0
1426

България на фокус

FokusBG

На тазгодишното издание на провеждащия се от 2005 г. Панаир на изкуството, вече с ново име viennacontemporary, българското съвременно изкуство беше представено по един наистина мащабен начин.

Между 24 и 27 септември пространството на Marx Halle във Виена събра множество творби на художници от Централна, Източна и Югоизточна Европа. 99 галерии от 25 страни заявиха идеите си, изборите си, интересите си и художниците, които ги изразяват. Сред цялото това многообразие – българско присъствие с голяма изложба, включваща творби от 53 художници. Първият наистина голям обзор на съвременното българско изкуство на международна сцена. България беше фокусна страна на viennacontemporary.

Благодарение на организаторите от фондация „Отворени изкуства“ и галерия Sariev Contemporary, на повече от 100 кв.м, бе създадена плътна, възможно най-обхватна „моментна снимка“ и представа  за съвременното българско изкуство, за хората от различни поколения, които го правят, за различните посоки и артистични търсения в него.

Панаирът във Виена е важен. Първо защото Виена е важен град за съвременното изкуство. Тук има силна сцена, силно концентрирано артистично присъствие. Много художници учат тук и остават да работят. И българската общност е една от известните сред куратори, галеристи и сред колегията. Творби на Адриана Чернин, Боряна Венциславова, Василена Ганковска, Ирина Георгиева, Камен Стоянов, Лазар Лютаков, Максимилиан Праматаров, Нестор Ковачев, Пламен Деянофф – всички те, живеещи и работещи във Виена, бяха част от нашето представяне. Нещо повече – някои от тези художници бяха представени и от австрийски галерии, а по същото време, в което се провеждаше viennacontemporary, бе открита и голяма самостоятелна изложба на Пламен Деянофф, която стана и едно от събитията на седмицата.

Много от артистите, участващи в изложбата, дойдоха специално от България. Не просто за да участват в откриването, а за да се срещнат с колегите си, да участват в дискусиите, да бъдат част от европейската общност на съвременните артисти. И, да, те бяха. Както ми каза Лазар Лютаков: „Ние сме там, където са всички останали в съвременното изкуство“. Според Светлана Мирчева, една от художничките, участваща в изложбата и в срещите и дискусиите: „Фокус България“ е едно от важните и мащабни неща, които не са се случвали скоро и които показват лицето на страната по един толкова симпатичен начин. Ние се вписваме много добре сред другите, а също и показваме специфични неща, които, струва ми се, са интересни за колегите ни от другите страни“.

open_Fokus
Откриване на българското участие

Кураторките на изложбата Яра Бубнова и Весела Ножарова смятат, че са изпълнили една от най-важните си цели – обединение на артисти, куратори, институции. „Експозицията е, от една страна, индивидуално представяне на художниците, от друга, е групова изложба и това е хубаво“ – според Яра Бубнова. „Някои от артистите са познати на виенската публика, но сега за първи път става ясно откъде идват тези познати артисти, какъв е генезисът им и доколко той е съществен за оформянето им като художествени търсения и практика“, сподели още тя.

В рамките на цялостната програма на viennacontemporary се състоя и разговор за колекционирането на българско съвременно изкуство. Модераторът Райналд Шумахер беседва с Гауденц Б. Руф и Недко Солаков за колекционерството в България и изобщо за колекционирането на български автори, спецификата на тяхната работа и мястото им в един международен контекст.

solakov
В разговор за колекционирането на съвременно изкуство

Във всеки от дните на панаира на нашия български бар се провеждаха и срещи-разговори между художниците, с участието на куратори, галеристи и гости. Модерирани от Десислава Димова и обособени в три тематични ядра: икономика, идентичност, производство. В тях артистите споделиха своя опит, взаимоотношенията си с институциите, разбирането за себе си, доколко принадлежността им към българското ги определя като артисти, влияе на работата им, както и на ситуирането им в друга, небългарска среда. Тези срещи бяха особено важни именно заради обмена на мнения, заради чуването на различни гласове. И то не само на утвърдени, известни имена като тези на Недко Солаков, Лъчезар Бояджиев, Правдолюб Иванов, но и на младите им колеги.

Пърформансите на Войн де Войн, Миряна Тодорова и Камен Стоянов, които също бяха сред инициативите на българския щанд, бяха нетипична и интересна намеса както в нашето изложбеното пространство, така и в панаирната атмосфера. Войн де Войн представи политическия пърформанс „Туистър“, в който коментира Капитала на Маркс чрез директна комуникация с публиката под формата на игра на туистър. Миряна Тодорова пък направи своеобразна процесия, обръщайки се към съвременни артисти, считани за ключови фигури в света на съвременното изкуство. В последния ден на панаира Камен Стоянов отговаряше на въпроси на публиката чрез рисунки, рисувани на сляпо.

Още един много важен акцент от представянето ни като фокусна страна на viennacontemporary бе специалната публикация – вестник, който не просто представяше проекта „Фокус България“, а се отличаваше със своята рефлективност, с критичното си отношение към проблемите на съвременното изкуство в България, към неговото присъствие у нас и в света. Автор на цялостната концепция и на основния текст в изданието е кураторът Борис Костадинов, който от няколко години също живее и работи във Виена. Според него това, което липсва в България, е критическа рефлексия върху съществуващите практики, липсват истински дебат, рефлексия върху теоретичните постановки, визиращи българското съвременно изкуство. Една от целите му с това издание е именно провокирането на такъв дебат. В изданието участва и Мария Василева с текст за Софийска градска художествена галерия (на практика, според Борис Костадинов, изпълняваща функциите на Музей за съвременно изкуство). В него тя представя работата по търсене и създаване на колекция от творби на съвременното изкуство. Илина Коралова, изкуствоведка и кураторка, която живее и работи в Лайпциг, дискутира въпроса доколко видимо е българското съвременно изкуство извън страната ни. Изводите са, че по-скоро то присъства като епизодични имена, като отделни прояви и с това се изчерпва неговата „видимост“. Гауденц Руф, колекционер и спомоществовател на българското представяне, пък разказва за срещите си с българското съвременно изкуство през 90-те години, когато е посланик на Швейцария в България.

voin_performance
Войн де Войн представи пърформанса „Туистър“

Какво си мисля след всичко видяно и чуто, след като емоциите са уталожени и мога да погледна към случилото се вече като към нещо отминало, да говоря за него рационално и спокойно, както, струва ми се, е необходимо. „Фокус България“ беше много важен, защото показа съвременното ни изкуство в относителна цялост – в развитието му през годините, чрез художници от различни поколения, които го създават, показа различни търсения, пътища, идеи. Важен беше и защото постави въпроси, които тепърва трябва да бъдат решавани. За колекционирането на това изкуство – не само от частни лица, но и от държавни институции. За колекционерството не като обикновена събираческа практика, а като инвестиция в нови идеи, нова продукция, в обмен и разгръщане на един наличен потенциал. Важен беше и защото се създаде общност на творци. Създаде се поле за обмен. И това са малките големи стъпки към изграждането на артистичната сцена у нас, към създаването на вкус и чувствителност за съвременното изкуство в България.

Vienna_Marxhalle

Другите за българските художници

„Като цяло, проектите на Недко Солаков започват с една конкретна история, която след това се оказва в космоса, както самият той казва. Аз вярвам, че има някакви тайни родствени връзки, много дълбок смисъл и динамика между моите собствени стремежи и амбиции като куратор и начина, по който Недко Солаков задава въпроси в процеса на работа на своите изложби. Считам, че това е свързано с определена откритост и доверие между художник и куратор. Най-важното е, че това явление после създава още по-важното отношение на доверие между публиката и изложбата.“

Шеймъс Кели, директор на Залцбургер Кунстферайн, Залцбург

„Творби на Лъчезар Бояджив, Недко Солаков и Камен Стоянов са част от колекцията на EVN. Въпреки, че техните създатели работят по много различен начин, мисля, че творбите имат някои много общи повествователни линии. Една от целите на колекцията на EVN е да отрази различните социални и критични практики в рамките на съвременното изкуство. Тези „български“ работи отговарят съвършено на това наше търсене. Те повдигат завесата пред нашето съзнание, карат ни да четем между редовете и така да открием нови и неподозирани истини, за света, в който живеем.“

Хайке Маер-Рипер, куратор на колекцията на EVN, Виена

„Мисля че Василена Ганковска е един вълнуващ пример за това как един съвременен художник може да се развива, използвайки традиционните средства на живописта. Тя работи и като стрийт артист, а фигуративната й живопис е дълбоко концептуална – базирана на брилянтен интелект. Тя е представител на новата европейска живопис като цяло.“

Ернст Хилгер, галерия Ернст Хилгер, Виена

„Артистичната практика на Иван Мудов отива отвъд границите на „позволеното“ и отваря границите на това, което определяме като „артистична практика“. И това е така, защото артистичните практики не се ограничават само с параметрите на изкуството. Мудов оспорва точно тези граници, навлизайки в това, което наричаме житейски практики. Той краде произведения и обекти от музеи, затруднява уличното движение, организира фиктивни празници, използва обикновена вода от чешмата, за да създаде арт обект. Изкуството вече не съществува, но практиката остава…“

Вит Хавранек, директор на Транзит, Прага

„Правдолюб Иванов е художник, който работи с разнообразни медии – от чупливи неонови надписи до мащабни видео инсталации. По един чувствителен начин той се занимава с актуални политически въпроси, преплетени с философски и художествени исторически препратки, както и с всекидневието на съвременния човек. Неговото изключително чувство за хумор му позволява да създава запомнящи се произведения, доставящи визуална наслада на зрителите, като в същото време ги препращат в дебрите на тяхната собствена социо-културна среда.“

Урсула Кринцингер, галерист в галерия Кринцингер, Виена

„За мен работите на Камен Стоянов демонстрират социална чувствителност и критика, съчетани с живо любопитство, дълбоко наблюдение на детайлите, дух на експеримент, хумор и деликатна ирония. Последователността на творчеството му се ръководи от неговия специален талант да може да представя органичната сложност на всекидневието с невероятна елегантност и лекота. Всичко тoва, в комбинация с факта, че Камен се е утвърдил като особено обещаващ представител на  своето поколение, отдавна ме убеди, че правя добра услуга на сцената, работейки с него. Бих искала да улесня диалога между негово изкуство и кураторите, колекционерите, артинституциите.“

Агнес Талер, галерист, галерия Инда, Будапеща