1
300

Звуковата скулптура на Антез

Antez_Photo

Интервю с Антез, композитор и перкусионист от Франция, който представя свой нойз-пъформанс на 12 януари в The Fridge в София.

Иде реч за един от онези визионери, пътешественици и изобретатели на нова музика, които не се боят да натоварят цялата си звукова менажерия от инструменти-обекти в раздрънкано комби и да изминат пътя от онази част на Алпите, където Ханибал е минавал със слоновете, та чак до Балканите, и то посред зима, за да представят своето творчество на странни малки места при неизяснени обстоятелства.

Antezе композитор и перкусионист от Франция, който определя себе си повече като „звуков скулптор”. Работи в областта на пъформанса и експерименталния театър, а музикалните му колаборации включват автори със сходен подход в препарирането на инструментите, както и с екзотичен, но не във фолклорен план, инструментариум – хърди-гърди, кото и други инструменти, които сме свикнали да свързваме с по-традиционен контекст. Програмата, която Антез вече представи в „Дом Кафе” в Плевен, и която ще представи довечера (на 12 януари) в The Fridge в София, е нойз-пъформансът Continuum[1].

„Континуумът” представлява звуково структуриране на пространството посредством каса на барабани, поставена с кожата нагоре в центъра, и множество (основно метални, но не само) предмети, които чрез триене в кожата на барабана създават звукова спирала, черпеща енергия както от архитектурните особености на пространството, така и от напрежението (или съответно спокойствието), генерирано от тишината (т.е. публиката се призовава към абсолютна тишина). Тези обекти са както чинели, така и странни метални конструкции, понякога и те самите спирали, както различни метални тръби, изработени от снаряди и генериращи звук като от саксофон, така и нащърбени метални рамки от тарамбуки с премахнати кожи. Пърформансът има и минималистичен визуален елемент: наподобява древни (навярно галски) ритуали, а знаем, че нойз-музиката, била тя акустична или електронна, без ритуална атмосфера не може.

Цветан Цветанов: Да започнем от инструментариума…

Антез: Обектите инструменти не са най-важното в моето представление. Интересувам се повече от работата с пространството, с енергията на публиката, с архитектурните особености на мястото. И търся сцеплението между пространството, звука и публиката. Обектите са просто материал, който отприщва дадена енергия и дава тласък. Разбира се, тези обекти са част от представлението със своите причудливи форми и със звученето си, но в края на краищата са просто средство.

Малко история: с барабани ли навлязохте в музиката или по друг начин?

Барабанист съм, да, но винаги съм търсил и други начини за използване на инструментите – препариране, модифициране. Например обектите, с които свиря на кожата на големия барабан – всеки от тях има свой звуков потенциал и опитвайки различни начини на звукоизвличане, аз откривам начина за създаване на съответното трептение или вибрация, която да ни даде търсения звук.

Каква е основната разлика за вас между соловия пърформанс и срещата с други музиканти?

Когато свиря с друг артист, независимо дали става дума за музика, танцов пърформанс или театър, за мен на първо място е импровизацията. Защото тя е в основата на комуникацията помежду ни, тя е разговор. Слушам те в момента, опитвам се да разбера какво казваш и спрямо това решавам как да отговоря – аз не знам отговора, преди да съм чул какво ме питат. И същото е и с музиката. Чувам какво свири другият и взимам решение какво да свиря и аз и какво е възможно да създадем заедно на момента… Когато свиря сам обаче, ми изглежда глупаво въобще да говорим за импровизация. Разбира се, има известна интерактивност с публиката и пространството, но аз съм този, който задава насоката на представлението. За мен такъв солов спектакъл е много повече спонтанна композиция, отколкото импровизация. В това се състои основната разлика.

Разкажете за пърформанса, който представяте на това турне. Предполагам, че спрямо средата и конкретните ситуации той може да изглежда доста различно, пък и всекидневното практикуване винаги води до нови идеи.

Винаги е в прогрес. Дори случаите на повреждане на някой от инструментите или обектите вървят заедно с откриването на различно звучене, на различни комбинации. Когато започна да подготвям сцената за дадено представление, аз го правя без да зная как и кога ще започне и как и кога ще завърши спектакълът. Разбира се, познавам добре инструментите си и потенциала на различните обекти, но вариантите на интеракция и възможностите, които имам да ги комбинирам, са наистина много. И това ми дава възможност за избор на честотата, насоката или начина.

На какви места предпочитате да свирите?

Когато имам възможност, понеже моята музика е акустична, предпочитам големите акустични пространства с интересна архитектура – като църкви например.

Вашите впечатления от балканското ви турне досега?

Хареса ми в Словения, Македония, Сърбия, мисля, че и тук, в България. Но хората в различните страни реагират различно, не само тук на Балканите – навсякъде по света. Понякога не са подготвени за такъв пърформанс и гледат на него с известна колебливост или недоверие. Някои хора не са готови и поради това не разбират какво става на сцената. Други се чувстват щастливи или изненадани. Навсякъде по света е така, но ми направи впечатление, че тук контрастът е по-голям.

Какво ви дава акустичният звук, което електронните устройства не могат?

За мен акустиката има безкрайни възможности. Нямам лошо отношение към електронната музика, но за себе си съм избрал пътя на акустиката. Не използвам микрофони, дилеи и разни други ефекти, защото мисля, че тези ефекти могат да бъдат постигнати и по акустичен начин в зависимост от архитектурата на пространството или настроението на публиката.

Музиката ви определено е за слушане на живо, но освен това имате издадени албуми. Какво е отношението ви към звукозаписа днес, когато всеки може да запише всичко, дори несъществуващи звуци?

Разбира се, записвам музика, създавам архиви. Така хората могат да я слушат и у дома си. Но дори когато гледаш много добър DVD-запис на пърформанс, не е същото, като да го видиш на живо. И като слушател съм така – винаги предпочитам да отида на живо представление или концерт, отколкото да си пусна запис.


[1] На 12 януари след 19.30, в TheFridge освен френския перкусионист Антез инициаторът на AEON Sessions Боян Аврамов е поканил българските електронни артисти Z3n ANTI (с гост музиканти от „Лоши Петли” и Teeth Of Divine), както и пърформанс на Мариян Ценов, озаглавен „Паузи за приковаване”.