0
1258

Коктейл от герои, леко изветрял

„Отмъстителите: Ерата на Ултрон”

На Холивуд му отне известно време да наложи отделните персонажи на Marvel, преди да посегне към „груповия портрет”. За съжаление „Ерата на Ултрон” не е толкова въздействащ като първия филм за Отмъстителите.

Какво му остава на киното, когато изчерпа героите, годни за екранизация? Да си направи коктейл от герои. Със съдействието на Marvel Comics и поредицата „Отмъстителите”. Казват, че екипната борба е трудна работа, особено за хора с голямо его, каквито се предполага, че са супергероите, но Отмъстителите са си измислили мотивация да останат заедно – така те се справят с проблеми, надхвърлящи силите и възможностите на самостоятелния индивид.

На Холивуд му отне известно време да наложи отделните персонажи на Marvel, преди да посегне към „груповия портрет”. След което през 2012 г. повери начинанието на общо взето телевизионния режисьор Джос Уидън. Предвождани от Железния човек, Тор и Капитан Америка, супергероите се събраха на екрана като вече популярни физиономии, „прескачайки” от собствените си саги за една обща демонстрация на „спасителни операции”. Ястребово око и Черната вдовица дебютираха в отбрана компания, а чудовищният Хълк получи втори киношанс (всъщност трети) да изяви шизофренната си природа и трябва да признаем, че ръбестият Марк Рафало му подхожда много повече от левента Ерик Бана и интелектуалеца Едуард Нортън. Така започна филмовото приключение „Отмъстителите”.

Както във всяко начало трябваше да се запознаем, ако не със самите персонажи, то поне с мотивите им да се включат в отбора. И беше наистина забавно да се проследи как индивидуалистите помириха несъгласията си в името на общата кауза. Освен това акцентът върху междуличностните отношения даде възможност за някои откровения, които рядко намират място в супергероичните саги (с изключение на „X-Мен”, където по презумпция се сблъскват различни характери). Така насред героичната еуфория се прокрадна мрачната съпричастност, която съюзи Железния човек и Хълк, защото кой би могъл да разбере по-добре терзанията на Тъмната страна от друг „мутант” в затруднено морално положение. Двойката продължава сътрудничеството и във втория филм, където самоувереността и „избухливостта” ги противопоставят на останалата част от екипа…

„Отмъстителите: Ерата на Ултрон”

За съжаление, „Ерата на Ултрон” не е толкова драматично въздействащ като първия филм за Отмъстителите, защото акцентът (логично) се връща върху зрелищността на екшъна, характерна по принцип за суперсагите. Това е проблем само за зрителите, които се надяват на нещо оригинално с всеки следващ кинопродукт в жанра. В очакване да се появи нов футуристичен film noir, с грубиянския реализъм и мрачната откровеност на Зак Снайдер („Пазителите”) или с дръзката черно-бяла естетика и бруталното въображение на Франк Милър („Sin City: Град на греха”), можете да се задоволите (или пък не) с етичните дилеми и чувството за хумор на „Отмъстителите: Ерата на Ултрон”.

Филмът предлага някои любопитни елементи, които ще ви направят впечатление, ако не се забавлявате достатъчно, или комбинацията между 3D и IMAX ви идва вповече, когато трябва да следите кой по кого стреля. Например как след края на Студената война агентите и спасителите на света от Изток и Запад постепенно се съсредоточиха върху общ враг: първо бяха свръхбогати мегаломани, после ислямски терористи, после учени-чудаци, пак фундаменталисти… И в резултат от техническото усъвършенстване на въображението (на автори и публика) стигнахме до компютърни програми и различни прояви на извънземния интелект. Така след вероломния Локи от първа серия, който може и да е бог, но все пак има човешки наклонности, злодеят в „Ерата на Ултрон” вече е компютърна програма в роботски одежди, която мечтае да „почисти” света от хората.

„Отмъстителите: Ерата на Ултрон”

Друга тема за размисъл е как много от съвременни екранизации по комикси изглеждат крайно свирепи с разрушенията си, но проливането на човешка кръв (поне на екрана) е сведено до минимум (когато не са намесени Франк Милър и Зак Снайдър), защото враговете са извънземни, роботи, или просто машини. Така може да се избегне всеки упрек в самоцелна жестокост, както и възрастовото ограничение на публиката…

Изглежда супергероите се считат предимно за природно надарени, защото въпреки химията, на която става жертва д-р Брус Банър, или електронното сърце на Тони Старк, едва новите попълнения в „Ерата на Ултрон” – близнаците Максимоф получиха вдъхващото заплаха или презрение прозвище Подобрените. Което напомня завоалирано, че поредицата „Х-Мен” също е от торбата със съкровища на Marvel, а като че ли само истински мутанти липсваха в отбора на Отмъстителите.

В киновремената на Супермен никой не е очаквал от една екранизация на комикс да бъде нещо повече от приключенски екшън с гарнитура от специални ефекти, но след като Пазителите „обърнаха хастара” на преживяването, а Кристофър Нолан се захвана с Батман, летвата в жанра се вдигна доста високо. Втората серия на „Отмъстителите” не покрива всички нормативи, дори сравнена само с предшественика си, а изглеждаше обещаващо начинание. Ако продуцентската компания направи „кръвопреливане” в лицето на някой арт режисьор, нещата може и да се подобрят, защото психологическият сблъсък между супергерои, които трябва да работят за обща кауза, е чудесна база за развихряне на зрелището.