В последно време разюзданите политически страсти създават истерична атмосфера, в която човек сякаш изпуска нишката на важните неща в живота си и се загубва сред общия непрестанен шум. Ценното лично преживяване изчезва в потока на масови вълнения и разправии, неразличими стават образите, в които можеш да намериш съкровена съпричастност, все по-непостижимо е дълбокото разбиране на въпросите защо, накъде и за какво.
Преди малко повече от година светът беше сполетян от опасна зараза. Пандемията стана тема на всеки разговор, медиите и до днес не спират да се занимават главно с нея, социалните мрежи преливат от споделени новини и коментари. Неизбежното политизиране на проблема превръща различните спасителни усилия в обект на надпревара, върху която се дебатира критически, като не остава здраво място – всичко подлежи на подозрение, упрек, обида.
На този безобразен фон умират хора, като смъртта им по обществена необходимост се превръща в статистика, която захранва и без това яростните сблъсъци. Няма лична скръб, всичко е политика. Но ако ти си успял да избегнеш фаталната среща с болестта, край теб има близки, които страданието не е подминало. С мисъл за тях публикувам мой превод, направен специално за случая, на широко популярния „Погребален блус” от Уинстън Хю Одън:
Часовници и телефони спрете,
на кучето с храна устата запушете,
пианото да млъкне и с тихи барабани
ковчега да посрещнем във сълзи облени.
И нека самолетите с отчаяни крила
в небето да изписват Той Умря,
креп траурен да носят всички бели птици,
а уличният полицай да е със черни ръкавици.
Той беше моят изток, запад, север, моят юг,
работното ми там, неделното ми тук,
и ден, и нощ, и стих, и песен с него бях,
и мислех си, че любовта е вечна: аз грешах.
Звездите са излишни, до една ги изгасете,
махнете слънцето, луната приберете,
гората изсечете, излейте океана,
защото вече нищо смисъл няма.
Казват, че стихотворението е написано в средата на трийсетте с иронично намерение, но после се превръща в интимно откровение за всеки, преживял непрежалима загуба. Тази история се свързва със състоянието в момента.
