Писателят се е вълнувал от стълкновението между духа и властта, прозрял е, че е в състояние да осмисли живота си единствено като го свърже с политическите тежнения на времето.
Основен художествен проблем, разглеждан в прозаичните творби на швейцарският писател и драматург Макс Фриш, е „идентичността” на индивидуалното съзнание с индивидуалното битие.
Как екскурзоводите в своите беседи да отидат отвъд историческите и географски книги, да правят своите изследвания в сърцето и душата на един град: разговор с инициаторката на проекта Tell me a Story Ренета Палова.
Защо децата на папуасите са по-креативни от децата в САЩ и Европа? И какво означава принципът на „конструктивна параноя“ – това обяснява прочутият американски антрополог в най-новата си книга „Светът преди вчера“ (Изток Запад, 2013).
Или защо „Кръгът” ще е от важните книги за времето, в което живеем.
Постоянното активиране на въпроса „Живи ли са онези, които сме били” е равнозначно на „ Живи ли са онези, които сме сега”… Втора част от текст, който се вглежда как писателите Александър Хемон, Георги Господинов, Мирослав Пенков служат на историята.
Не сме ли всички жертви на минало, на което, ако не предложим нещо позитивно, би ни погълнало? „Позитивно” означава да разкажем и превърнем в познание… Първа част от текст, който се вглежда как писателите Александър Хемон, Георги Господинов, Мирослав Пенков служат на историята.
Разговор с босненския писател Ненад Величкович и с Кристин Димитрова на Софийския литературен фестивал (10-15 декември 2013). Водещ е Йордан Ефтимов, участва преводачката Людмила Миндова.
Дискусията „Писателите и балканските протести” е проведена по време на Софийския литературен фестивал (10-15 декември 2013). Водещ е Александър Кьосев, участват Емилия Дворянова, Георги Господинов, Владимир Арсениевич от Сърбия, Дан Лунгу от Румъния и Димитър Кенаров.
