Александър Шурбанов
Живот или животи?
Множественото число е превърнало единния и общ доскоро живот, това чудо на вселената, в множество отделни, независими едно от друго и затова заменими негови проявления.
„ИСТИНА, ИСТИНА ВИ КАЗВАМ…“
Западното човечество има остра нужда от нова религия, която да отговаря на натрупания от Просвещението насам обществен опит... Религия, която да не отрича науката, а да я обхваща.
Уелският обновител на английската поезия
Предстои да излезе представителна подборка на творби от Дилън Томас „Дордето слънцето се пръсне“ (изд. Жанет 45). Преводът на стихотворенията е на Александър Шурбанов.
Чуйте Стеван Тончич
В поредицата „Модерна европейска лира“ на изд. „Ерго“ излезе книгата „Преди да ме е отнесъл дяволът“ на сръбския поет Стеван Тонтич. Публикуваме послеслова на Александър Шурбанов и няколко стихотворения.
Опит
„Опит” на професор Александър Шурбанов (изд. „Сиела“) е книга за отраженията, покрай които често преминаваме, без да ги забележим. Първият тематичен раздел в нея оглежда проблемите на човека като zoon politikon, вторият се обръща към по-големия въпрос за мястото на човека в Космоса и неговото самоопределяне в общия ред на битието. Третият се насочва към нуждата от себеизразяване, към изкуството и езика. Краят предлага сбор от неразрешимите парадокси на ума и утехата на сетивата. Публикуваме откъс от книгата.
Възвишение на духа и жанра
Истинският разговор за тази книга все още предстои. „Възвишение” майсторски разполага пикареската в съвременния екзистенциалистки ракурс на абсурдистката комедия.
Шекспир, неподражаемият
Разговор на Портал Култура с проф. Александър Шурбанов за изключителността на Шекспир, за многото му лица и логиката на творческия му път, за преводите на неговите пиеси като лакмусова хартия за всяка национална култура и защо е недопустимо за един Шекспиров актьор да рецитира стиховете му.
Завръщането на Калуньо
„Калуня-каля” има какво да каже на един много по-широк читателски кръг във времето на всеобщо разколебаване на традиционния морал. Защото имаме работа с дълбоко прочувствана и премислена творба, осветяваща края на българския, балканския, а и европейския ХХ век.
НАРОД, КОЙТО НЕ УМЕЕ ДА НАИМЕНУВА СВОЕТО…
Защо предаваме без бой дори и малкото, което имаме? Защо допуснахме внушителните мемориални стени с имената на загинали през Първата световна война български войници и офицери в градината на НДК да изчезнат и да бъдат заместени с мегаломанския соцмонумент?
НЕЗЕМНИЯТ ДУХ И НИЕ
„Скитах по улиците на този чужд град, чийто език не разбирам, и оставях сетивата си да шарят около мен като пипала на смутен октопод, попаднал в нов аквариум...” Прочетете размислите на Александър Шурбанов в новия, 88-и брой, Зима, на сп. „Християнство и култура”.
няма коментари