Бих запитал Тодор Живков – въз основа на какви комунистически идеали съществува специалното снабдяване? Не се ли е случило нито веднъж на някой високопоставен другар да му приседне при мисълта за опашките?
Съвсем малко бяха ония оцелели истински герои, които знаеха, че с героизма им се свършва в момента, в който им бъде платено.
Вечно ненаситният, алчен стомах не признава никакви нравствени или културни ценности, той дава начало на стомашна психология, стомашна идеология, стомашно изкуство, стомашна политика.
Може би една от най-типичните черти на диктаторските режими е отсъствието на реална критика и реална самокритика.
Така се случи, че в един и същ ден прочетох забранената в Източна Европа пиеса на Вацлав Хавел „Разговор“ и присъствах на рецитал на Евтушенко в Лондон – два различни свята, които предизвикаха у мен обясними чувства.
Край нямат шантажите на Държавна сигурност, цяла една мошеническа организация работи за опетняването на Солженицин.
За руската литература ще остане паметна тази нощ в края на декември 1961 година, когато Твардовски започва да чете машинописа на един неизвестен автор, изпратен до списание „Новый мир“.
От гледна точка на човешката история съществуването на източноевропейския комунизъм е една от най-важните поуки за това как не трябва да се задръства пътят.
