Феноменът на иранския женски роман изразява дълбоката потребност на авторките да преодолеят бариерите на цензурата и да намерят път към свободата. Става дума за смели, дръзки, протестиращи творби.
Светът, който Пол Линч ни показва, не е „готов“ като в класическите антиутопии, напротив, ние виждаме в реално време змийското напредване на пълзящата автокрация, на нечистоплътно настаняващия се фашизъм.
Във „Възхвала на Ханс Аспергер“ Златко Енев споделя истинската история на своето семейство, свързана с усилията му да осигури достоен живот за дъщеря си Леа, диагностицирана с аутизъм.
Тъкмо на малките издателства дължим голямо признание, тъй като те задават стандарти, развиват естетически вкус и изграждат общности от съмишленици.
Приказките на Никола Райков не са какви да е – предлагат различни сюжети, като читателят избира опция за развитието на историята. И изборът е постоянен.
„Дьорд Сонди е едновременно и Там, и Тук, гаранция за една българо-унгарска цялост.“ Днес унгарският поет, езиковед и българист навършва 80 години.
С „Тихата гора“ Слави Стоев ни превежда в тихите детски светове, където дактилната азбука не е просто символен капитал, а приобщаване. Тук детето с увреден слух не е в ролята на жертва. Дори напротив – спасява децата от опасната ламя…
„Със „Световна история“ ще се стремим да предложим богата и разнообразна палитра от издания в историческата област. Желанието ни е да обхванем различни епохи – от Античността до наши дни.“ Разговор с Мирела Мишева
