
Теодора Димова


Гледна точка
Чочо
Имам ето този единствен личен спомен от Чочо. Било е около 87 или 88 година, може би бъркам. Било е след снимките на „А сега накъде„ на Рангел Вълчанов. Чочо може би е бил последен курс във ВИТИЗ или може би вече го е завършил, не мога да определя точно времето, споменът е приблизителен.

Гледна точка
Четвъртата нощ
Ние сме пристрастени към информацията, смятаме информацията за знание. Очите ни остават слепи, както на емауските пътници. Душите ни остават празни. Заменяме радостта с развлечения. Не проумяваме защо горчивата чаша не отмина Христос, не отминава и нас.

Гледна точка
Нарисуваната майка
Децата, които сега напускат България, израснаха в една виртуална страна. Ужким държава, ужким училище, ужким семейства, а всъщност всичко нарисувано на пода с тебешир и може лесно да се изтрие.

Гледна точка
Фарисейският квас
В продължение на една и съща седмица ми се случи да гледам филма „Отвъд хълмовете” на румънския режисьор Кристиян Мунджиу и да прочета наскоро излезлия роман на Франсоа Мориак „Фарисейката”.

Гледна точка
Подмяната
Иска ми се да можем да говорим нормално и човешки през очите на вярата за нормалните и човешки неща. Защото ако те не минават през сърцето ни, оставаме с усещането за една непрестанна, дебнеща и перфидна подмяна на всички нива на обществения ни и личен живот.

Гледна точка
Висящата искрица надежда
В най-голямото социално униние и безнадеждност във фейсбук избухна висящото кафе. То заля България така, като че ли се отприщи някакъв бент. Нещо насъбрано, нагнетено, исконно потърси своята форма.

Гледна точка
Сетивото за пазителство
Папа Франциск ни призова да пазим другия, другите, самите себе си, природата, всяко творение. Изведнъж осъзнах, че именно това пазителство е от изключителна важност.

Гледна точка
Тъмночервените обувки
Има нещо детско в усмивката на папа Франциск, в излъчването му. Нещо по детски весело, по детски спонтанно и свободно. Тази свобода неустоимо привлича и очарова, внушава доверие и надежда.