0
723

Избори в глобално политическо затопляне

С Първан Симеонов разговаря Димитрина Чернева.

parvan 1
Снимка: Дневник

Какво ни казва за тенденциите в българския политически живот настоящата предизборна кампания, фактът, че партиите огласиха номинациите си за държавен глава броени дни преди самите избори?

Тази кампания свидетелства за някои сериозни проблеми. Първо, очевиден е приоритетът на сложната международна обстановка. Ние сме в ситуация на глобално политическо затопляне и тъй като България е разположена на кръстопътно място, тази тема е с преимущество.

Второ, тази кампания показва, че партиите у нас са се превърнали в политически брокери, те не са автентични агенти на представителството. Видяхте колко трудни са обединителните процеси. Политическият пейзаж в страната е изключително надребнен, а сега в този шарен парламент започнаха процеси на обединение. Това беше много трудно и успя пълнокръвно само на едно място – при патриотите и националистите. Макар и с триста зора успех постигнаха и реформаторите. Основният въпрос беше ще успеят ли тия или ония да се обединят. А те не успяват да се обединят, защото са се надребнили на множество малки формацийки, които държат по сто хиляди гласа и защото всъщност са приносители на гласове, а не автентични представители.

Трета важна тенденция – известно политическо зацикляне, което мнозина ще нарекат стабилност, а други – безвремие. Месеци наред се повтарят устойчиви данни за подкрепа на основните партии, месеци наред на въпроса искате ли нови предсрочни избори между 15 и 20 на сто от хората казват да, а останалите около и над 60% отговарят не. Безалтернативно време, време, в което липсват ясни и отчетливи опозиции. В ляво тепърва започват да говорят като истинска опозиция. Въобще време, което критиците биха нарекли политически застой. На фона на бурните 2013-2014 г. усещането за известно икономическо безветрие се услажда на хората. С две думи, навлязохме в политическа ситуация с една доминираща партия, в еднополюсен модел, в който всичко се върти около Борисов, легитимира се от него – дори когато става дума за неговите противници, да не говорим за съюзниците му. Той разделя и владее и всичко е в насипно състояние. Тоест ситуация, в която като че ли си намерихме майстора. Дотолкова, че същият този майстор май подцени ситуацията и издигна една от най-колебливите си кандидатури.

Четвърто, кампания, в която има търсене за генерални алтернативи. Когато няма ярки парламентарни опозиции, се търсят опозиции отвън – дали това ще е референдумът на Слави Трифонов или несъстоялия се референдум на Марешки, отново се завихря популисткият дискурс – не просто да изберем другия, но да изберем новия. Да видим какъв ще е резултатът на тези избори от т. нар. задължително гласуване и опцията не подкрепям никого. Трябва да наблюдаваме всичко това с голямо внимание.

Да започнем поред, поставихте на първо място външнополитическата ситуация – не се ли спекулира твърде много с нея?

То е ясно, че се спекулира, но тя не на шега интересува хората. Първо, идват емигранти – дали са много или малко не знам, но това е нещо ново. Дори не е задължително да е нещо страшно, достатъчно е да е нещо ново, за да започне шум в системата. Второ, Русия и Турция – две регионални сили с глобални амбиции. И двете имат кръстосващи се интереси тук, то се вижда. Освен това на фона на емигрантската криза Европейският съюз зазвуча на няколко гласа. В Братислава се чуха прибалтийски гласове, които казаха: „Какъв отбранителен съюз, ние НАТО ли ревизираме?“ Чуха се средиземноморски гласове, които подчертаха: „Мислете за социалния вектор!“ Вишеградските гласове пък акцентираха ясно: „Стига пренос на суверенитет към Брюксел“. Чу се и самият Брюксел, който каза: „Дайте отбранителен Шенген!“ Същевременно виждате какво става в САЩ, ние въобще не знаем каква линия ще поемат там. Тоест всички ясни и замръзнали авторитети, за които се държахме през последните десетилетия, започнаха напоследък да се топят буквално като ледници. И в този повишаващ се световен океан, в това глобално политическо затопляне ние се мъчим да плуваме сами. Как плуваме? Мъчим се да балансираме, да сме на еднакво отстояние от всички близки брегове, не се знае към кой ще трябва да отплуваме – държим отворена вратата към Русия и Турция, към Брюксел, към Вишеград и естествено към Вашингтон.

Външнополитическата ситуация се отразява и на позиционирането на основната политическа сила във вътрешен план. ГЕРБ вече не звучи като десноцентристка, евроатлантическа и реформаторска партия, ГЕРБ звучи като центристка, всеядна, балансьорска и стабилизаторска формация. Очевидно е, че опитът за външен баланс се пренесе и вътре. Аз обаче не смятам, че с това се спекулира. Да, разбира се, в такива моменти печелят обикновено националистите, но положението навън е толкова опасно, че дори не съм убеден колко точно печелят те, защото в такива ситуации хората по-скоро се хващат за сигурното, за познатото и стабилното. Струва ми се, че опасната ситуация навън провокира безопасни избори вътре. Тя фаворизира, от една страна, властта, а от друга – националистите. С две думи, от това печелят ГЕРБ и националистите.

А БСП? Тя от какво печели?

БСП е традиционно в тези ниши, които говорят ревизионистки спрямо табутата на днешния ден, спрямо победилия в Студената война дискурс. Само че в настоящата ситуация БСП има ред други проблеми – самозатварянето на електората, вътрешно-опозиционните линии, външната конкуренция в нишата, стимулирана може би и от ГЕРБ. Виждате какво удоволствие изпитва ГЕРБ от факта, че БСП не може да монополизира протестния вот, от многото леви кандидати, от това, че БСП трябва да търпи конкуренцията на Каракачанов, на Марешки… Тоест една БСП, която трудно може да мобилизира и монополизира опозиционния вот, колкото и да печели, няма как да е големият бенефициент от случващото се. Големият бенефициент е тъкмо властта, защото казва: „Дръжте се за нас, ние сме познатото“. Печелят, разбира се, и тези, които наливат масло в огъня, но там трябва да се търси мярата, защото ако националистите заговорят прекалено радикално, това повече ще уплаши хората, отколкото да ги привлече. Така че от бурните времена навън печелят тези, които говорят за стабилност и за национализъм. Всъщност БСП също говори за национализъм.

Това прави ли далновиден избора на един неизвестен генерал за надпреварата за президентския пост? Всъщност БСП първа заложи на т. нар. генералска мода, задавайки тон на една предизборна кампания, фокусирана основно върху външните опасности и заплахи, и игнорираща вътрешнополитическите проблеми.

Да и това усещане се допълва от кандидатурата за вицепрезидент на Илияна Йотова, която също е с външен фокус. Тя пък придава европейския контур и омекотява твърдото, мъжкото генералско излъчване.

Това ли е печелившата формула?

Да. Мисля, че всички се позиционираха като по учебник, с изключение на ГЕРБ. Какво направиха БСП? Дадоха това, което се търси – натовски генерал с особено мнение. Балансираха го с Йотова, така че освен изказвания от типа да преосмислим членството си в НАТО и ЕС, да имат и проевропейски изказвания. Реформаторите също постъпиха по учебник – успяха да се съберат и избраха кандидат, който е спорил с Борисов, спорил е вероятно и с Фандъкова на софийско ниво. С две думи, опозиция, но не радикална, а именно коректив. Трайков изглежда евроатлантически и реформаторски и заема опразнената от ГЕРБ ниша. Той плува срещу общото течение – ЕС ще се разпадне, Путин е велик и пр. Да, трудно е, но е отличимо, да, малка е нишата, но е негова. Позициониране като по учебник плюс генерал Събев. Сега въпросът е дали всички електорати на Реформаторския блок ще припознаят този кандидат.

По учебник действаха националистите, дори им се получи доста добре – безпрецедентно обединение, като добавим към това факта, че участват официално в управленската формула. На всичко отгоре вятърът духа в техните платна, както вече казахме. По учебник постъпиха и АБВ. Какъв е смисълът от тяхното съществуване – да доказват ролята си на мост между лявото и дясното и, разбира се, да бият БСП. Те издигнаха най-силната си кандидатура. На мястото на г-н Калфин аз не бих участвал, но ето, той е придуман да участва. И там се действа като по учебник. По учебник действа г-н Марешки, който се възползва от търсенето на протестното. По учебник действа Дончева, която вкарва сарказъм, отгоре на всичко тя придоби свой отличим политически стил, добър или лош, но при всички положения в тези безалтернативни времена това се търси. Само ГЕРБ не действа по учебник.

Ще стигнем и до ГЕРБ, но нека отдадем дължимото на ДПС. И те ли действат по учебник?

Предстои да разберем. През цялото време ДПС се дебнеше с ДОСТ, изчаквайки да разбере дали последните ще участват и как. Разбира се, ДОСТ са хитри и си дават сметка, че нямат никаква полза да си измерват ръста, защото знаят, че няма да се окаже кой знае колко голям. Второ, ДПС държи една отворена опция – Орешарски, и вероятно ще реши да действа ли през нея или не. Модерната градска мълва твърди, че мислят за балотаж, разчитайки на една слаба БСП. Това, разбира се, е малко възможно, но не е невероятно да се опитат да излязат с повече гласове от патриотите и националистите, което за тях е въпрос на чест и на политическа целесъобразност. Впрочем това няма да им е лесно, ако и да са ДПС. Да, ДПС, но все пак едно ранено ДПС заради ДОСТ и тежките отношения с Турция. Така че за момента те също действат като по учебник – дебнене и отваряне на врати. Отгоре на всичко с кандидатурата на Цачева точно техните масиви гласове могат да се окажат решаващи. Вдигат си цената, страшно много си вдигат цената и поставят Борисов пред избор какво да прави след изборите в генерален порядък. Защото той ще трябва да мисли за възможните коалиции, а те могат да бъдат и с ДПС, и с БСП. Борисов ще трябва да избира. Освен това ДПС едва ли могат да стоят извън властта дълго време. Сега те влизат през задния вход на властта, но може да поискат да влязат през парадния. Тоест ДПС засега също действат мъдро, но трябва да видим първите им ходове, защото все още не са предприели нищо видимо. Трябва да видим трупа ли се нещо зад Орешарски. Боя се, че това може да стане ясно едва на изборите. Със социологически методи ще го долавяме, но няма да знаем размера.

Освен това евентуалният балотаж става особено любопитен, като се има предвид, че ГЕРБ кандидатира Цачева. Просто защото от всички възможни техни кандидатури Цачева е с най-нисък рейтинг.

И тук стигаме до въпроса защо според вас ГЕРБ не действат по учебник.

Може би – колкото и да не им се вярва на мнозина – просто Дончев и Фандъкова не са искали. ГЕРБ имат силни личности по места, но не можеш да вземеш една личност оттук, да я сложиш там и тутакси да я произведеш в ново качество, както беше възможно в началото. Борисов сам го каза, между другото той обезсмисля нашите анализи, защото сам себе си анализира. Второ, къде е силата на ГЕРБ – еврофондовете, местната власт, външния вид на градовете. Това са тъкмо Дончев, Фандъкова, Димитър Николов, който обаче е неразпознаваем в национален мащаб. Дончев също не беше най-убедителният избор, но щеше да се хареса на реформаторски настроените избиратели, щеше да събере периферните гласове на ГЕРБ. Фандъкова – безапелационно! Но, Боже мой, Цецка Цачева – тя е все пак председател на парламента, една необичана институция, плюс това човек без особена лична харизма, ако и да е почтен човек, може би. С две думи, явно просто не е станало, явно е било трудно да стане. Разбира се, ако искаме, винаги можем да търсим някаква теория на конспирацията. Някои казват: „ГЕРБ иска да загуби“. Как ще иска да загуби? Та ние не сме виждали ГЕРБ да губи. Първата загуба на ГЕРБ може да е последната загуба на ГЕРБ, нали ще си загуби магическата сила. Явно интуицията е посъветвала Борисов, че той има полза от една жива и здрава БСП, че ще има полза утре от силен субект като контрапункт и като потенциален партньор. Вероятно дори си е мислел колко по-лесно е да се разбереш с един човек от БСП, отколкото с пет-шест души от Реформаторския блок.

Какво ни казвате с този неочакван обрат от неудачния избор на Цецка Цачева към БСП и интуициите на Борисов за потенциален партньор?

Казвам, че често в България е миришело на голяма коалиция ГЕРБ-БСП. И казвам, че е възможно утре на Борисов да му се наложи това.

Неучебникарският подход с избора на Цецка Цачева подготвя подобна коалиция?

Може да се окаже не толкова съзнателен и промислен, колкото интуитивен ход – БСП да има поне достоен резултат.

Интуитивен ход, който би довел до евентуалната загуба на ГЕРБ на тези избори? Това не противоречи ли на казаното от вас за магическата сила на ГЕРБ?

Не вярвам чак да изгуби, просто гадая. Логично е Борисов да усеща, че не би имал полза от смазването на БСП, защото после какво ще остане на терена – само той и ДПС.

Ако ви разбирам правилно, издигайки един слаб кандидат, Борисов пак би спечелил изборите на базата на електоралната инерция от последните години, но същевременно би влял кръв във вените на БСП, подготвяйки в нейно лице най-подходящия си бъдещ партньор?

На негово място бих мислил така. Това е мислене с един ход напред. Вижте, ако приемем Цветанов за обобщен, за нарицателен образ – той би бил всички. Борисов не бие всички. Той и ги бие, и се прегръща с тях, и са му нужни, и балансира между тях, и ги ползва. Представете си го утре, ако трябва да се коалира с някого. В един следващ мандат неговата партия най-вероятно няма да е същата. Все пак всяка подкрепа се рони, дори неговата, износва се. Видяхте какво стана с Бокова и Кристалина Георгиева, той ще понесе някакъв удар от това. Виждате какво става с Цецка Цачева, някакви хора му казват: „Ти ще загубиш балотажа“ и той съзнава, че това е възможно.

Ако утре трябва да избира – при намаляла магическа сила на ГЕРБ – с кого да се коалира, все си мисля, че ще му е нужна БСП. Ако трябва да избираш между БСП и ДПС, кого ще предпочетеш? Де да знам, между комуниста или турчина май комунистът е по-приемлив, както става ясно и от кандидатурата на г-жа Цачева. Борисов няма интерес да остава сам на терена с една етническа формация и всичко друго да е на пихтия. Не вярвам да има полза от това, защото при една оглушителна загуба на БСП ще тръгне битка за наследството на БСП по сполучливото определение на Борис Попиванов.

Пак казвам, това е чисто гадаене, мъча се да придам смисъл на това, което Борисов направи. Може да съм адски далеч от истината, може да е просто подценяване, може инерцията при него да е толкова силна, че да си мисли, че ще победи дори с Цачева. Но нека бъдем свръхкоректни – по-вероятно е да победи, това казват данните, това казва логиката, това казва опитът ни, това казва изборната машина на г-н Цветанов. Но няма да му е толкова лесно.

Защо все пак мисля, че те са калкулирали рисковете? Първо, лявото е понацепено. Вярно, сега ще получи нова енергия. Всъщност и Трайков ще получи нова енергия, защото Цачева не може да мотивира реформаторски настроените хора. Второ, Борисов през цялото време прави кампания, той непрекъснато ходи някъде, Цачева ще се възползва от това. Трето, говорят на хората, че вотът бил задължителен. Това, разбира се, ще предизвика  протестен вот, но същевременно ще вдигне малко техния електорат, който е по-градски, по-ленив, по-чудещ се. Четвърто, ще стегнат структурите, те имат твърд електорат. И, разбира се, в крайна сметка на балотажа би трябвало да получат подкрепа от патриотите и част от реформаторите. Тук пак ще тръгнат конспиративните теории – ако излязат на балотажа срещу Орешарски, тогава всички ще ги подкрепят, ако пък излязат на балотажа срещу патриотите, тогава ДПС ще ги подкрепи лесно, без да накърни имиджа им. Нека не гадаем, от днешна гледна точка нещата изглеждат така – най-вероятно ГЕРБ и БСП ще отидат на балотаж. Патриотите също мечтаят, но засега това е по-скоро програма максимум. На балотажа ще сработват подкрепите и тогава ще се види колко е успял да капитализира от този подарък генерал Радев.

Проблемът е, че това понацепено ляво пространство може да изиграе лоша шега на единия от предричаните победители за балотаж.

То вече играе. Но Цецка Цачева не е непобедима кандидатура.

Като ляв кандидат ли ще бъде разпознат Пламен Орешарски?

Възможно е, все пак той беше автентичен противник на Борисов. През 2013 г., когато започнаха протестите, и ние, и други агенции мерихме стягане на левия електорат, който тогава се почувства обсаден. Така че по това време Пламен Орешарски бе знаме в главите и сърцата на много хора – знаме на отбраната, на контрапротеста. Струва ми се обаче, че електоратът на БСП безпогрешно ще разпознае в Орешарски, вече от дистанцията на времето, по-скоро причината за проблема, ще разпознае в негово лице представител на онова, което за краткост наричаме кръга Кой. Защото социалистите се опариха от този кръг, който уж беше с тях, но после ги свали. Възможно е някои социалисти да тръгнат и след Орешарски. Възможно е впрочем някои от тях да тръгнат и след Каракачанов. Това е големият конкурент на БСП, той говори националистически, позиционира се като опонент на ГЕРБ и на всичко отгоре е отворил вратата на Изток с участието на Волен Сидеров в коалицията. Възможно е в несъстоялото се ляво обединение част от левите да останат в нищото, както се случи през 2014 г. Тогава БСП беше застреляна буквално в сърцето, тя слезе надолу с около 400 хиляди гласа. Оцеля, но вече не е същата партия, а кажи речи половин БСП. И сега залогът е голям – може да се спечели малко или да се изгуби много. Корнелия Нинова прави страхотно амбициозна игра – тя затапи конкуренцията в лицето на АБВ и наложи един кандидат, вземайки го буквално от нищото. Опитва се да прави няколко неща едновременно, ако успее да постигне и една трета от тях, пак ще бъде успех. Но пак казвам, успехът ще е труден, а рискът е голям. В момента играта изглежда така: всички срещу БСП, всички за сметка на БСП. И ДПС пречат с Орешарски, и АБВ, и Татяна Дончева, и националистите, и Марешки, който говори на февруарски език от 2013 г. Въпросът е дали на втори тур БСП ще обърне нещата от всички срещу БСП на всички срещу ГЕРБ. Не знам, ще видим.

Подчертахте приоритета на усложнената външнополитическа обстановка. Защо тогава в подобна ситуация нещо толкова важно като избора на президент, за когото все пак в България се гласува мажоритарно, се неглижира? От една страна, се твърди, че живеем в сложно време, че е важно нацията да си има бащица, пардон майка, а от друга страна, се подценява президентската институция и се имитира някаква кампания.

По няколко причини. Първо, президентската институция рядко практикува някакви реални правомощия. Второ, тъкмо защото е натоварена със свръхочакванията на мажоритарния избор тя едва ли успява, особено през последните години, да бъде на висотата на тези очаквания. Трето, в текущия мандат президентът Плевнелиев, макар да беше последователен в своите позиции, имаше исторически малшанс. Той беше последователен евроатлантик, което в крайна сметка е и позицията на България, но стана съпътстваща жертва на голямото разделение от 2013 г. Отгоре на всичко изтегли късата клечка, тъй като му се наложи да прави доста тежки неща – два служебни кабинета и пр.

„Съпътстваща жертва на голямото разделение от 2013 г.“ Какво имате предвид?  

През 2013 г. се случи някакво гротескно повторение на разделението от 90-те години. Имаше два лагера и той избра единия, а като избереш единия, губиш другия. През февруари 2013 г. Плевнелиев беше един от малкото политици, които въобще бяха приети на площада. Той имаше куража да отиде там и макар че първо го освиркаха, после го приеха. Сега малцина се сещат за това. Плюс това той беше отстрелван и от своите, защото винаги е бил някак встрани от ГЕРБ. Росен Плевнелиев не е гербаджия. Нещо повече, премиерът е всичко, което Росен Плевнелиев не е – когато Плевнелиев говори евроатлантически, премиерът говори балансьорски, когато Плевнелиев говори с чуждици, премиерът казва: „Аз съм прост и вие сте прости“… Това са цивилизационни разминавания. Но ГЕРБ винаги е бил конгломерат от различни лагери. Винаги е имало един балкански, доморасъл ГЕРБ и един прозападен ГЕРБ. И реформаторите са някъде там – или закачени за прозападния ГЕРБ, или биещи се балканския ГЕРБ. Това не е в истинския смисъл на думата десница, това е народна, да не кажа народняшка партия. Е, това някак не кореспондира с Плевнелиев. И сега този президент има рекордно нисък рейтинг – към десет на сто доверие, докато недоверието отива към 70-80%.

Но да се върна към предизборната кампания – тя падна жертва на политтехнологията. ГЕРБ изчака, за да види какво ще направят останалите. В началото Борисов искаше да прецени дали да не се кандидатира самият той. После изчака, за да види какво ще направи Слави Трифонов, който също можеше да разбърка картите. Плюс това оправданието, че не иска да му удрят кандидата, както сам каза. Представете си Цецка Цачева да се беше появила през месец май, ами тя досега щеше да има рейтинг под нулата. Всичко това доведе дотам тази кампания да не излъчва никакво съдържание и да се превърне просто в едно надиграване, в дебнене. За съжаление резултатът е спад на авторитета на президентската институция. Още повече, че Борисов явно цели да има президент, който да не се еманципира.

С други думи послушен президент.

Нека кажем лоялен президент, което все пак е логично, тъй като той е излъчен от партията. Да, тук Борисов е прав, появява се вътрешно напрежение – партията излъчва някой, който обаче после не излъчва партийност. Всичко това свидетелства за намаляващ авторитет на президентската институция.

Как ще бъде консумиран провалът на България в надпреварата за генерален секретар на ООН? Политическите сили заговориха масово за вот на недоверие към правителството – и БСП, и ДПС, и Първанов, включително Каракачанов.

Сега това ще се усилва. Всичко е предизборно, разбира се. Ясно е, че сме в предизборна кампания, тоест вече сме в рекламната пауза. Каквото и да се говори в рекламната пауза, хората си казват: „А, тия нещо ни продават“. То си пише: „Платено съобщение“. Плюс това един вот на недоверие никога не сваля правителство. Един вот на недоверие е трибуна. Той дава трибуна както на тия, които го внасят, така и на ония, които отговарят. А трябва да признаем, че от доста време насам ГЕРБ отговарят много добре. Да видим, новата БСП с Корнелия Нинова е по-енергична, може и да се опитат да го направят, но струва ми се, че те също мислят за рисковете, както и аз.

Същевременно трябва да кажа, че представянето на България в надпреварата за ООН беше голям гаф. Яд ме е, защото Ирина Бокова имаше своите шансове, а ние ги минимизирахме. Яд ме е също, защото уважавам Кристалина Георгиева като български представител навън, а бе торпилиран и нейният авторитет. Не може така да се прави кампания. Това бе мъртвородена кампания – изначално двойствена и изначално лицемерна. С две думи – провал. И е провал точно на фона на очакванията, които се създадоха. Сега Борисов трябва да отговаря. Само се замислете, за една седмица станахме свидетели на две крайно спорни негови решения, ей така от нищото. Виждаш един стабилен Борисов, всички други на терена са се изпокарали, няма го Слави Трифонов, всичко е разчистено, Борисов води с две на едно и накрая – Цецка Цачева. И всички   казват: „Затова ли беше цялото чакане?“ После Кристалина Георгиева и всички казват: „Затова ли беше целият този шум?“ Две грешки от нищото. Струва ми се, че Борисов просто загуби ориентир за една седмица. Да видим дали ще успее да се възстанови.

И няколко думи за езика на тази кампания, за темите, които ще бъдат вкарани в обращение. Вече чухме първите изказвания и дебати.

Цачева говори като Цачева, по устав. Интелектуалският протест срещу нея в социалните мрежи ще продължи с гаврите, това ще е лайтмотивът на тази кампания. За съжаление. Впрочем на мен ми стана болно, вярно, Цачева е с нулева харизма, но все пак – опитвала се да пее, играла хоро… Какво от това?

Генерал Радев до момента също говори като по устав. Изключително стегнат, вдигнал гарда, той очаква лоши въпроси и отговаря абсолютно подготвен. Много е уязвим, защото не е политик, няма опит и трудно излиза от професионалната лексика. Доста говореше за авиация, но явно в един момент му казаха: „Стига вече, авиационните метафори са хубаво нещо, но трябва да минеш в политическото“. Сега обикаля страната и не говори толкова активно по медиите. Очаквам да видя дали ще мине в нападение.

Има ли според вас потенциал за това?

Това е въпросът. Не знам отговора. Това искам да разбера и да видя. Това е въпросът, на който Радев трябва да отговори. Не знам дали го може, защото не го познавам. Всъщност не знам дали и Цачева го може, защото не я познавам в тази светлина.

Каракачанов се мъчи да е радикал без радикализъм. Той, първо, е част от властта и не може да е твърде радикален, второ, е осъзнал, че в такива опасни времена, който налива масло в огъня, може и да пресоли манждата. Той вкарва щипка патриотизъм като коректив на сегашното управление, иска Борисов да не е като Берлускони, а като Орбан и гледа на себе си като на някакъв ключ към това.

Естествено популисткото говорене ще процъфти, особено покрай референдума. Ще се говори много за това колко добър е народът и колко лоши са ония горе. И още нещо, само преди две години беше невъзможно да се говори срещу демокрацията и Европейския съюз например, имаше теми, които бяха табу. Днес всеки се упражнява на тема кога ще се разпадне ЕС. Така че ще слушаме и това – един ревизионистки, да не кажа хибриден език.

Що се отнася до подбора на темите – смятам, че вътрешнополитическите проблеми ще бъдат игнорирани. Разбира се, президентът няма кой знае какви правомощия в икономическата сфера. А големият разговор в България е икономически, големият разговор е как се упражнява властта, големият разговор е за това, че страната се управлява ден за ден и нищо не се реформира. Но президентските правомощия ще се използват като удобно алиби тези теми да не влязат в предизборната кампания. Освен това, както вече казахме, международните теми имат превес, а това е супер удобно. Удобно е за всички и най-вече за статуквото.

Вземете Унгария, при всичките ѝ кривици, тя все пак има някакъв национален сюжет, а Орбан прилича на „най-големия европеец“ по сполучливото определение на Института за дясна политика, който правилно твърди, че истинското разделение е вече не толкова ляво-дясно, колкото либерално-консервативно. В днешна Европа Орбан нещо показва от консерватизма – добър или лош, но това е сюжет. Естония имаше свой сюжет. Румъния имаше сюжет с антикорупцията. Ние не можем. Ние правим магистрали и санираме блокове, но всичко е на парче. Нямаме свой сюжет. Освен това не се правят реформи, избягва се болката и продължава да се харчи неефективно. Няма кой да ни опияни, няма кой да каже: „Тук трябва да се реже, предстоят ни кръв, пот и сълзи, но след това ще стане хубаво“. Нито едно от двете. Борисов лека-полека се изхабява, управлението върви ден за ден, а през това време демографският потенциал на националната ни общност, защото все пак светът е базиран на национални общности, се стопява. Всичко, което Европа изпитва в момента заради застаряването и луксозната логика да се внасят хора отвън, ще стигне и до нас. Но ние нямаме план, а разсъждаваме за това кой ще е президент след пет години. Ами то след още две или три по пет въобще няма да има смисъл от президент.

 

Първан Симеонов е политолог. Изследовател в областта на политическите партии, докторант в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изпълнителен директор  на „Галъп интернешънъл“.