Аз съм травматично потопен и до ден днешен в комунистическата несвобода на 60-80-те години на миналия век, нейни сюжети и образи непрекъснато ме връхлитат.
С интерес прочетох текста на Калин Янакиев за Г. Джагаров. Как се забравят нещата, рекох си, как се връщат при стария си образ, моделиран от комунистическата иконография.
Преобладаващите патриотични нагласи от романтичен тип, характерни за XIX в., продължават да подхранват митологичното мислене и да препятстват достигането на достиженията на османистиката до широката публика.
Дали спомените на Дора Конова и романът на Кремен биха се сближили или биха очертали дълбока опозиция помежду си е въпрос най-вече на непосредствените свидетелства за поета и жена му.
В следващите редове ще се опитам да проследя трудния път на историографията и нейното бораване с фалшификатите от XIX в., които говорят за насилствено приемане на исляма.
Становище на Института за изследване на близкото минало, подписано от: Ивайло Знеполски, Михаил Груев, Даниел Вачков, Момчил Методиев, Даниела Колева, Иван Еленков, Пламен Дойнов.
Паметта за комунизма и неговото невероятно сгромолясване е обща памет на централно- и източноевропейците. И ние сме длъжни да я култивираме и актуализираме, да я споделяме с останалите европейци.
Митко Новков разговаря с Чавдар Стефанов за началото на радиопредаването „12+3“, за Чернобил и края на режима, както и за кризата в журналистиката днес.
