0
749

Как се създава клавирно дуо

Разговор с Аглика Генова и Любен Димитров, които направиха в София летен вариант на своята германска международна музикална академия

Около клавирното дуо Аглика Генова и Любен Димитров винаги има движение и новини. След като в 2017 г. спечелиха престижната награда Echo Klassik в категорията „Запис на концерти от ХХ–ХХI век“ с компактдиска си Бела Барток–Виктор Бабин (концерта на Бабин записаха за първи път в света), съвместно със Симфоничния оркестър на БНР, под палката на Йордан Камджалов, те са номинирани отново за наградата Opus Klassik, която е наследник на несъществуващата вече Echo Klassik, най-големата музикална награда в света на класическата музика. Категорията е „Най-добри концерти, солисти с оркестър“. А компактдискът им, копродукция на немския звукозаписен лейбъл CPO, с който работят повече от 20 години, и БНР, включва австрийско-немска романтика – Черни и Брух, за клавирно дуо. Двамата отново са предпочели да представят себе си и България чрез Симфоничния оркестър на БНР (за концерта на Брух), а за Черни – с Генезис оркестра и със същия диригент, с когото добре работят. Соловата част включва Брух, Фантазия за два рояла – световна премиера. Проектът е „нечовешки труден“, по тяхно определение, осъществен с прекрасен екип: Миро Данев – един от най-добрите тонмайстори (за съжаление, вече не между живите), Георги Еленков, Хелия Чавдарова, Константин Драмалиев.

За сведение, дискът се номинира, ако е придружен от голям брой (минимум 10) положителни рецензии в световни музикални издания. Церемонията  ще се проведе на 13 октомври в Концертхаус Берлин.

Неотдавна пианистите направиха за първи път в София летен вариант на своята зимна международна музикална академия Kloster Michaelstein в Германия. Седем дуа от Полша, Украйна, Италия, Русия, Румъния Испания и Китай имаха щастието да работят този път с тях.

И тъй като никой от българските клавирни педагози или техни ученици/студенти не присъства на целодневните открити уроци, които са доказана школа, а иначе се провеждаха на удобно място – камерната зала на НМУ „Любомир Пипков“, интересни са впечатленията на Аглика Генова и Любен Димитров след завършването на курса.

Как се организира такъв майсторски клас?

Любен: Правим много майсторски класове, особено когато сме на концертни турнета в Америка, Китай, в европейските страни, съвсем наскоро в Полша на фестивал – в Гданск, но те са като уъркшоп, в рамките на един–два дни. Имаме възможност само веднъж да се срещнем с 10–15 клавирни дуа, да им дадем насока за най-много час. Концертът е на първо място като значимост и отнема голяма част от енергията ни. Не можем да се фокусираме, както при един майсторски клас като този в София.

Какъв е смисълът тогава от уъркшопа?

Любен: Макар и за кратко време, участниците имат възможност да се срещнат с артисти от международна величина, активни на концертната сцена, които преподават. Да си сверят часовника с техните изисквания, накъде могат да се стремят. Но такъв уъркшоп не дава възможност да чуем как препоръките ни са били възприети от студентите, което е изключително важно.

Аглика: Ако на уършопа дуото или солистът идват с едно произведение от 5 до 15 минути – има ограничение, тук, в София, дуата носеха цели програми за концерти, за фестивали, за големи или по-малки конкурси. Работили сме върху повече от 30 произведения през тези 7 дни – колосална материя. Само един майсторски клас може да поеме такова нещо – като време и като енергия.

Любен: Понеже носят много големи репертоари, догодина смятаме да помислим за по-дълъг вариант на майсторския клас. Някои дуа идват с 4–5 произведения, но други с по 10. Нуждаят се от повече време. За тях да предложим възможност майсорският клас да се удължи до 10 дни или до две седмици.

За вас има ли значение в коя страна ще направите летния майсторски клас?

Аглика: Ние сме критични, на първо място към базата – не винаги отговаря за клавирно дуо. За соло – да. Единични пиана, рояли има на много повече места по света, но дуото… Музикалното училище в София предоставя възможност, децата се изразиха, че това било като злато, диамант. Те са посещавали многократно и други академии по света, но изказаха комплименти към базата в България, към инструментариума. Благодарим на Росен Пеев, изключителен професионалист, той настройва и нашите лични пиана. Беше екипна работа, много хора участваха…

Любен: …и се запалиха от тази идея. Естествено, провежда се в нашата родина. Усещането за отговорност, как ще се представи страната, откъдето произхождаме. Някои от тях за първи път идват, други знаеха за България от родителите си, които са били тук по комунистическо време, сега виждаха страната ни по съвсем друг начин.

Искахме майсторският клас в София да бъде през лятото като баланс на този, който всяка година провеждаме през зимата в Германия в манастира Михаелщайн, преобразуван в музикална академия с държавни средства. Целта е там да се провеждат почти само майсторски класове на различни музиканти: инструменталисти, певци, съпровождани и от концерти. При такава регулярност дуата могат през половин година да работят с нас активно.

По какви критерии избирате участниците?

Аглика: Знаем какво да слушаме, защото видеозаписът може и да е лош, на звука трудно може да се вярва, но подходът – как се музицира, фразира, как се диша заедно, какъв е пианизмът, е много важен, това го чуваме. За 5–10 минути става ясно за какви солисти в дуото говорим.

Любен: Записванията бяха изключително много. Ден преди да започне курсът, имахме обаждания и от млади български пианисти, за съжаление, нямахме физическа възможност тази година да ги приемем, тъй като се ограничихме до тези седем дуа с идеята, че предстоят изключително важни международни конкурси по света, в които голяма част от тях участват, някои дори в един и същи конкурс – Рим, Букурещ, Гренада, Будапеща, Полша. Вече се мисли за големия конкурс АRD[1] в Мюнхен, който ще се проведе през 2021 г. Подготовката е дългосрочна поради огромния репертоар, който се изисква от участниците. Усетихме, че това е максимумът. За една седмица на седем дуа можем да предоставим добра и задълбочена работа. За нас не е важно да имаме колкото може повече участници, а да работим смислено.

А разговорите продължаваха както в общежитието, така и по пътя. Дори със съвети с какво облекло да бъдат на съответния конкурс, в съответната държава, произведенията, които трябва да изпълняват – подходящи ли са изборът, подредбата на произведенията в една програма и т.н. От А до Я – обсъждахме всичко, което човек може да си представи от живота на музиканта.

Аглика: Дори имахме уроци по английски. Едната от китайките – които следват в Гданск, при наша бивша студентка от Хановер, колко е хубаво това продължаване – се страхуваше да проговори на английски. 

С две–три от дуата сме работили, знаем, че сериозно следват идеята за професионално дуо в жанра. Даже някои имат имена: Алианс (от Москва), Шикора (мъж и жена от Полша), Променаде (от Испания). Те са с награди, с имидж в своите страни или извън тях. Чувстваме отговорност, тъй като съответства на нашия начин на мислене – към професионализма в жанра клавирно дуо…

Любен: …този задълбочен подход към клавирното дуо, а не между другото, двама солисти да се съберат случайно да свирят заедно… Това те го забелязаха в работата ни. Защото клавирното дуо е начин на живот, подход към света и виждане, когато си готов да делиш с някого част от живота си. И то голяма, важна част. Не всеки е готов.

В преподавателската ви практика какви по-глобални музикантски проблеми срещате?

Аглика: Проблемът, който е основен и се забелязва в световен мащаб – липсата на респект към композитора. Какво са написали в нотите Скарлати, Моцарт, Рахманинов, Хачатурян – да ги следваме. Чак след това идва моето Аз. Това беше главната проблематика на този курс.

Любен: Да върнем младите хора в правилния път. Както сме обучавани от нашите преподаватели Ганеви, Крайнев, школата на Хенрих Нейгауз (Хайнрих Нойхаус). Защото на нас също ни е казвано:

Аглика: контрол, самоконтрол, респект, анализ.

Любен: Ето, сега имахме такъв случай, едно от дуата ни зададе въпроса: Как да изградим тези малки мотивчета, които са едно след друго и са абсолютно еднакви? Ние смятаме, че втората фраза би трябвало да се изсвири много по-свободно, отколкото е написана. Попитах: От колко време свирите това произведение? – От месец, беше отговорът. Казах: Изчакайте поне половин година, задълбочавайки се в нотите на композитора, и едва когато вече имате усещането, че сте максимално близо до неговата чиста идея, чак тогава започнете да мислите за това, което смятате, че можете да промените от неговата воля. 

Но когато има дистанция от няколко века, как през погледа на днешния XXI век се стига до композитора?

Аглика: Въпрос на култура – изложби, театър, ОПЕРА, дори джаз концерти, народна музика, ако е хубаво озвучена – разширяване на спектъра на мислене. Всяка фраза у един композитор отговаря на съответния художник в епохата – на цветовете, които той е използвал. Но трябва да си посетил музеи, картинни галерии, да имаш интерес към скулптурата, архитектурата. Защо пък архитектура? А как може да се изсвири една фуга, без да съм се интересувал от архитектурните постижения по света? Ако основата е нестабилна, нали небостъргачът ще се срути? Посещаване на органови концерти. Непрекъснато говорим в музиката за органова звучност.

Любен: Независимо че тези шедьоври са написани преди толкова години, те са универсални произведения, разбираме техния език. В музиката всичко е така кодирано, че тя говори същия език и днес. Въпросът е единствено в чувствителността на хората. Няма респект сред изпълнителите, че не сме толкова гениални, колкото композиторът. 

Аглика: Същите са проблемите и в Хановерската академия, което означава, че това го има във всички образователни центрове – или се дължи на колегите, или на времето на интернета. Самата аз търся причината. Докато в нашия живот – причината да сме такива, са нашите преподаватели: бяха безкористни, търсещи, критикуващи. Затова смятам, че причината е в образователната система. И още за проблемите: няма търпение да се изчака процесът на търсене, на изчистване. По-младите ни колеги взимат нотния текст, гледат веднага да научат пасажи, темпо, изсвирват нотите и веднага прескачат на друг етап. Започват да мислят каква идея лично от себе си да прибавят към музиката, която изпълняват. Не си балансират звуковата палитра, а вече търсят „свобода“, „интерпретационни действия“… Не обичат да анализират. Правят го на по-ранен етап – какви идеи ние имаме. Ние – артистите. Но един художник първо има нужда от бои, четки с различна големина, платно, след това се рисуват образите.

Любен: Затова картината често е разкривена.

Аглика: И неясна.

Как оценявате курса в София?

Аглика: Успешен, повече от блестящо мина всичко, много сме доволни. Най-младите участници от Санктпетербургската консерватория бяха придружени от своята преподавателка, която също е била в клавирно дуо, дори знаехме името ѝ. Присъства през цялото време, от сутрин до вечер, не само на изпълненията на своите ученици, повика своя позната, която беше със семейството си на почивка в България и пристигна от морето да слуша – съвършено друга нагласа! Имахме професори по музикален анализ, доктори на науките, журналисти, странични слушатели, но не и учители по специален предмет пиано. И тъжно, но факт – нито един ученик от Музикалното училище в София или Академията, или от НБУ. Нито един! При толкова много плакати и реклама.

Преподавателите ги няма и в концертните зали, как да изискваме от учениците…

Любен: Преподавателят дава пример.

Аглика: Не можем да повярваме с Любен, че всички едновременно са във ваканция. Със сигурност един–двама са в София. То е ясно кой губи. А нашата зала, беше пълна.

Любен: После се чудят защо не успяват българските музиканти в чужбина.

Аглика: Портиерите от общежитието ни донесоха цветя, дойдоха да слушат майсторския клас, не е ли прекрасно?

Имате нововъведение – завършихте майсторския клас не с традиционния концерт, а с открит урок, защо?

Любен: Първо, от гледна точка на програмата имаме ограничения. Тя може да продължи до два часа. След като едно дуо идва с от 4 до 7 произведения и нагоре, как да се побере в 15 минути? Вторият проблем е, че дори и да се избере произведение, поне през половината от времето на майсторския клас всички автоматично се концентрират върху тези 15 минути представяне на сцената. Репертоарът започва да остава на заден план и губим времето, в което можем да работим. В момента, в който им казвахме: ден на отворените врати, веднага виждахме как напрежението се покачва, затова им повтаряхме, че това ще бъде на практика открит урок. Ще коментираме, ще работим, ще повтаряме, просто ще имаме повече публика от обикновено. А на публиката решихме да дадем възможност да влезе в кухнята на подготвителния процес: как се работи като дуо.

Аглика: Искахме да опитаме този безкраен творчески процес – идеята на Нейгауз от Москва – отворената врата, огромната стая, цял ден се свири, вечерта на чаша се обсъжда. Мисля, че се получи и още по-добре ще се получава занапред.

[1] Международният музикален конкурс ARD е най-големият форум за класическа музика в Германия, провежда се от 1952 г. Само 200 кандидати от 35 до 40 страни стигат до предварителния кръг, което прави високо ниво на конкуренцията.