Той е със средно телосложение, с прошарена на слепоочията коса, чуплива и гъста. Има гърбав нос, сиви очи, намират го за красив. Казва се Георги.
„На 21 август 1968 г. Чехословакия се превърна в отговор на един от най-големите въпроси, които някога са стояли пред човечеството като цяло и пред всеки съзнаващ човек поотделно.“ Препубликуваме есето в памет на 50-тата годишнина от Пражката пролет.
„Едва ли някой друг съвременен кинорежисьор е създавал на екрана по-единен и по-странен свят.“ Публикуваме отново есето – на 14 юли отбелязваме 100 години от рождението на Ингмар Бергман.
Театърът продължава да живее своя пълнокръвен живот. Той не зависи от развитието на киното или телевизията, защото носи в себе си неподражаемото очарование на живата сцена.
Задочното интервю на осмокласника Преслав Петков с Георги Марков получи наградата на Портал Култура в конкурса за есе „Европеецът Георги Марков“ на Езиковата гимназия в Добрич.
„Завиждам и винаги ще завиждам на чешките писатели за онова, което започна през лятото на 1967 година. Цяла една истинска национална култура се разви, въпреки желязното менгеме на Държавна сигурност.“ Публикува се за първи път.
Онези, които дръзват да екранизират големи литературни творби, ще трябва да бъдат държани много сериозно отговорни за вулгарно нашествие в чужда територия.
Човешката история е дала много горчиви уроци, че всички най-големи престъпления са ставали все в името на доброто на хората, без някога изобщо да допринесат за това добро. Есето е прочетено по Би Би Си през 70-те години на ХХ век, публикува се за първи път.
