„Последният час на Мерилин Монро“ е разказ за голямата малка звезда и нейната трагична и самотна смърт. Пиесата на двамата автори – Вивиан Праматароф-Хамбургер и Андреас Хамбургер, не претендира за фактологична точност.
На финала на Международния куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ (4–9 септември 2025) гостува ндерландската „Дуда Пайва Компани“.
Миг след това започна вихърът – бурята, която по-късно щеше да влезе във всички новини с гледката на двете изтръгнати 100-годишни ели… Балчишките баби все така пееха под акомпанимента на самоотвержено свирещите дядовци.
Към темата на Малкия сезон в ТР „Сфумато“ (25 юни–7 юли 2025) – „Итака. XXI век. Завръщане към ценностите“, може да се подходи само в широк контекст. Точно такъв беше и избраният подход към програмата.
Робърт М. Уилсън (1941–2025), един от най-големите съвременни режисьори, си отиде на 31 юли в Ню Йорк след „кратко, но остро боледуване“.
„Олеанна“ от Дейвид Мамет е пиеса, която се променя спрямо времето, когато се поставя. В представлението на ДКТ „Иван Радоев“ режисьорката Надя Панчева и екипът ѝ разглеждат съвременни етични проблеми, достигнали точката на кипене в световен мащаб
„Когато ние, мъртвите, се пробудим“ и „Орачът и смъртта“ са два спектакъла с мощно внушение, което идва по деликатен, дори камерен начин. Това усещане се постига чрез фокуса върху интимността на разговора.
Дискусия с Нуно Кардосо, актьор, режисьор, доскорошен директор на Националния театър „Сао Жоао“ в Порто, Франциско Нунес – директор на Драматичен център „Галего“, Сантяго де Компостела, Испания и Галин Стоев, режисьор и директор на Градския театър в Тулуза.
