Разговор с един от най-оригиналните съвременни европейски пианисти в областта на ню джаза и електроакустичната музика и създател на супертриото Rymden, чийто първи концерт в София е на 11 ноември, сряда, по покана на „Аларма Пънк Джаз“
Йенс Кристиян Буге Веселтофт (род. 1964) е необятна музикална вселена. Навярно най-добре познатото име в „джаза на бъдещето“ в Норвегия наред с Нилс Петер Молвер и Айвинд Оршет. Буге е син на джаз китариста Ерик Веселтофт и нагазва в музиката съвсем млад, но по доста нетипичен за пианист от такава величина днес начин – не с уроци по пиано от 4-годишен, а с развиване на собствен музикален език с електронни клавиатури и доста късно навлизане в света на акустичната клавирна музика. Създател на един от най-иновативните лейбъли за нови форми в джаза Jazzland и родоначалник на т.нар. „Нова концепция за джаза“ (New Conception Of Jazz, както се нарича и първият му албум, а и първата му авторска формация, с която става известен по цял свят), Веселтофт не престава да развива музикалния си език в множество направления – понякога дори в собствен ущърб, както сам признава, защото хората обичат да се задържат при нещата, които вече са харесали. През годините попадаме на него в десетки авторски проекти и конфигурации заедно с експерименталната певица Сидсел Ендресен (едно от най-плодотворните му сътрудничества), с Хенрик Шварц, с Ерик Трюфа, Илхан Ершахин, „Баба Зула“, но и с големите от предишното поколение – Ян Гарбарек, Арилд Андерсен, Йон Кристенсен, Мерилин Мазур, Били Кобам. Едновременно с това е неуморен откривател на млади артисти.
Неслучайно именно той е инициаторът на създаването на супертриото Rymden с контрабасиста Дан Берглунд и барабаниста Магнус Йострьом от E.S.T. Но Rymden далеч не е просто 1/3 New Conception Of Jazz + 2/3 E.S.T., а цял космос (това е и преводът на името от шведски, макар кръстник да е именно той – норвежецът в групата). За 8 години съществуване тримата са създали изключително разпознаваем език в богатата палитра на съвременната европейска джаз сцена, а този септември се завърнаха и с нов албум – Today May Be Tomorrow, който е своеобразно завръщане към корените на триото след два албума в малко по-различен формат – Rymden + Kork (заедно със Симфоничния оркестър на Норвежкото национално радио) и Valleys and Mountains (със специалното участие на Джон Скофийлд).
Нека започнем от особената динамика между електронните и акустичните клавиши във вашата музика.
Израснах в музикална среда – баща ми е джаз китарист и докато растях, слушах неговата музика: R&B от 60-те, соул, джаз, музика за орган в стила на Джими Смит и други подобни неща. Като съвсем малък имах пиано, но след това родителите ми се разведоха и баща ми ми купи малък електрически орган Yamaha. Опитвах се да свиря на него като Джими Смит и сигурно от клавишите е излизало нещо много странно, но мисля, че точно тогава се зароди влечението ми към електрическото звучене. По-късно, тъй като все още нямах пиано, си набавих първия инструмент – електрическо пиано Fender Rhodes: това беше, когато бях на 18 и така започнах да свиря в група. След това си купих първите синтезатори, а на 22 години вече си взех и пиано. Макар че винаги съм обичал пианото, се чувствах по-уверен, когато работех с електрически инструменти. Освен това много ме влечеше програмирането за синтезатори и създаването на необичайни звуци – самата концепция за звука ме очароваше. Тогава си работех повече в електронна насока – използвах различни видове семплиране, причудливи звуци от синтезатори и др. И така, накрая стигнах и до първия ми проект, посветен на пианото (около средата на първото десетилетие на века, б.а.), вече се чувствах достатъчно уверен, за да работя сериозно с акустично пиано и да го съчетавам с електроника, като същевременно акустичното пиано да служи за основен източник на звука. Преди беше точно обратното – използвах електрически инструменти, а пианото беше само като допълнителен щрих. Сега напротив – пианото е в основата, защото много обичам неговия звук – мисля, че това е любимият ми акустичен звук изобщо. Постоянно откривам нови възможности на пианото.
Е, вътре в рояла си има цял контрабас, образно казано, а целият инструмент чудесно може да звучи доста перкусионно. Когато свирите сам обаче, защото именно в соловия ви проект са корените и на родилото се по-късно трио Rymden, представяте ли си други инструменти?
Всъщност не – старая се да не го правя, защото смятам, че звукът на пианото, а и самият инструмент са нещо толкова величествено, че това само по себе си е напълно удовлетворяващо. Надявам се, че успявам да свиря достатъчно добре, за да направя изпълнението интересно. В началото, когато за първи път правех солови концерти, се притеснявах, че нещо не достига, и затова изсвирвах много ноти. С времето обаче осъзнах, че колкото по-спокойно свиря, толкова по-добър става звукът. Знаете ли, звукът може да се разглежда като картина – дори една-единствена нота може да изпълни цялото пространство. В известен смисъл целият звук, който чувате, е ограничен в определена рамка. Според моята теория, ако изсвирите само една нота, тя ще запълни целия спектър. Ако обаче изсвирите сто ноти, те отново ще запълнят същия спектър, но за всяка отделна нота ще остане много по-малко място. Намирам звученето на пианото за изключително красиво, превъзходно, особено ако разполагаш с голям роял Steinway. Ако успея да изсвиря всяка нота възможно най-добре, с подходящото докосване, тогава всеки отделен тон е приятен за слушане. Именно към това се стремя. Освен това се опитвам да извлека от пианото и други интересни звукови нюанси – например перкусионни ефекти, басови тонове или звуци, наподобяващи китара и всякакви подобни неща. Пианото наистина предлага много възможности за постигане на различни видове звучене.
Създаването на триото Rymden е ваша инициатива – как поставихте началото?
Всичко опираше до пари – до това колко можеш да платиш… Обадих се на Дан и Магнус и те отговориха „Няма начин“… Така че просто накрая им предложих повече пари, за да се съгласят. Шегувам се… Бях работил вече с Дан в един проект с Хенрик Шварц, който е берлински музикант с лаптоп и… разбира се, познавах добре музиката на E.S.T., но също така за мен това беше и възможност най-после да запиша нещо за пиано джаз трио, което, ако щете вярвайте, дотогава не бях правил. И беше удивително, че точно тези двамата се съгласиха, след като ги попитах дали биха искали да направим нещо такова. Също така вече бях слушал и групата на Магнус, която е просто фантастична… И така накрая се реших. Казах си: „Дай да ги попитам най-после“. И те приеха.
Макар групата да е много различна от E.S.T., и на концерт на Rymden човек се чувства като на рок концерт, особено с вокализиранията на Магнус на някои по-драматични барабанни пасажи…
Мисля, че през 90-те цялото наше поколение европейски музиканти се вдъхновяваше от всякакви други сфери извън джаза и обогатявахме джаза с тези вдъхновения, идващи от рока, от германската електронна музика, от краут рока – толкова много и различни елементи, които искахме да добавим към джаза… И вярвам, че това поосвежи самия джаз. Беше голямо движение и смятам, че още сме част от това. Всички ние все още слушаме традиционна скандинавска музика, слушаме рок и класическа музика също… Но, разбира се, ние сме стъпили на раменете на големите преди нас: от Норвегия – Йон Кристенсен, Ян Гарбарек, Арилд Андерсен… и на множество шведски музиканти също… А и джазът винаги е имал тази способност – да увлича елементи от всякакви други видове музика – буквално всичко от рок до латино, прогресив или рап дори. В началото на 30-те, след Първата световна война, американският джаз е бил много повлиян от циганската музика във Франция например, което е променило цялата концепция за звука му. Та, джазът винаги е бил в постоянна динамика. Ако би спрял на едно място, той би загинал. И затова винаги е бил в движение…
Да се насочим сега към новия албум на Rymden, който излезе през септември и който представяте и на това турне – Today May Be Tomorrow („Днес може да бъде утре“). Още преди да си го е пуснал човек, правят впечатление заглавията – „Падането на нощта“, „Любовник под прикритие“, „Пет стъпки към една мечта“. Разкажете ни за философската концепция на албума.
Ами, що се отнася до заглавията – обикновено Магнус се занимава с тях – него наистина го бива в измислянето на концептуални имена. Но според мен причината албумът да се казва така е просто в това, че живеем в много несигурни времена. Всъщност не знаем какво ще се случи утре. Всичко е възможно – ситуацията е някак хаотична, случват се толкова много неща. Когато започнахме през 2018 г., всичко изглеждаше по-обещаващо – бъдещето изглеждаше светло, дори държавите си сътрудничеха по позитивен начин. Сега обаче има толкова много напрежение и странни работи, които обикновените хора като нас просто не могат да разберат. Така че албумът и музиката в него отразяват именно тази несигурност, в която живеем. Кой знае какво ни чака утре…
В този албум правите нещо, което не е много характерно за Rymden – връщате се към по-ранна композиция от предишния ви проект с Дан Берглунд и Хенрик Шварц (Valiant от албума Trialogue от 2014 г., в новия албум на Rymden със заглавие Valiant Revisited). Защо избрахте точно тази пиеса?
Това беше мое предложение, тъй като композицията (на Дан Берглунд, б.а.) е наистина хубава. Триото, което имахме – аз, Дан и Хенрик Шварц – вече не съществува. И след като тогава не бяхме имали възможността да изпълняваме тази пиеса, си помислих, че с Rymden бихме могли да направим своя версия, която да се получи чудесно. Просто е много красива мелодия – ето защо.
В тази пиеса има един момент, в който не съм сигурен дали звукът от клавишните наподобява клавесин, или чуваме металните перкусии на Магнус…
Предполагам, че е комбинация от двете. Магнус свири на някакъв вид метални инструменти, а аз добавям своите елементи. Но това всъщност засяга и по-големия въпрос за съвместната работа и създаването на звучене заедно, въпреки че при повечето от песните всяка си има отделен композитор – някой от нас тримата. Когато слушателят се колебае и не може да разпознае кой звук от кого идва – според мен това е идеалното съчетание. Означава, че сме израснали заедно като трио. Защото, когато всичко започна преди осем години, всеки от нас създаваше песни за проекта поотделно; с времето обаче се опознахме и напаснахме по-добре и разбрахме какво точно искаме. И макар всеки от нас все още да пише цялостни песни за проекта, резултатът звучи по-единно – просто защото самите ние сме по-сплотени като група. Това наистина е колективен проект, в който всички сме равноправни автори на песни и композитори.
Като създател на Jazzland, една от най-новаторските издателски компании за съвременен джаз в Европа, как можете да ни опишете най-новото поколение артисти на норвежката сцена?
Има наистина страхотни, невероятни млади музиканти. Ние издаваме музиката на много нови артисти, но разликата спрямо времето, когато започвахме през 1996 г., е в това, че тогава европейската джаз сцена не беше толкова мащабна. По онова време получихме сериозно признание за музиката си, а артисти на лейбъла като Биди Бел, като моята група New Conception Of Jazz или Айвинд Оршет имаха огромни възможности да изнасят концерти с авторската си музика. Днес обаче има толкова много добри европейски музиканти. В момента джаз сцената е изключително динамична и активна. В Берлин кипи живот, също и в Париж, и в Лондон. Създава се много, много интересна музика. Конкуренцията е огромна. Затова и полагаме много повече усилия, за да осигурим участия на нашите млади групи. Те са на много високо ниво и са прекрасни хора, но никак не е лесно. Проблемът – който вероятно е сходен с вашия в България – е, че се намираме в периферията на Европа, а и населението ни не е голямо. Местният пазар е изключително малък, така че сме принудени да разчитаме на концерти и продажби извън границите на Норвегия. А там конкуренцията е още по-голяма. Въпреки това правим всичко, което е по силите ни. А се гордея страшно много с някои от нашите млади таланти като Тува Халсе, Bliss Quintet и Maridalen например.
2026 е специална година и за лейбъла Jazzland, и за проекта ви New Conception Of Jazz – 30-годишнина.
Да, и по този повод отново изнасям концерти с програмата и оригиналните музиканти от New Conception Of Jazz. Всъщност преди две седмици свирихме съвсем близо до вас, в Истанбул. Също така участвам в един съвместен проект – наскоро имахме изява в Швейцария – с двама по-млади музиканти, които подготвиха интересни аранжименти на материала от първия албум на New Conception Of Jazz. Беше страхотно удоволствие да изсвиря тази музика отново. Надявам се да продължа в същия дух – не бях изпълнявал тези неща поне от 22 години насам. Звучеше свежо и приятно – изобщо не се усещаше остаряло или демоде. Тази музика все още звучи напълно адекватно за изпълнение на живо. По принцип не съм човек, който обича да се обръща назад в музикално отношение. Стремя се да създавам нова музика и да вървя напред. Но в същото време се гордея с онези години. И е хубаво понякога да погледнем назад към тези неща.
Какво ви е дала работата ви като млад с гигантите от предишното поколение като Гарбарек и Йон Кристенсен?
Професионален музикант съм от 19-годишен, което ще рече от 43 години вече. Развитието ми по пътя към създаването на моя собствена музика беше постъпателно. Винаги съм пишел своя музика, но в началото не вярвах, че мога да живея от това. Така че изкарах доста години, свирейки с велики музиканти, от които научих много – хора като Йон Кристенсен, Ян Гарбарек, Арилд Андерсен, Терье Рипдал… От една страна, самите те ме окуражаваха да започна да записвам своя музика, от друга – в онези години те бяха добрият нагледен пример: малцината норвежки артисти, които бяха постигнали международен успех и пътуваха по света. В началото, когато създавах Jazzland и New Conception Of Jazz, никога не съм си и мечтал да стигна толкова далеч, а ето че между 1996 и 2006 г., когато напуснах групата, направихме стотици концерти по целия свят и бяхме много добре приети. Смятам се за щастливец.
Да завършим с нещо, което ми казахте през 2007 г. при първата ни среща, когато разговаряхме за песента Wy от албума IM (в нея е използвана реч на жена от Конго, оцеляла от гражданска война – запис от документален филм на ВВС, б.а.). Тази песен говори за ужасни престъпления срещу човечеството, за лична болка и трагедия, но тя носи и някаква светлина, красота, която лекува. Продължавате ли да вярвате в лечебната сила на музиката в днешните не по-малко тъмни времена?
Да, вярвам, че музиката е лечебна. Тя създава хубави моменти на хората – и на концерт, но и когато просто си я пуснеш. В тежки времена тя ти дава да надникнеш макар и за миг в един свят, който предлага по-добри и по-мирни алтернативи. Това е, което музиката прави с нас. И трябва да си я пазим такава, свещена.
Първият концерт на Rymden в София ще се проведе на 11 ноември в Зала 11 на НДК (кино „Люмиер“) от 20 часа. Преди тях на сцената ще има и специална гостуваща група – триото на младия германски пианист Винсент Майснер, също артисти на лейбъла ACT Music, издателската компания на E.S.T. и на соловите проекти на Дан Берглунд и Магнус Йострьом, а дори и на два удивителни солови албума на Буге Веселтофт.
Билети могат да бъдат закупени в системите на EpayGo и Eventim, както и на касите на EasyPay и на място в Дюкян Меломан. Местата са само 370.
