0
2117

Кремъл започва да се притеснява от Тръмп

Обкръжението на Владимир Путин празнуваше резултата от изборите в Америка, докато не започна да осъзнава какво се случва

ikrustev

През 2016 г. висш служител на руската администрация обясни пред група чужденци по следния начин защо правителството е решило да не отбелязва предстоящата 100-годишнина от болшевишката революция. Наистина революцията е повратна точка в историята на Русия, обясняваше той, наистина президентът Владимир Путин вижда днешна Русия като наследник едновременно и на царска, и на болшевишка Русия. Но честването на революция ще изпрати грешно послание към обществото. Днес Кремъл е твърдо против „смяната на режима”, обясни той на гостите, и по тази причина няма желание да възхвалява 1917 г. Вместо това правителството планира да използва стогодишнината, за да обърне внимание на катастрофалните последици от прибягването до революции като средство за решаване на социалните и политическите проблеми.

Това, което руското правителство очакваше най-малко, беше 2017 г. да го изправи лице в лице не с революция от миналото, а с революция от настоящето – радикалната смяна на режима, случила се в САЩ след изборната победа на Доналд Тръмп. Постигнатата чрез избори революция на Тръмп е тази, която пленява въображението и разпалва страховете на руските елити днес.

Търсенето на разковничето към заплашителните и разнородни политически изблици на Тръмп се фокусира предимно върху неговата объркващо хаотична, отмъстителна, опростенческа, нарцистична, несигурна и на моменти склонна към самозаблуждение личност, изключения от което правят само теоретиците на конспирацията, готови да видят в него нещо като „Манджурския кандидат” (1) или марионетка на Кремъл. Повечето наблюдатели започнаха твърде късно да съзнават степента до която, прикрит зад маската на шоумен, Тръмп гледа на себе си като на революционер и бунтовник, чиято мисия е да разруши „стария режим” в Америка.

Тактиката на Тръмп без съмнение е заета от класическите революционни наръчници. Управленският му стил е да всява шок и ужас и да разтърси Конгреса, улавяйки съперника си неподготвен, за да може да стабилизира собствената си позиция във войната срещу елита. Умишлено подклажданата от него крайна поляризация му дава възможност да избегне сключването на опортюнистичен алианс между елита на Републиканската и Демократическата партия в защита на конституционната система, което му гарантира, че опозицията ще остане до голяма степен безсилна. По думите на главния стратег на Белия дом Стивън Банън, Тръмп се позиционира като световен лидер на антиглобалисткото движение, което е антиелитно, антиинституционално, антилиберално и националистическо. „Днес ставаме свидетели” – посочва Банън пред „Вашингтон пост” – „на раждането на нов политически ред и колкото по-агресивни стават шепата медийни елити, толкова по-силен ще става този нов политически ред.”

Обсебени от страха от „цветните революции”, руските политически стратези вероятно са по-добре подготвени от американските и европейските да осъзнаят радикалната природа на политическа промяна, сполетяла Вашингтон. И наистина, когато става дума за революцията на Тръмп, положението на руските политици наподобява това на германския Генерален щаб преди век. През 1917 г. правителството на Германия стига до заключението, че Германия ще има най-големи шансове да победи в Първата световна война, ако в Русия избухне революция. Затова и то разрешава на някои от водачите на болшевишката партия, сред които и Ленин, да преминат през Германия и да се завърнат в Русия. С надеждата, че евентуална революция в Русия ще извади страната от войната – и този план проработва. Ала в началото на 1918 г. правителството на Германия вече започва да се притеснява, че вирусът на революцията, чието разпространение в Русия то подмолно е стимулирало, може да се върне обратно и да погуби самата Германия.

Разговорите ни с руските политици и експерти показват, че те вече изпитват подобни страхове и съмнения.

Няма начин да разберем дали руската намеса е изиграла решаваща роля за победата на Тръмп. Но ще бъде честно да се посочи, че Кремъл видя в този резултат дар от Бога. Защото поне от 2011-2012 г., когато Русия беше свидетел на масови протести и особено след въстанието на украинския „Майдан” – събития, които бяха похвалени и насърчени от тогавашния държавен секретар Хилъри Клинтън – руските лидери бяха все по-убедени, че нейният избор ще бъде бедствие за Русия и че може да доведе отношенията дори до ръба на войната. Затова руснаците направиха, каквото можеха, за да предотвратят влизането на Клинтън в Белия дом. Ала макар и да приветстваха нейното поражение, те се оказаха напълно неподготвени за последвалата смяна на режима във Вашингтон.

Сега, когато Тръмп е вече на власт, политическите елити в Москва престанаха да се радват. Признават, че положението на Русия твърде се е усложнило.

Наистина изборът на Тръмп открива възможност за „нормализиране” на отношенията на Русия със Запада, започвайки с ограничаване или дори отпадане на санкциите. Този избор също така утвърждава много от идеологическите критики към либералния ред, защитавани от Русия, може би дори предвещава политически обрати, на които Москва отдавна се надява: от оттеглянето на Вашингтон от кризата в Украйна до разтрогването на Западния алианс от епохата на Студената война. Руснаците са доволни и от нерафинираните изказвания на Тръмп, които приемат като достоен за похвала отказ от американското лицемерие и снизходителност.

Но революцията на Тръмп поставя началото на период на нестабилност и несигурност, включително и на вероятността от саморазрушителни търговски войни. Все още травмирано от разпадането на Съветския съюз, настоящото ръководство на Русия не изпитва глад към глобалната нестабилност.

Освен това с влизането на Тръмп в Белия дом Путин загуби монопола върху геополитическата непредсказуемост. Умението на Кремъл да шокира света, поемайки инициативата и разрушавайки обичайните международни норми и правила, позволи на Русия да има по-голяма от полагащата й се роля в международните отношения и да нанася удари в по-тежка категория. А сега Путин трябва да поделя опасността от изваждането на света от равновесие с новия американски президент, който е значително по-могъщ от самия него. Повечето световни лидери очакват с притеснение каква ще бъде следващата стъпка на Тръмп, а не следващия ход на Путин. В същото време ползата от антиамериканизма като идеологическа патерица е все по-малка, след като американският електорат избра за президент човек, публично сочен за „марионетка на Путин.”

Днес Кремъл се опасява най-много от това Тръмп да не бъде свален или дори убит. Неговото падане, смятат вътрешни хора в Кремъл, би отприщило остра и двупартийна антируска кампания във Вашингтон. Парадоксът следователно се състои в това, че Путин е станал заложник на оцеляването и успеха на Тръмп. Това сериозно ограничава геополитическите възможности на Русия. Кремъл е напълно наясно, че демократите биха се възползвали от Русия, за да компрометират или дори свалят Тръмп, докато републиканските елити биха искали да използват Русия за обуздаването или дисциплинирането на Тръмп. Ала руското правителство се страхува не само от възможното падане на Тръмп, то се страхува и от евентуален завой към твърда антируска линия, която да позволи на президента да сключи мир с ястребите сред републиканските лидери в Конгреса.

Забележително е, че в първия телефонен разговор между тях Путин се въздържа да оказва натиск над Тръмп за отмяна на санкциите или за спиране на американската подкрепа за Киев. Москва реши да игнорира и някои остри антируски изказвания на представители на новата администрация. Подновяването на сраженията в Източна Украйна може да изглежда като пример за обратното, но Кремъл се кълне, че виновно за това е правителството на Петро Порошенко, а целта му е да привлече вниманието на антируски настроените членове на американския Конгрес и да им даде силен аргумент срещу помирението на Тръмп с Путин. Във всеки случай Русия търси начини да успокои президента на САЩ, включително потвърждавайки отказа на Белия дом да признае, че посланик Сергей Кисляк е обсъждал отмяната на санкциите с Майкъл Флин (2) още преди встъпването в длъжност на Тръмп, както и оповестявайки готовност да обсъди исканото от Тръмп създаване на зони за сигурност в Сирия – предложение, което първоначално беше отхвърлено от руснаците.

Управлението на Тръмп усложнява и отношенията на Москва с Китай и Иран. Москва има интерес от нормализиране на отношенията със Запада, но не и с цената на влизане във водена от Вашингтон антикитайска коалиция, каквато Тръмп изглежда склонен да създаде. Наред с това в Путинова Русия живеят 20 милиона мюсюлмани, поради което той не може да се поддаде на радикалната антиислямска реторика, възприета от Тръмп.

Но особено опасно от гледна точка на Кремъл е, че някои националистически кръгове в Русия са очаровани от бунтовния подход Тръмп. През януари, за първи път след връщането си в Кремъл през 2012 г., Путин не беше най-често цитираното име в руските медии: изпреварен бе от Тръмп. И макар повечето от руските почитатели на Тръмп, като Александър Дугин, да остават лично лоялни на Путин, те също мечтаят за прочистването на глобалистките елити, които обитават съседните на президента кабинети.

Всеки, прекарал известно време в Москва, веднага може да усети, че обикновените руснаци, за разлика от по-голямата част от европейците, изпитват изненадваща симпатия към Тръмп. Една от причините е, че те са изтощени от конфронтацията на Русия със Запада. Другата е, че те споделят циничната и граничеща с апокалиптичното представа на Тръмп за международния ред. Също като Тръмп и те никога не са вярвали, че има политика, от която да печелят всички заинтересовани.    

Но най-интересно е, че те сравняват Тръмп с ранния Борис Елцин – импулсивен, харизматичен, който се доверява само на семейството си и е готов да обстреля парламента, ако това ще му помогне да се утвърди във властта. Проблемът на Кремъл е в това, че Елцин беше революционен лидер, а Путин реши да посвети 2017 г. на осъждането, а не на честването на революциите.

Съавторът на статията Стивън Холмс е професор по право в Нюйоркския университет. Преподавал е политически науки и право в университетите Харвард (1979-1985), Чикагския университет (1985-1997) и Принстън (1997-2000). Главен редактор е на списание “East European Constitutional Review“ (1993-2003). Той е автор на книгите: Бенжамен Констан и създаването на модерния либерализъм, 1984; Анатомия на антилиберализма, 1993; Теория на либералната демокрация: желания и ограничения, 1995, Мантията на матадора: американският безразсъден отговор на тероризма, 2007. Заедно с Иван Кръстев подготвят книга, посветена на политическите процеси в Русия.

Сп. „Форин полиси“, foreignpolicy.com

_________

(1) Терминът обозначава човек, зомбиран от спецслужбите на вражеска държава, който трябва да изпълни специална мисия. По едноименния роман на Ричърд Кондън (1959) за съдбата на американски войник, пленен по време на Корейската война и върнат в САЩ с подобна мисия. Б.р.

(2) Майкъл Флин, генерал-лейтенант от резерва и съветник по националната сигурност на Доналд Тръмп, подаде оставка след разкрития в медиите за споменатата „руска връзка”. Б.р.

Иван Кръстев е политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). Той е основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на Фондация „Ерсте“, както и член на международния редационен съвет на списанието Europe's World и на списанието Transit – Europäische Revue. Иван Кръстев е бил изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившият министър-председател на Италия Джулиано Амато. Бил е главен редактор на списание Foreign Policy България (2005-2011). Автор е на десетки статии, публикувани в българската и чуждестранната преса. Последната му книга на български език е “Под линия”, изд. Факел, 2001. В момента завършва книга, в съавторство с проф. Стивън Холмс, за политиката в Русия. Сред последни му публикации на английски са: Shifting Obsessions: Three Essays on the Politics of Anticorruption, CEU Press, 2004; The Anti-American Century, eds. Alan McPpherson and Ivan Krastev, CEU Press, 2007; In Mistrust We Trust Can Democracy Survive When We Don't Trust Our Leaders, TED Books, 2013; "Democracy Disrupted. The Global Politics on Protest" (UPenn Press, May 2014).
Предишна статияКрасотата ще спаси света
Следваща статияЗа „Майстори“ на Рачо Стоянов