Преди няколко месеца Марин ме помоли да напиша предговор към една книжка, която бе събрала част от работата му като журналист.
Стихотворение от една от известните съвременни британски поетеси, почти непозната в България.
Последната, приживе издадена книга на Ивайло Иванов, е „Нов сън за щастие“ (2015, изд. „Ерго“). Ръкописът на книгата има дълга история, готов е приблизително още през 1997 г.
„Плащането на сметките“ при Шурбанов е търпеливо производство на смисъл. Постиган въпреки непомерните количества лудост, събрала се в човеците, и чрез усърдно превъзмогване на посредствеността.
Преживяното в Бразилия, и преди това – в Белград, е споделено с Блага Димитрова през 1968 г. и с пиетет запазено в нейните сини ученически тетрадки.
Втората награда е за Ралица Райкова, а третата за Елеонора Бойчева.
Може би съществува пресечна точка, в която „добрите“ и „лошите“ евангелия се срещат. И ако пресеем апокрифните текстове, както се пресява речен пясък, ще се сдобием с шепа чисто злато.
Вярвам, че само онова, което ще изчезне, си струва да бъде съхранявано, само онова, което ще умре, можем да наречем живо. Вярвам в Бога на нетрайното и чезнещото, на онова, което го боли, трепери в мрака и чака да бъде спасено.
