Как и доколко е възможно поклонничеството днес? В свят, затрупан от всевъзможни репортажи за екзотични пътувания, решихме да възкресим тази стара поклонническа традиция с помощта на Константин Димитров, известен преводач от испански, който тръгна с колело от площад „Св. Петър” в Рим към катедралата в Сантяго де Компостела, Галисия, където са мощите на св. Яков. Ето и първото негово писмо от цикъла „Буeн камино, перегрино” (На добър път, поклоннико!).
След дълга пауза, дължаща се главно на подуване на краката поради пресилване през първия ден, което пък наложи лечение и покой, отново съм на път. За съжаление, компютърът ми излезе от строя и няма да мога да качвам хилядите снимки, които съм направил.
Последната седмица прекарах в малко селце на 120 км. от Рим, на име Монталво де Кастро. Има изключително живописна стара средновековна част и е пълно с мили, добри и скромни хора. Най-големият подарък, който получих, обаче беше запознанството ми с братство бенедиктинци, които ме приеха като свой и направиха трогателни усилия, за да се чувствам добре и нищо да не ми липсва. Особено съм щастлив от срещата си с отец Едуардо, аржентинец, живеещ от петнадесет години в Италия, четиридесетгодишен, изключително начетен мъж. В момента пише докторска дисертация върху отхвърлен от Църквата труд на френски свещеник от XVII век. Книгата е у него – дебела, облечена в кожа и отпечатана на ръчно направена хартия, както е било по онова време. Беше истинско удоволствие да я разглеждам и прелиствам.
С отец Едуардо имахме разговори, които, поне на мен, принесоха огромна духовна полза.
Местната група християни е относително малка, но са изключително мили хора. Когато открих, че рамката на колелото ми е счупена, две жени – майка и дъщеря, приеха проблема присърце, качиха колелото в колата си и го откарахме при механик на брега на морето. На другия ден рамката беше вещо заварена от Грацияно, веломеханик на моя възраст, който поиска смешни пари за такава сложна работа, та трябваше да му додам още. По начало тук на въпроса: „колко струва?”, нерядко ще получиш отговор „ниенте!” (нищо).
Краката ми се оправиха и аз, с известна тежест на сърце, най-вече поради раздялата си с отец Едуардо, се отправих на север. В момента съм, както казах, в Ливорно.
Но Ливорно е вече тема за цяло отделно писмо. За 24 часа тук се случиха две наистина невероятни неща.
Жалко, че поне засега не мога да качвам снимки.
Бог да ви закриля.
Костантин
Константин Димитров е писател, поет и преводач. Роден е в София през 1960 г. През 1991 г. заминава за Испания, където до 2008 г. работи като преводач и преподавател по английски език. Там започва и писателската си кариера, плод на която са книгите с афоризми и литературни фрагменти „Обичан съм, значи съществувам” и „Водата е в жаждата”. През 2007 г. прави велосипеден преход по Пътя на св. Яков. След завръщането си от Испания завършва богословие в СУ „Климент Охридски”, специалност „Християнско поклонничество”, с тема на дипломната работа „Пътят на св. Яков – път за всекиго и за всички”. Известен автор на хайку-поезия. Наскоро излязоха книгите му със сезонно хайку „Пролет” и „Лято”, представени на Международната хайку-конференция в София.
