„Че какво е времето?“ – така започва размишлението на Августин, което толкова често се цитира, че накрая се е превърнало в синоним на рефлексия над времето и казано най-общо, в неин заместител.“ В тази книга Франсоа Артог се движи ерудирано от епохата на Западната античност до съвремието, сочейки повратните точки в отношението ни към времето. Проследява как културата установява ред на времето – не, различни порядъци на времето. И „епохи“ на времето. Откъс от изданието на „Критика и хуманизъм“, преводът е на Антоанета Колева.

Есеистичният сборник на Ю Хуа, създаден през 2011 г. и издаден неотдавна от „Жанет 45“, в превод на Стефан Русинов, се занимава с щекотливи за китайската политическа реалност теми като потуления от Комунистическата партия инцидент на площад „Тиенанмън“ от 4 юни 1989 г. или наследството на Културната революция, което се проявява в съвременната китайска политика, в икономиката и обществото. „Китай в десет думи“ е единствената книга на Ю Хуа, която не е официално публикувана в Китай и в оригинал се намира само в тайванско издание.

Въз основа на архивни проучвания на секретни партийни документи и отчети, преобладаващата част от които се публикуват за пръв път, Стефан Иванов разобличава един от най-силните митове в обществото – за почти пълната липса на криминални прояви от времето на социализма. На базата на конкретни данни книгата рисува много по-различна картина на престъпленията, извършвани в България между 1944 и 1989 г.

В превод на български най-после излезе съчинението „Персонализмът“ на Еманюел Муние (1905–1950). Той е една от ключовите фигури на френския персонализъм, разбиран не толкова като система и учение, колкото като интелектуална позиция, която поставя ударението върху значимостта на човешката личност, и основател на неговия теоретичен орган – списание „Еспри“. Изследването му „Персонализмът“ е публикувано за пръв път през 1949 г. В него откриваме своеобразна синтеза на основните идеи на този философ, определян като „Сократ на ХХ век“.

Андрея Расучану е родена разказвачка. Тя не се свени да отвори травматични теми, за които обикновено не се говори, с пълната увереност, че литературата има силата да лекува. В своите книги румънската писателка опитомява историята, стихийността на природата и географските пространства, като ги подрежда в разкази карти на човешките съдби. Тя е поканена на софийския фестивал „Литературни срещи“ в началото на април.

Романът е сплав между модерна вълшебна приказка, драстична политическа сатира и необикновена любовна история. Главните герои са гениалният, но с твърде спорен морал служител на Държавна сигурност Павлик и преобразената чрез таен биологичен експеримент в Сталиновия СССР в жена лисичка Силва. Двамата са впрегнати в бруталните политически игри на своето време. За тази книга Иржи Кратохвил печели най-високата чешка литературна награда „Магнезия литера“. Преводът от чешки е на Анжелина Пенчева, изданието – на „Ерго“.