Тони Николов
Гледна точка
Сънищата на една убийца
Забелязал съм, че повечето софийски истории изникват от нищото, сякаш по силата на някаква своя си логика. Уж следите са заличени, нишките – прекъснати, а ето че ненадейно, докато обхождам града, нещо започва да мержелее в сенките на старите сгради.
Гледна точка
Златотърсачи в Красно село
Във времена като днешните човек неминуемо залага на пешеходството. Вървиш и това дава полет на мислите ти, измъквайки те от килера на протяжните спомени. Само при условие че добре внимаваш в краката си, защото софийските улици крият и доста неприятни изненади.
Гледна точка
Бомбата на улица „Иван Асен II“
Има негласно правило, че стъпките ти сами чертаят истории, из които се движиш, без да съзнаваш, че всъщност ги в носиш в себе си.
Гледна точка
Навални и Путин
Една от ирониите на историята е, че Давид може да надделее над Голиат. Колкото и поначало това да изглежда невъзможно, а грубата сила и физическото превъзходство да са на страната на последния. Независимо от страха на околните, а и от преклонението на мнозина пред грубата сила.
Гледна точка
Глас срещу злото
Ако има нещо, което ни кара да се връщаме към ужасите на миналото, то не е поради вроден мазохизъм, а е заради усещането, че историята по някакъв особен начин ни застига или връхлита…
Гледна точка
По стъпките на Чернодрински
Една книга и един адрес: улица „Бузлуджа“ 53. Една книга, която имам от доста време, но която напоследък не ми дава мира заради заплетените възли от една „обща история“, все по-странно „несподелена“, колкото повече се политизира.
Гледна точка
„Тая нощ сънувах…“ (II)
Присъни ми се тая нощ толкоз необичаен сън, какъвто не съм убеден, че е спохождал ни Фараон, ни Навухохоносор, ни Настрадин ходжа, нито дори Румен Радев или Бойко Борисов. Сънувах, че се понасям из Софийското поле, за да се куртулисам от болестното уединение.
Гледна точка
Новогодишна фукария
За изненада времето по Нова година е почти пролетно. По небето вместо мъгли плуват разкъсани облачета, вятърът е топъл. Идеално време да влезеш в ролята на „фланьор“ по софийските улици или на „бродник“, ако се придържаме към фолклора.
Гледна точка
Палто за Коледа
Чух тази история преди години от един духовник и все се сещам за нея пред Рождество. Не съм искал изричното му позволение да я разкажа, но съм убеден, че няма да има нищо против, тъй като всяка споделена история рано или късно се превръща в притча. И тъй, действието на тази история се разгръща в едни далечни години…

