Стоян Радев
Актуално
Защо все простаци…
Последната реплика на Борисов към Рашков (за таралежа) отново възбуди традиционното нашенско възмущение от простотията. Беше сезирана прокуратурата, защото простащината на бившия премиер е третирана от вносителя на сигнала като престъпление от общ характер.
Гледна точка
Теория на политическата относителност
В рамките на три месеца в България на два пъти се проведоха парламентарни избори, които могат да бъдат добра илюстрация към една несъществуваща, но вероятна теория на политическата относителност. Нека видим как.
Актуално
Пънкарка ли е Милена?
Дали сме съгласни с Милена? Дебатът няма да спре, но да се твърди, че тя насажда омраза, би било също толкова опасно, колкото да се внушава, че прайдът приветства разврата.
Гледна точка
Добре че са лошите
Истинското морално усилие, в което се опитваш да правиш добро, а не просто да критикуваш лошото, си струва. То не се побира в лозунги, не дава ефектно предимство, не се налага силово…
Гледна точка
Кого да слушат медиите
Може би медиите ни слушат през цялото време и затова са в такова състояние – прилично на нашето. Може би трябва да си запушат ушите за шума и всеки медиен професионалист и участник в публичния живот да опита отново да чуе собствената си съвест.
Актуално
Така наречените „мутри“
За да вземем решение в какъв сюжет участваме, е наложително да отговорим на въпроса има ли сплотена общност от добри хора, която е атакувана отвън, или няма.
Гледна точка
Кратко лирическо отстъпление
„Той беше моят изток, запад, север, моят юг, работното ми там, неделното ми тук, и ден, и нощ, и стих, и песен с него бях, и мислех си, че любовта е вечна…“
Гледна точка
Меритокрация?
Дошъл ли е моментът, в който най-после управлението да поемат заслужилите, хората с изявени качества, тези, които получават властта, защото знаят как да я използват в служба на общественото благо? Дойде ли най-после денят на меритокрацията, за която сме чували и ни се струва единственото средство за просперитет?
Гледна точка
За свободата на словото
Ние се възползваме от правото си да говорим, но сякаш е отнет общественият ефект от свободното слово, изреченото не постига нищо съществено, превръща се в празен звук. Разполагаме с негативната свобода да правим каквото искаме, без направеното да има ефект.

