Един от най-значимите съвременни писатели на Германия се посвети изцяло на християнската тематика. За 86-годишния автор по-важни от сюжета са големите теми и словото, което носи просветление.
През 1949 г. в църквата на градчето Чихощ се случва нещо невероятно: кръстът над олтара се раздвижва по време на проповедта на отец Йозеф Тоуфар. Скоро след това започват да се стичат поклонници. Комунистическите служби реагират и арестуват отец Тоуфар. На това престъпление е посветена книгата на Милош Долежал „Изглежда, че днес трябва да умрем“.
Слабо познат на българската публика, Дейвид Фостър Уолъс (1962-2008) е смятан за голямо явление в съвременната англоезична литература. Трагичната му ранна смърт слага край на неговата по всеобщо признание обещаваща литературна кариера.
За Литературния дом в Берлин и неговия директор, за съпротивата на група млади писатели срещу режима на Чаушеску и за страха във въздуха, описан от Херта Мюлер.
През 1987 г. младата италианска журналистка Леополдина Палота дела Торе решава да вземе интервю от Марьорит Дюрас, което прераства в книга, публикувана в малък тираж. Книгата излиза в Италия и си остава практическа неизвестна, докато преди месец издателство „Сьой“ не реши да издаде тези разговори наново. Предлагаме ви откъс от книгата – фрагментите върху литературата и страстта.
„Искам в творчеството ми да галопират ескадрони от образи”, пише младият Бернанос до свой приятел. Новелата „Диалог на сенки” (1928), която ви предлагаме, според Андре Малро е „най-красивата любовна изповед във френската литература”.
В шкафовете се крият забравени и съвсем неочаквани съкровища. Така внучката на Морис Льоблан случайно попада на незавършен роман на своя дядо, писан в края на живота му. И един от най-прочутите герои на криминалния жанр, Арсен Люпен, оживява в разцвета на силите си, което е литературна сензация.
В периода 1929-1939 г. едно еврейско дете и бъдещ британски историк живее в Мюнхен на една и съща улица с Хитлер. В книгата си „Моят съсед Хитлер. Спомените на едно еврейско дете”, Едгар Фойхтвангер разказва какво си спомня от срещите с нацисткия диктатор.
От „1984“ на Оруел знаем колко опасен може да е всеки дневник, най-вече за своя автор. Последната и най-пълна публикация на „Дневниците“ на Джордж Оруел ни го разкриват в неподозирана светлина – педантично записващ си всяко събитие, особено болестите си, и силно подвластен на антисемитски настроения.
