Не ми се иска да правя политически анализи или ретроспекции на втория ден от новата година. Иска ми се да поговоря за любовта към ближния, за егоизма, за студа, не само навън, а и за онзи, които сковава сърцето, или пък да напиша някой разказ…но нищо няма да пиша повече.
„Доклад за осъвременяването на посрещането на Новата година от академик Мончо Пипонков, подслушван тайно и записан дословно от Георги Марков.“ Есето се публикува за първи път.
И когато след броени часове чуем зъбчатите колела на времето, да се сетим за хората накрай света, чийто тих труд, далеч от столичната ни суета, е истинската ос на времената.
Нека да си представим, че сме сред пътниците на “Норман Атлантик”, сред фойерверките да си представим пламъците и когато се поздравяваме с настъпването на Новата година, да търсим нейния смисъл и в смисъла да открием радостта.
В предишния текст изхождахме от презумпцията, че промяната на стандартите по акушерство и гинекология е обоснована.
Преди 25 години един либерален политически модел получи шанс за развитие у нас. Този модел, заложил на достойнството, избора и енергията на отделния индивид, днес обаче е в опасност.
Това с магарето беше сполука. Добро добиче, кротко. Да, неочаквано благо за магаре. Върви си, не се спира, не се дърпа. Минават през Елим така, както някога много по-рано са минали и други бягащи. Палмите и езерцето са си все там. Магарето ще пийне вода. Добро същество е.
Беше вече толкова стара, че когато внучката й Рени се хвалеше, че баба й е на 101 години, майката на Рени я поправяше, че е още по-стара, защото кръщелното й свидетелство било загубено и не знаели със сигурност годините й.
Утре е Бъдни вечер и после приказната нощ на Рождество, и после самото Рождество. Колкото повече се приближава Рождество, толкова повече чуваме израза, че по Коледа стават чудеса. В представите на мнозина чудесата чакат да дойде Коледа, защото по друго време не могат да се случат.
