Музиката, поезията, живописта на екстаза: тематична доминанта, стилова характеристика или израз на художествена идеология?
Гоце Делчев е гениално въплъщение на апостолическото поведение на Васил Левски, а Яворов повтаря с нова сила и в друга форма Ботевото и ботевското.
Краят на XIX и първото десетилетие на XX век са в повечето литератури на евроатлантическия свят времената на ранните модернизми, на явяването и утвърждаването на същинския литературен персонализъм.
Интересуват ни тук не просто отгласи и пародии на персоналистичността въобще, а именно постмодернисткото обговаряне на най-видни литературни личности.
Приключвайки темата за литературния конкурс в Шумен на името на Иван Пейчев, препечатваме текста на Михаил Неделчев от брой 14/2018 на „Литературен вестник“.
За да приключим темата за литературния конкурс в Шумен, след статията на Михаил Неделчев от 19.12.2017 г. в Портал Култура и отговора на председателя на СБП Боян Ангелов от 26.12.2017 г., препечатваме текста на Михаил Неделчев от брой 6/2018 на „Литературен вестник“.
Публикуваме текста на професор Михаил Неделчев, който днес, 17 юли, отбелязва 75-годишнината си.
Книгата на проф. Михаил Неделчев „Яворов. Сюжетите на последните години“ (ИК „Хермес“) е посветена на Яворовото творческо, личностно-биографическо и обществено битие от 1910 до 1914 г. Това са новонаписани интерпретации и драматически разкази за единствената поетическа книга „Подир сенките на облаците“, за трагическия финал на любовта към Мина и за представянето на този интимен сюжет, за ибсенизма на втората драма „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ и пр. Публикуваме откъс от книгата.
