той ни показва… Истината за света. Когато питат: къде е Истината, потресаващият отговор е: ето я – тя виси на Кръста. Когато питат: каква е Истината, потресаващият отговор е: ето – това Разпятие. Когато питат: какво гласи Истината, отговорът е – ето това – че светът е убил Истината, че светът е Бого-убиец.
Божествената Истина е открита на света като вечния Съд над света, като окончателната присъда над него. Защото Истината за света е неговото архипрестъпление, неговият архигрях. Истината за света е този невероятен „скандал“ – това Разпятие. То е Истината, такава е Истината. Самата Истина е – Разпятие.
Но значи Истината – пределната, най-дълбоката Истина, която търсим – това е вечната рана на човешката съвест.
И същевременно – има нещо също толкова знаменателно, също толкова изумително в това, че… Бог е приел Кръста, че Истината е понесла да бъде разпната. Защото и това, и това е Истината: че Разпятието е понесено. Отвека е било решено да бъде понесено, било е понесено и завинаги вече е понесено. Това е наистина изумително: Бог не отхвърля греха на света, Той го понася. И това също е Истината. Истината е не просто разпнатата от нас – Истината е, че Тя е понесла това, че Тя е приела да претърпи, завинаги да претърпи, всичко да претърпи. И това – също е Истина.
Истина – пределна и окончателна Истина, съзерцавана в Разпятието е, че дори не-поносимото, не-търпимото – абсолютния грях, Разпятието на Бога – е понесено от Бога.
Истината, открита ни от Кръста следователно е потресаващ, пронизителен, но и утешаващ парадокс. Със самото това, че Тя ни е явена на Кръста, Тя не отрича нашия грях, не отрича какво е светът на-истина: какво е бил в неподозираните и от него свои дълбини, какво е станал и какво остава – завинаги. Доколкото приема да бъде разпната, Тя, Истината, свидетелства този свят като свят, който убива Истината. Но доколкото същевременно – Истината, все пак понася това Разпятие – приела го е отвека, понесла го е и го понася довека – Тя, със самото това, свидетелства на същия този разобличен до основите си свят, че Тя го обича – че Тя е безкрайна, без-конечна Любов. И че в тази Любов е светът-на-Истина.
