Тони Николов
Гледна точка
Иов и историята
Библейският текст е еквивалент на история. Разказ не просто за „случили се неща”, а по-скоро за „корена“ на събитията. Изживяваме събитията от собствения си живот „разпокъсано“, ала отгърнем ли Писанието, ги откриваме „сбрани“ в реда на Историята: между Адам и Авраам, между Иов и Авел, между Каин и Иуда…
Гледна точка
„Великият непознат“ (II)
През последното десетилетие от живота си Раковски се впуска да осъществи „най-трудния преход“ – от просвещение към революция. Откъдето и да се погледне, това е свръхзадачата на Българското възраждане.
Гледна точка
„Великият непознат“ (1)
Навършващите се двеста години от неговото рождение са повод не само да си спомним за Раковски, но и да осъзнаем колко малко всъщност знаем за него. Неслучайно още през 30-те години на ХХ в. историкът Димитър Мишев го определя като „великия непознат“.
Гледна точка
Избори и схеми
Колкото повече обсъждаме резултатите от последните избори, толкова по-голям е разнобоят в интерпретациите им. И колкото повече (си) ги обясняваме, толкова по-малко сякаш започваме да (ги) разбираме. Ситуацията е патова.
Гледна точка
Българо-македонската разпра
До изборите остават броени дни и дори най-сериозни проблеми – като отношенията ни със Северна Македония – стават заложници на „момента“, всичко се „опакова“ в дребнави партийни сметчици за „спечелване на електората“.
Гледна точка
Смърт в Казиното
Проблемът при шпионските истории е, че те полепват навсякъде. В съзнанието ми, сякаш под действието на „магичен фенер”, нахлуват фрагменти от стари истории, ненадейно подреждащи се в по-завършена форма. В тази връзка се подсещам за атентата в Казиното…
Гледна точка
По следите на Ромен Гари
Винаги в обиколките ми из София ме е вълнувало съвпадението на нашите стъпки със следите, които други преди нас са оставяли по тези места, докато са извървявали същите улици, прегазвайки времето. Макар и несъзнателно, пътищата са повторения.
Гледна точка
Къщата на страха
Унищожиха „дома на Голдщайн“. Осъзнавам го в мига, в който виждам зиналия изкоп край улица „Оборище“, малко преди пресечката на канала. „Оборище“ 69. Доскоро тук, зад зиданата ограда, се криеше кокетна двуетажна къща, а вечерно време се чуваха смехове и звън на чаши.

