
Теодора Димова


Гледна точка
Бог се роди
Какво означава Бог да се роди?
За невярващите празникът навярно изглежда крайно досаден, защото те всъщност не знаят какво празнуват. Що за празник може да бъде един празник, когато събитието в него е чуждо и неприемливо за съзнанието ти?

Гледна точка
Критериите ни, изчезването им
Може би до това се свежда всичко негативно в обществото ни – до изчезването, загубата, липсата на критерии. Към която и да е област от живота ни да насочим погледа си – ще констатираме този факт, този и само този.

Гледна точка
Поетичен Никулден 2012
Опашки, шарани, рецепти за шарани, рецепти за плънки за шарани, поверия за св. Никола. Дивотиите, които се ръсят от медиите по време на празници, понякога са наистина поразителни!

Гледна точка
Господине
В основата на неприемането на „другарю” стои отчуждеността на човек от човека. В основата на неприемането на „господарю” към тази хоризонтална човешка отчужденост се прибавя и вертикалната отчужденост от Господа.

Гледна точка
Кротост
Да не изпадаме в еуфория, нито в униние. Да вярваме, че от нашата молитва зависи изборът, че можем да извоюваме добродетелния си патриарх с молитва. Че той може да бъде надарен с любов, мъдрост, кротост и справедливост.

Гледна точка
Предколеден разказ
Пред вратата на купето стоеше един циганин с нещо като подвижна платформа пред себе си, на която бяха поставени, както по-късно Мина щеше да разбере, опаковани парфюми.

Гледна точка
Камбанният звън
Живея съвсем близо до „Св. Ал Невски” и съм свикнала с камбанния звън до степен, че почти не го чувам. Но четиридневния траурен звън по повод смъртта на нашия патриарх ми подейства по начин, който все още ми е трудно да осмисля.

Гледна точка
Две моментни снимки
Беше от онези спокойни, прелестни, напоени със синева и слънце дни, когато ни се струва, че светлината е някак по-светла и цветовете по-наситени, един от онези дни, в които есента се разстила с нюансите си.

Гледна точка
Филип
Минà си спомняше как дядо му го целуваше, прегръщаше крехкото му телце и го милваше по косата и бузите с грамадната си груба ръка. Той често изпитваше чувство за миналото, пресовано до часове, озадачаваше се от лекотата, с която времето, дните, годините можеха да бъдат прескачани.