ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Николай Петков

Николай Петков

61 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Николай Петков е роден на 15 юли 1971 г. във Велико Търново. През 1995 г. завършва Великотърновския университет, където учи едновременно българска филология, философия и богословие. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във Философския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. По това време написва книгите „Архе“ – сборник за антична и средновековна култура, и „Божествените имена във философията на Прокъл Диадох“. През 2002 г. е ръкоположен от Великотърновския митрополит Григорий, а от края на 2003 г. е свещеник в храм „Св. пророк Илия“ в квартал Дивдядово, Шумен.

Едно дискретно пътуване

Когато знанието извира от Благото и – минавайки през всички перипетии на този свят – отново се връща към Него, става ясно защо четенето има силата да спасява.

Със сили не от този свят

Как и защо един „най-обикновен ден“ от календара на месец ноември може да събере толкова радост?

„Професорското каре“ и изкуството на приятелския разговор

„Професорско каре“, Цочо Бояджиев, Калин Янакиев, Георги Каприев, Владимир Градев, Фондация „Комунитас“, 2022 г.

Логиката на красотата

Константина Петкова, „Това, което чух, видях и преживях“, издателство „Фама“, 2022 г.

История на поетическото настояще

„Гласове и страници от вчера“, Гергина Кръстева, издателство Сдружение „Литературна къща“, 2021 г.

Слово за Петдесетница

Ще си позволя да започна това слово с кратка предистория на празника. В старозаветната традиция това е Шавуот.

Самюъл Бекет: сияйното отсъствие

След „Самюъл Бекет: сияйното отсъствие“ наистина може да се говори за бекетознание в България и за това, че литературната теория е придобила епистемологични сетива за абсурда.

Единствено тъгата има смисъл

Понякога си мисля защо Атанас Далчев и Елисавета Багряна са класици, а Александър Вутимски – не? Какво предопределя бъдещето на таланта?

„Бели нощи“ или за правото да мразиш Достоевски

Четем „Бели нощи“, ала никога не ни става ясно обича ли авторът своя герой, или му се подиграва. Като че ли – подобно на Сервантес – и той загадъчно се надсмива...

Няколко думи за безупречното писане

Книгата „Безупречен свидетел“ е обречена да се превърне в бяла лястовичка. Има я и я няма. Не би могъл човек да знае за нея, ако някой друг не му я разкаже. Това превръща Луиза Кадиян в легенда.