Как Музеят на португалския език в Сао Пауло привлича нови публики и разширява присъствието си извън експозицията.
Езикът и животът са едно и също нещо. Който не направи от езика огледало на своята личност, той не е жив. И както животът е един постоянен поток, така и езикът трябва да се развива непрекъснато. Това означава, че като писател трябва да си държа сметка за всяка дума и да отдавам на всяка дума необходимото време, докато тя се сдобие с нов живот. Езикът е единствената врата към безкрая, но за съжаление, е забулена от сиви планини.
Жоао Гимараеш Роса
Секретариатът по култура в щата Сао Пауло поддържа 22 музея, от които 13 са в столицата му. Сред тях са любопитни колекции като Музеят на футбола и Музеят на кафето, но моето внимание спечели Музеят на португалския език. Той се разполага от 2006 г. насам в административната сграда на гара Естасао Лус в централната част на града и допреди година е бил посетен от над 3 милиона души. И въпреки че употребата на пръчка за селфи в изложбените му зали е строго забранена, те са изпълнени с постоянен поток от хора не само в събота, когато входът е свободен.
Какво би могъл да съдържа един музей на език и защо привлича толкова посетители?
Сградата на Естасао Лус е построена през 1901 г. в модерния за началото на ХХ век английски стил. За да бъде трансформирана в музей, тя претърпява значителни промени, като дори е обособена кинозала, както и „планетариум”, използван за видеопрожекции, инсталации и пърформанси. Гарата, впрочем, е функционираща. През нея преминават всекидневно около 400 000 души с влаковете от и към предградията на бразилския мегаполис. Сао Пауло е градът с най-многобройното португалоезично население в света – 11 милиона. Езикът, както знаем, е бил привнесен тук от португалските колонизатори, акостирали за първи път по бреговете на Бразилия през XVI век, но това внушително число сякаш крещи в подкрепа на появата на подобен музей именно тук.
Музеят на португалския език се помещава на малко над 4000 кв. м. Вторият му етаж е запазен за постоянната експозиция, която на пръв поглед изглежда по-скоро скромна, но пък е компактна. На една от стените се простира историческа линия на развоя на езика, завършена със списък от 120 творби – върхови постижения в литературата на Бразилия. На срещуположната стена, на екран с дължина 106 м (!), разделен на няколко отделни сегмента, се прожектират едновременно 11 късометражни филма с продължителност от 6 минути с теми, третиращи отношенията между португалския език и различни аспекти от бразилската култура като танци, празници, карнавали, футбол, музика, кулинария и т.н.
В залата са разположени малки монитори, от които можете да се запознаете с различните чужди думи, навлезли в португалския, говорен в Бразилия – от френски, испански и английски, до езици на местните индиански племена или африкански наречия, диалекти и езици, дошли с милионите роби, транспортирани чак до последните две десетилетия на XIX век в Бразилия. Около тях има витрини с изложени тотеми, посветени на влиянията върху езиците и народите, които са допринесли за формирането на португалския. На територията на страните членки на Обществото на португалоезичните държави, в което влизат Португалия, Бразилия, Кабо Верде, Сао Томе и Принсипи, Източен Тимор, Ангола, Мозамбик и Гвинея-Бисау, се използват 339 езика. От тях 220 само в Бразилия – 180 на индиански племена и 40 езика на емигрантски общности. Всички те в някаква степен имат контакт с португалския, използван в Бразилия.
В дъното на залата ви очаква интерактивна карта на наречията. Посетителят може да се спре върху определен район върху географската карта на Бразилия и да изгледа кратки видеа, в които местни хора говорят на своето локално наречие или диалект. Тук има етимологична интерактивна игра, която позволява на посетителя да влезе в ролята на словосъставител и с помощта на прожектирани пред очите му представки, наставки и корени да сформира думи. След съставянето на всяка дума, той научава повече за произхода и значенията й.
На третият етаж се помещава кинозалата, в която се прожектира 10-минутен филм за португалския език в Бразилия. Филмът прилича на модерен видеоклип, напластяващ поредица кадри в бързина, която не допуска много осмисляне на видяното, а е по-скоро като тийзър трейлър на музея. Но едно от казаното от разказвача във филма – голямата бразилска актриса Фернанда Монтенегро, се запечатва в съзнанието: „Езикът е нашият най-точен портрет”.
След филма се преминава в подобния на хангар планетариум, наричан още Площад на езика. По стените и тавана на залата се прожектира любопитна свръхкратка антология на литературата, създадена на португалски език, целяща да остави сетивно усещане за мелодичността на езика и да запознае с някои от най-ярките имена, творили на него. Извън планетариума, рецитираните части от произведения са написани надлежно на стените. Включени са класики от поезията и прозата на творци като Карлуш Друмонд де Андраде, Луиш де Камойнш, Еуклидес да Куня, както и текстове на популярни песни на Ноел Роса и Винисиус де Мораис. Тази антология има три различаващи се една от друга версии, които се прожектират в различните дни.
На първия етаж е отделено място за временните експозиции. Бърз поглед към предишните изложби в музея, които са привличали посетителите от 2006 г. до днес, показва разнообразието на темите им и дава идеи как би могла да се развива подобна институция.
Сред тях има няколко, посветени на различни ключови фигури в бразилската литература. Музеят е бил открит например с изложба по повод 50-годишнината от публикуването на романа Veredas от Жоао Гимараеш Роса, в която е участвала дори една от най-обичаните бразилски певици Мария Бетания. Следват имената на Машаду ди Асис (поет, романист, драматург, автор на разкази, журналист и театровед), на португалеца Фернанду Песоа, на един от флагманите на модернизма в бразилската литература – Освалд де Андраде, на популярния в цял свят Жоржи Амаду, на може би най-оригиналния женски глас в местната литература – Кларис Лиспектор и др.
„Думи без граници” пък е била изложба, посветена на едноименната книга на вече покойния член на Бразилската академия на литературата Сержиу Коре да Коща, представяща думи, които се пишат по един и същи начин на много езици, като запазват и значението си. Музеят е организирал и експозиция, проследяваща контактните точки между френския и португалския език, преглед на хумора в бразилските карикатури и комикси, изложба за творчеството на популярния автор на песни, поет и певец Казуза, поглед към най-честите лингвистични грешки, които бразилците правят, и др.
В годината на последното Световно първенство по футбол – 2014, е било обърнато внимание и на обичаната игра с акцент върху типичните фрази, използвани от спортните коментатори с характерните за тях начини на произнасяне, незабравими реплики на световни футболисти и цитати от писатели, посветили творби на играта.
Една от по-скорошните инициативи на Музея на португалския език е мултимедийна изложба на младия художник Какау Бразил, разположена на двете платформи на гара Лус. Тя изобразява поезията на всекидневието чрез рисунки, поезия, музика, видеоарт и сценично-музикални изпълнения ни живо.
Но дейността на музея се простира и отвъд изложбите му.
Отделна виртуална секция на интернет страницата му води към текстове на езиковеди и литературоведи на различни теми, свързани с португалския език, за нормите на правописа, трудностите при изучаването на говоримия език, за резултатите от проучвания върху езика. Тук могат да бъдат свалени дори текстове, които биха били в помощ на изучаващите португалски на университетско ниво.
В своето обръщение към настоящите си и бъдещи посетители ръководството на музея споделя, че изходната точка в разработването на първоначалната концепция на институцията, е, че португалският език е нематериално наследство, което не може да бъде поставено зад стъклен шкаф (въпреки материални паметници, като милионите книги, написани на него). Опазването на нематериалното наследство започва да се обсъжда в глобален мащаб сравнително скоро и затова музеят постоянно разширява концепцията си с нови идеи. Но фактът, че тук всекидневно преминават средно по 1500 души, дори в дните, в които трябва да платят билет на стойност 6 реала (ок. 3,60 лв), е красноречив.
Тук се работи на няколко основни принципа. Развива се програма за привличане на най-различни слоеве от обществото, отвъд традиционната за музеите публика. Една от първите задачи на екипа на музея например е била да организира безплатни групови посещения на всички работещи в сферата на услугите в квартала, в който е музеят. Той е достъпен и за хора с различни физически увреждания, като включително има в екипа си владеещ езика на жестовете специалист. Приветствани са социално уязвими групи като бездомниците, или хора, които поради една или друга причина са останали неграмотни.
Всеки понеделник, когато музеят не отваря врати за посетители, част от екипа му, снабдена с материали от постоянната експозиция и лаптопи, посещава отделения за деца и младежи в ракови болници. Планира се тези визити да се осъществяват и в други болници, домове за възрастни хора и други места, в които има хора, на които временно или постоянно е отнета възможността да излязат навън.
Всяка сряда пък местна актриса кани деца от държавните училища в музея, за да разказват истории, да ги разиграват, да се учат да разговарят помежду си и да се изслушват. Идеи за своите игри децата черпят от експозициите. По този начин музеят се превръща в приятно място за младите.
Очевидно Музеят на португалския език в Сао Пауло е осъзнал, че негова задача е да бъде активен, за да продължи не само да оцелява, но и да се развива. Нищо, че е на държавна издръжка. Неговият директор – проф. Антониу де Мораес Сантини, смята, че да се създаде музей, чийто архив е един език, е гениална идея, защото предполага неограничен брой асоциации, които могат да бъдат пресътворени и доразвити в изложби с партньори от най-разнородни институции.
„Като че ли езикът е най-нематериалното от нематериалните наследства, защото не се съдържа в писмения текст, нито пък в граматиките, не е в правилата за правопис, нито в литературата или поезията – разсъждава той на сайта Обсерватория на португалския език (http://www.observalinguaportuguesa.org/). – Да, езикът присъства във всичките тези места, но се намира всъщност в главата и във въображаемите вселени на всеки негов ползвател. Опитваме се да държим вратите си отворени за всички и не искаме да превърнем музея в място, предназначено единствено за учените.”
Според директора днес оцеляват динамичните, променящи се постоянно музеи, които активно общуват със своите посетители, често се трансформират в нещо друго и работят постоянно за изграждането и поддържането на уникален облик. Освен типичните за своя профил задачи, музеите в днешно време се превръщат в големи културни центрове, които представят разнообразна програма – с музика, театър, курсове, уъркшопи и филмови прожекции. Днес те са истинските пространства на социокултурни преживявания.
Всяка събота в Музея на португалския език може да се влезе безплатно. Тук е редно да отворя една скоба: тези музеи в Бразилия, които поначало не са с безплатен вход, задължително имат един ден в седмицата, когато могат да бъдат посетени без заплащане.
P.S. Музеят може да бъде разгледан само от човек, говорещ португалски, защото липсват преводи на други езици.
