„Отстранени системи” е наречен кураторският проект на Галина Лардева за Национални есенни изложби, открити на 1 септември в Балабановата къща в Пловдив. Той представя осем български автори, живеещи в страната и чужбина.

Публиката на Националните есенни изложби в Пловдив, която желае да бъде изненадана, би трябвало да е удовлетворена. Нови или неафиширани често имена; произведения, някои от които създадени специално за форума; задълбочени търсения на авторите – и всичко това, обединено под мотото „Отстранени системи”.

Както уточнява в началото на видеото проф. Андрей Даниел в диалог с куратора доц. д-р Галина Лардева: „Художникът вече не се занимава просто с видимостите наоколо, с някакъв тип поетика, той започва да се занимава по-скоро с изследване на собствените си реакции при дадени обстоятелства, в дадена среда. ”

В текста на куратора, публикуван в каталога на Национални есенни изложби, четем: „Със своя надслов „Отстранени системи” проектът на тазгодишните Национални есенни изложби събира не само участващите автори и техните произведения, но и един кръг от възможни подходи към съвременното изкуство, в който явленията рефлектират върху собствените си основания, наблюдават се, обясняват себе си. Това разполага произведенията не в тяхната затвореност – в една нарцистична самодостатъчност, а във възможностите им да заговарят, да включват в потенциалната си среда други произведения и интерпретационни нагласи и в същото време да бъдат отстранени спрямо тях…”

В Балабановата къща Десислава Унгер (р. 1980) показва две серии: „Липсва ми човешкото” – малки рисунки и работи върху дърво, и „Не съм бил там, но може би ти” – големоформатни гравюри на дърво. Позицията на отстранение при нея се осъществява чрез графичните техники, които владее виртуозно. Нейните рисунки, посветени на отношението към другия, на самотата, усещането за липса, страданието и радостта, често представят сюрреалистични истории и пространства, в които въображението на зрителя може свободно да се движи.

В Балабановата къща е и представянето на Константин Костов (р. 1988). Неговата големоформатна живопис е вдъхновена от пребиваване в Париж. Художникът изобразява градски пространства, екстериори и интериори, със силно маркирано човешко присъствие.

В двора на Балабановата къща е разположена серията живописни платна „Ванкувър” на Петър Минчев (р. 1979). Авторът, който живее в САЩ, обикновено възпроизвежда фотографии върху платното, търсейки момент на отстранение чрез превръщането на живописта в посредник между обекта и зрителя. В платната му природно и градско съжителстват, като природата обикновено е в ролята на бариера, предпазваща личното пространство.

На верандата на Къща Хиндлиян Десислава Костадинова (р. 1985) показва 10 живописни платна: портрети, автопортрети, натюроморти. Нейната трудоемка техника на нанасяне на боите създава впечатление за цифрово обработени изображения или превръща картините в своеобразни пъзели.

В Къща Хиндлиян Филип Попов (р. 1964) представя серия графики като ярка антиутопия. Работите му наподобяват интегрални схеми, основният елемент, който ги изгражда, е срез на човешки череп. Усещането за дехуманизация в епохата на технологиите, за загуба на човешка памет и манипулируемост на човешките същества е внушено чрез ритъма на повтарящите се орнаменти.

В двора на Къща Хиндлиян  са разположени две скулптурни композиции на Емил Бачийски (р. 1969), наречени „Минало”. В тях металните конструкции обхващат като в мрежа късовете на пропукани керамични ядра.

В двора на Къщата на мексиканското изкуство Елена Яневска (р. 1985) представя скулптура и фотография. Двете медии се допълват в опитите на младата авторка да изследва невидимата страна на природните процеси, както и техните времеви аспекти.

Симеон Симеонов (р. 1962) разполага  минималистични скулптурни обекти в Къщата на мексиканското изкуство. Капки от силикон на пода, пластики в индиго, синьо и графит на стените: авторът се концентрира върху чистотата на формите и влиянията на цвета върху пластиката.

Във видеото проф. Андрей Даниел и Галина Лардева разговарят за традицията на Национални есенни изложби и специфичността на тазгодишното издание. Авторите са представени в следния ред: Десислава Унгер; Константин Костов; Десислава Костадинова; Филип Попов; Елена Яневска; Симеон Симеонов. Без интервюта, само чрез произведенията си са представени Петър Минчев и Емил Бачийски.

Ето още два фрагмента от текста на куратора Галина Лардева:

„В последните десетилетия мисленето за изкуството е силно разколебано в своите основания. Зад опитите на всеки цялостен поглед стои интуитивното усещане за „края на изкуството” (Артър Данто), за необходимостта от принципно нова ориентация, за ново възприемане не просто на изкуството, но същевременно и на света около нас. Изкуството и светът стават едновременно мислими чрез понятия като „перформативен обрат”, при което същността на произведението се поставя в процеса на неговото създаване и в жестовете на публична интеракция, или „иконичен обрат”, при което произведенията на изкуството се създават и възприемат в условията на визуална комуникация спрямо всички останали образи на света. Представата за „Отстранени системи” предполага да се говори за „автопоетически обрат”…

Тазгодишните национални есенни изложби избират автори, които са достигнали един предел в своята еманципация, от който нататък се открива пространство за активни вътрешни взаимодействия. Откриват се комуникативните канали, които поддържат автопоетическите им системи и които в същото време предоставят възможности за взаимодействие с другите. Разбира се, това художествено царство отвъд предела може да се нарича единствено Утопия. Но продължаването на живота в тази утопична система изглежда в по-голяма степен вероятно отколкото при всяка разпознаваема реалност. Собствен език, собствени комуникативни канали, собствени правила, дори собствено правосъдие – ето какво е характерно за това не-място, което обитават авторите. И в същото време тези собствени изрази представляват ясен и отчетлив запис на реално съществуващите места, сред които живеем – социална, урбанистична и природна среда, на възможните и въобразени исторически дистанции. Всички автори в Националните есенни изложби притежават интуиции за потенциала на автопоетическите системи. И – нещо още по-важно – съзнават отговорността си пред съвременното жизнено пространство.”