У нас ефектът на доминото особено изразено се наблюдава през последните четири години. Държавните институции една по една падат, повечето са с изтекли мандати, повечето работят проформа, повечето са безотговорни, безконтролни и неконтролируеми. Парламентите са краткотрайни, изпълнителната власт е нестабилна, всичко съществува като фасада.

Многопартийната парламентарна демокрация няма за цел да разедини народа, а да го съедини в неговото разнообразие. Дълбокият смисъл на народното представителство е всеки един народен представител да представлява целия народ.

Какво не ни достига, за до постъпваме с другите така, както искаме другите да постъпват с нас и така светът да стане по-добър? Вяра колкото малко синапово зърно може да премества планини. Такава истинска вяра не ни достига. Нашите разсъждения стигат само донякъде в своята човешка логика.

Защо свалиха „Хъшове“ – най-гледаната българска театрална постановка по повестта „Немили-недраги“ на патрона на Народния театър? Защо уволниха най-магнетичния режисьор на този театър, чиито представления в продължение на години пълнеха залата и хората излизаха озарени от смисъл и въодушевление?

Ерик Варден си купува книгата „Нуждата ни от утеха е ненаситна“ от Стиг Дагерман и тя му дава импулс да напише „Преломената самота“. Но преди да започне да пише, той дълго търси смисъла на съществуването, като балансира на ръба на една пропаст, граничеща с опасна празнота, откъдето се чува само един глас – „човекът е прах“.

Това лято се навършиха 130 години от рождението на Димитър Пешев. Терминът, който се наложи напоследък за подобни годишнини, е „отбелязване”. Много е удобен. Не ангажира никого с нищо. Вероятно и тази годишнина е била отбелязана незабелязано.