0
3655

За творчеството и технологиите

Как IT фирмите влизат в училище

Цветелина Белутова, Капитал

Мисля си, че IT специалистите преди да влязат в училище, трябва да минат курс по български език и литература (културология). Това ми дойде наум още по времето, когато спечелих един конкурс за дигитален продукт в областта на хуманитаристиката към Департамента за усъвършенстване на учители (СУ „Св. Климент Охридски“). Отпреди десет години идва и прозрението ми, изпитано и проверено: дигиталното в училище е опаковка. Ако няма съдържание, цел и мотиви, е просто моментна снимка, случаен чат и после забрава. Това с технологиите не е и толкова ново като система на обучение: предвид темповете на развитие в този глобален свят. В някои държави вече се мисли в друга посока и с друг мащаб: за творческите идеи, които могат да се реализират чрез технологиите. Насоките са свързани с връщането на човешкия фактор: да речем, пряка работа в групи и решаване на казуси, защото малки и големи все повече забравят за личния контакт.

76 милиона лева са отделени за промени в образованието. Една от мерките е IT фирмите да влязат в училище. Да заповядат! Само да не стане като с военните, които дойдоха да говорят за самолетите и артилерията, с желанието да мотивират младежите за своята професия, но не съумяха нито да презентират, нито да „овладеят“ аудиторията. (При нас е шумно, а строевата подготовка е тънка работа…)

Става въпрос за 17 програми, напълно нова ще е тази, с която IT фирми ще могат да влязат в училищата и ще обучават учителите. Слушах коментара по Нова телевизия на Светлин Наков, представен като програмист, предприемач и софтуерен инженер. Чух познатите клишета как технологиите били трайно влезли в нашия живот и пр. Не, технологиите от доста време са в живота ни, проблемът в случая е друг: как да се избяга от самотата в мрежата, как дигиталното да отстъпи на човешкото общуване, как знанието да се опази живо, да е в помощ на учениците, които да открият задълбочаването по дадена тема, да генерират идеи, да пишат по-добри есета, които да не са на принципа копи-пейст, да знаят, че теорията е важна за практиката…

Лично аз така осмислям проблема: дигиталното като ориентация, постановка, ако щете, театър за подрастващи, а не „фетиш“. Светлин Наков спомена и своята теза, че ако учителят е много добър, нямало да се съобразява със системата, а щял да я заобикаля всякак и да преподава това, което трябва. Тогава защо се дадоха толкова европари за нови програми, като ще ги заобикаляме? И как така ще ходя на работа, мислейки си, че съм извън задължителната рамка, върху която ще бъда и оценявана. Ами подготовката на учениците за изпити? Нито животът, нито училището е забавление безкрай.

Та специалистите от IT сектора преди да дойдат в училище, сякаш е редно да се запознаят как функционира образованието ни, какви хора ще срещнат там, за да могат да работят с тях и да изградят своя визия за обучението им. Важен е и профилът на учениците: на какви изпити ще се явяват, как може да им се помогне да стигнат по-лесно до знанието чрез технологиите, как се борави с източници, библиография, как се събират „езиците“ на собственото аз, как човек може да се предпази от безкрайните хиперлинкове, как се ползват електронни библиотеки…

Предполагам, че в IT сферата подобни неща се наричат база, наличност, върху която може да се гради, и вероятно най-добрите могат и да създават чрез наличното свои продукти. Мисля си за нежеланието ми отново да бъда пълнеж на обучения, от които нямам никаква полза. На последното, на което бях, влезе симпатична лекторка психоложка и от упор изрече: „Да си вдигнат ръцете, онези, които нямат деца“. Прозвуча ми като стария казармен виц: да излязат напред всички, които имат бащи, Иванчо, ти накъде!

Творческите професии, подкрепени от технологиите

В случая не става дума само за изкуствата, а за абсолютно всички области. Технологиите ни позволяват да откриваме добри решения, но без подходящата култура и без цел човек може да се изгуби или дори да се изплаши от темповете и света, в който попада. Според последните проучвания професиите на бъдещето ще бъдат по-скоро творчески. Дори и изкуственият интелект непрекъснато да се подобрява, казват специалистите, все пак хората са тези, които задават въпроси и искат да създават неща. И тези творчески работни места щели да бъдат много демократизирани, тъй като технологията ще даде възможност на всеки да създаде нещо свое, ако има идея. Няма да е необходимо учениците непременно да са програмисти.

Достатъчно е да задържим любопитството на подрастващите към света наоколо, към минали и настоящи постижения в света на науката и изкуството. Така могат да достигнат по-лесно до своя избор за работа, реализация и успех в утрешния ден.

И ако в такива условия технологиите искат да ни послужат, няма как да не се случи, защото от значение са логиката на настоящето и изборът на човек какво да прави с живота си. Хипотезата на френския учен Жан-Франсоа Лиотар за „изгонените преподаватели“ от банките с информация, от днешна гледна точка, може би вече няма как да се случи, изглежда като несбъднато предположение. Оказва се, че човешкият фактор набира сила, независимо от всеобщата дигитализация на света, в който живеем. А образование в такава среда не е съмнително кино с фалшиви субтитри, по-скоро напомня за образа на Чарли Чаплин, в който визията без думи носи смисъл. Дали екранът на устройството ще започне да ни докосва така нямо?

Казано просто, искам аз и моите ученици да бъдем обучени как да използваме различни идеи в хуманитаристиката за „свои“ цели чрез технологиите. В замяна предлагам курс по български и литература, безплатен, без да е включен в някоя Оперативна програма за растеж и развитие.

Дияна Боева е родена в Добрич. Завършила е българска филология. Преподава български език и литература, редактира класическа и съвременна европейска проза. Публикува текстове в различни литературни издания и сборници. През 2016 г. излиза първият ѝ роман „Писма за оригами“ (изд. „Ерго“).
Предишна статияУчителят на Моцарт
Следваща статияИмператорът