С характерния си пестелив, но проникновен стил Бернхард Шлинк отново разглежда темите за миналото, парадоксите на любовта и търсенето на истината и свободата. Този път обаче го прави в дори по-широк контекст, отколкото в „Четецът“, като проследява над половин век от най-новата история на Германия. Откъс от новия роман на известния германски писател, преводът е на Жанина Драгостинова, изданието – на „Кръг“.
Сборникът включва кратки публицистични текстове на проф. Александър Кьосев, писани по различни поводи в периода 2000–2024 г. Стилът е понякога сериозен и тъжен, друг път – весел, игриво интелектуален. Някои от текстовете са по-дълги и рефлексивни, други са по-къси и закачливи, а жанровият им спектър варира от статии и есета до разкази и кратички иронични „симпли“ в социалните мрежи. Хоризонтите са главно български, но се обсъждат и глобални проблеми; на фокус е настоящето, но има и текстове, натежали от минало. „Вера и далавера“ няма претенции за научност – тя е нещо като мозаечна картина на прехода.
„Да поетизира за Далчев, както и за всеки истински художник, бе начин да живее: усилие да чувства и после да предава с всеобща валидност в етични и естетически изрази своя личен опит на човек.“ Сборникът, посветен на 120 години от рождението на Атанас Далчев, включва текстове за творчеството му на изследователи като Константин Гълъбов, Димитър Аврамов, Санте Грачоти, Светлозар Игов, Розалия Ликова, Пламен Дойнов и други, преводи на кореспонденцията му с поетесата Мария Петровѝх. Сред авторския колектив са и неговите наследнички Мария Далчева, Виктория Далчева и Райна Далчева. Съставител е проф. Божидар Кунчев, изданието е на „Рива“.
„На Алеко Константинов може да съперничи единствено славата на неговия злополучен герой. Няма български писател с такова огромно присъствие в българската култура, с такова влияние върху самосъзнанието и самооценката на българина, върху самочувствието на интелигенцията ни, играл толкова успешна роля не в областта на виртуално-литературното, а в реалната сфера на живота. Сякаш без Алеко Константинов България и българинът щяха да бъдат различни.“ Откъс от книгата на Иво Милев, издадена от „Книгомания“.
Артуро Рейес (1863–1913), родом от Малага, е от испанските разказвачи, които с проницателност се вглеждат в заобикалящия ги свят и с вещина го пресъздават, дори на пръв поглед да се спират на събития от всекидневния живот, които изглеждат незначителни. Сборникът „Струните на сърцето“, издаден от „Недланд“, включва 22 разказа. Преводът е на Николай Тодоров.
В едно от най-новите си произведения, романа „Херкулес“ – сатирично-гротескна антиутопия, добре познатият у нас хърватски писател Миленко Йергович разгръща основната тема на своето творчество: стереотипните омрази и езикът на омразата, които, изтървани от разума, прегазват човешкия морал, обличат демагогски костюми и ни захвърлят в спиралата на реалното зло. Книгата излиза в издателство „Ерго“ в превод на Рада Шарланджиева.
Публикуваме няколко статии на писателя Борис Шивачев (1902–1932). Вторият том от съчиненията му, издадени от „Ортограф“, включва цялото му публицистично творчество, което обхваща статии за испанската и испаноамериканската литература и култура, текстове на различни обществено-политически теми, литературна критика, статии за спорта, киното и др. През 2022 г. излезе първият том с всичките му художествени произведения и очерк за живота и творчеството му.
Поредицата от книги под общото название Homo Sacer е едно от най-влиятелните начинания в политическата и социалната философия през последните десетилетия. На този проект италианският мислител Джорджо Агамбен посвещава 20 години от живота си. Откъс от заключителната за поредицата книга, обозначена с IV.2. Преводът е на Валентин Калинов, изданието на „КХ – Критика и Хуманизъм“.
„Няма по-коварен глас от онзи, който нашепва в ухото ни: „Вие сте безвъзвратно сами, няма лъч светлина в мрака“. Книгата „Преломената самота“ (Фондация „Комунитас“, 2024 г., превод епископ Страхил Каваленов, редактор Тони Николов) е посветена на болката от самотата и отговора, който предлага християнското учение. Авторът Ерик Варден (р. 1974) е католически епископ на Трондхайм и трапистки монах, абат на обителта „Маунт Сейнт Бърнард“ в Лестър, Англия. Преди да се отдаде на религиозния живот през 2007 г., е преподавал в Университета в Кеймбридж.
