0
962

Книга, обладана от разум и чувства

„Обладаване“, Антония Сюзън Байът, изд. „Агата-А“, 2015 г., превод от английски Димана Илиева, превод на стиховете Ангел Игов и Валентин Кръстев

AS_Byatt_Portrait
А. С. Байът, 2007 г., Wikipedia

Толкова дълго четох „Обладаване“, че сега, когато затворих последната страница, имам чувството, че съм я чела не дни, не дори месеци, а година поне. Това е книга, която е обладана от разум и чувства, от поезия и проза, от езика и от възторга към думите. Изградена от тях като плът – жива и пулсираща, стръвна и успокоена. Това е и книга, в която обладаването е движение към открития – научни, но и сърдечни, към освобождаване от защитните механизми, които силният ум винаги създава за онзи, който го притежава. Обладаването е и бавното, постепенно движение към другия, неговото – към теб.

obladavaneИ още, но не изчерпващо, книгата обладава читателя си, въвличайки го все повече и повече в лабиринт, в който историите бягат и прелъстяват (може би точно заради това, но не съм сигурна…), езикът разтваря обятията си, не позволява спиране на четенето или отказ от него, защото прониква в ума, провокира го, буди го, вклинява се в сърцето, изстъргва патината му, достига живата му плът.

И да, такова въведение съвсем не ми подхожда, нито ми е присъщо – с постигната (мисля) през годините резервираност (полезна) към непосредственото влияние на прочетеното, както и с винаги изначалното намерение да търся просто достойнствата, без задължително да ги споделям – емоционално и интелектуално, да ги преживявам. Но ето на, „Обладаване“ не ми даде никакъв шанс да се държа, както подобава. Може би пък в предишния си живот съм живяла във викториански времена…

А. С. Байът, жена, носител на Ордена на Британската империя, всъщност е и Драбъл по баща. Оказа се и сестра на същата Маргарет Драбъл, която може би доста от вас помнят и са чели, лично аз – в някои от ученическите и студентските си години й обръщах доста внимание. И сега, толкова време след „Воденичният камък“ и „Царствата на златото“, разбирам, че тя има сестра и тази сестра е впечатляваща, ерудирана, чувствителна, направо могъща писателка. Именно за „Обладаване“ тя печели първия си Букър през 1990 г., носителка е на още много награди, включително и на Букър през 2008 г.

Романът на А.С. Байът създава две основни сюжетни линии, казано с много голяма условност обаче. Едната проследява отношенията между поетите Рандолф Хенри Аш (по-известен) и Кристабел Ламот (чувствително по-неизвестна). Другата линия, от края на ХХ век, проследява отношенията между двама учени-изследователи съответно на творчеството на Аш и Ламот – Роланд Мичъл и Мод Бейли. Две линии, които се оглеждат една в друга, ненатрапчиво, но с необходимата важност за цялото. Разгръщането на тези отношения – интелектуални и сърдечни – е само основа, върху която британската писателка създава една почти еуфорична езикова „сграда“, в която думите са положени от една страна прецизно, съразмерно, „архитектурно“. От друга – те са неспокойни; не позволяват на рамката на един жанр да ги удържи; те са предизвикателни и предизвикващи, цветни, дъхави, мощни, направо неустоими. Академичният свят (чрез своите представители в романа) действа обосновано, последователно, методично търсейки и намирайки доказателствата за съществуването на непредполагана връзка между Рандолф Аш и Кристабел Ламот. В самите му очертания и граници се движат както надути и самовлюбени търсачи на литературна памет, както неуверени, но любопитни млади учени, методични изследователи с „библиотекарски“ подход, така и добронамерени професори, толерантни към следващите ги. Брилянтно описание на този свят, иронично и сериозно, игриво и правдиво.

Дъхаво, вълнуващо, чувствено е създаването на емоционалните линии – отношения в романа. Сърцето обладава ума, не веднага, но го прави и това е също толкова прелъстително в книгата на Байът, колкото и майсторската, наистина Висша лига, работа на писателката с думите. Този роман, неслучайно наречен „романс“, е населен с поезия – Аш, Ламот, приказки, писма, откъси от дневници, литературно-критически пасажи, фикционални текстове, играещи с документалното. Тази жанрова феерия е отказ да се „рамкират“ думите, да се поставят те в изискващите предписания на един-единствен жанр, на жанровата литература. Авторската рефлексия върху цялото пък освобождава читателя от заблудите за тотална „истинност“, за „реализъм“, същото правят и подмолно действащите „митологии“ – биографични, исторически, собствено литературни.

„Обладаване“ предизвиква и мисленето ни за читателя. Кой е той всъщност? Как си го представяме? И как конкретният читател на писмото, да речем, може да придобие чертите на друг един читател  – този на дневника… Как чете познавачът, изследователят и как любопитният, „девствен“ читател?

Книгата на А. С. Байът е дълбоко експертно, умно и респектиращо признание на литературата, на нейната сила и мощ. Тя е и страстно изповядване на любовта към нея, на необяснимостта и загадъчността й. Ако изкушението да бъдете обладани от нея ви споходи – ще бъдете възнаградени.

Чудя се дали да спомена, че по романа има и филм. Хубав е. Но считайте, че не съм го споменала. Задължителен респект към целия екип зад „Обладаване“. Издателство, преводачката Димана Илиева и преводачите на поезията – Ангел Игов и Валентин Кръстев. Изключителна работа!