0
3733

Рамзан Кадиров: предизвикателство за Кремъл

kadirov

През юни 2004 г. Анна Политковская, смелата руска журналистка и защитник на човешките права, интервюира Рамзан Кадиров в неговата резиденция в родното му село Центорой в Чечения. Кадиров, настоящ лидер на Чечения, регион в руския Северен Кавказ, е по-младият син на първия президент на тази територия – Ахмад Кадиров. Кадиров-младши е командир на личната охрана на баща си до неговата смърт вследствие на терористична атака през май 2004 г. След смъртта на баща си 27-годишният Кадиров бързо е назначен за пръв заместник министър-председател на Чечения, отговарящ за сигурността и прилагането на закона. Именно това е длъжността, която заема, когато го интервюира Политковская.

Политковская е принудена да чака Кадиров седем или осем часа, преди най-накрая той да се появи, обграден от десетки въоръжени мъже. По време на интервюто той се перчи, че хората му „ще се бият из цяла Русия, за да унищожат хората на Басаев” (Шамил Басаев тогава е лидер на чеченските сепаратисти). „Които не се предадат, ще бъдат унищожени”, заявява той.

Обижда и заплашва Политковская, нарича я свой враг, казва й, че тя била „по-лоша и от Басаев”. Тя е в ръцете на Кадиров – докарана е до резиденцията му от неговите хора и не може да си тръгне сама. Накрая Политковская избухва в сълзи. Това бяха „сълзи на отчаяние”, пише тя в „Новая газета”, „как е възможен такъв исторически обрат, който да издигне човек като Рамзан Кадиров […] Кремъл си отгледа малък дракон и сега трябва непрекъснато да го храни, за да не започне той да бълва огън”.

През 2006 г. Политковская е убита в блока в Москва, където живее. Година по-късно Рамзан Кадиров става президент на Чечения. Днес, в силно централизираната политическа система на руския президент Владимир Путин, президентът Кадиров се радва на уникална независимост и безнаказаност, привилегия, която никой друг регионален лидер не може да си позволи.

В края на февруари тази година руският опозиционер Борис Немцов е убит в Москва, непосредствено до Кремъл. Повдигнати са обвинения срещу няколко мъже, всички от Чечения. Оттогава привилегированият статус на Кадиров започва да се превръща във все по-голямо предизвикателство за Кремъл.

Чеченският бунт

Няколко години след края на Съветския съюз народът на Чечения започва въоръжен сепаратистки бунт, вдъхновен от разпадането на СССР и от колективния спомен за бруталното депортиране на чеченци от режима на Сталин през 1944 г., както и от историята на кървавото подтисничество от имперска Русия.

След две ужасни войни руското правителство успява да възстанови контрола си над по-голямата част от чеченската територия и да привлече някои от бунтовниците на своя страна. Един от тях е Ахмад Кадиров, който през 2003 г. става проруският президент на Чечения.

Военните действия обаче продължават с години. Между 2000-2004 г. бунтовниците организират над двадесет терористични атаки, жертви на които стават близо 900 души; една от тези атаки отнема живота и на Ахмад Кадиров.

За да му поднесе своите съболезнования, Путин приема Рамзан Кадиров в Кремъл, където двамата се появяват заедно по националната телевизия, а младият Рамзан е облечен в спортен екип – в абсолютно нарушение на порядките в Кремъл. Кадрите показват подобния на баща Путин, даващ закрила на осиротелия Рамзан. Оттогава Кадиров-младши се радва на специален статус, а в много случаи публично изказва дълбоката си вярност към Путин.

Ако не беше Путин”, казва той на репортер през 2009, „Чечения нямаше дори да съществува […] Дължа живота си на Путин. Ако някога забравя това, ще престана да бъда мъж. Той ми помогна, когато преминавах през ужасно тежък период от живота си. Той е най-светият човек за мен.”

Смазаното въстание

След 2005 г. ролята на руските федерални сили в Чечения постепенно намалява, за сметка на хората на Кадиров, чиято власт постоянно се засилва. И двете страни извършват ужасяващи жестокости: както бойците от антируските –вече и антикадировски сили – така и страховитите „кадировци”, много от които са дезертьори от сепаратистите и трябва да доказват новата си лоялност. Защитници на човешките права, руски и чуждестранни, както и редица медии документират през годините десетки похищения, взимане на заложници, измъчвания в тайни затвори, с които са преследвани членовете на чеченската съпротива. Кремъл се прави, че не забелязва тези нарушения, доколкото Кадиров, макар брутален и жесток, продължава да върши тази работа от името на руското правителство.

Кремъл гледа по същия начин и на корупцията. Той прави щедри бюджетни трансфери към Чечения, без да обръща внимание как се изразходват тези средства. През 2011 г. Наталия Зубаревич, водещ руски икономист, описва Северен Кавказ и най-вече Чечения, като бездънна яма за федерални субсидии. Делът от федералния бюджет на глава от населението е значително по-висок в Чечения, в сравнение със средния индикатор за руските региони, докато чеченската икономика едва крета: през 2011 г. 90% от чеченския бюджет се формира от трансферите на федерални средства.

След няколко години управление на Кадиров Чечения е до голяма степен омиротворена – или принудена към подчинение. Терористичните атаки стихват след ужасната трагедия от 2004 г. в училището в Беслан, където загиват над 300 души, повечето от които деца; до 2010 г. няма смъртоносни атаки извън Северен Кавказ (през декември 2010 г. и през лятото на 2011 г. са извършени още две големи терористични атаки в Москва, но по това време Кадиров вече е укрепил до такава степен властта си, че дори тези две смъртоносни атаки не могат да отслабят позицията му.)

Освен че смазва бунтовете, Кадиров осигурява и единодушен прокремълски вот на националните избори. Кремъл го възнаграждава с президентска позиция в Чечения през 2007, обявява го за местен лидер на прокремълската партия „Обединена Русия” и му връчва държавни отличия.

Но колкото повече Кремъл разчита на услугите на Кадиров, толкова по-зависим става той от неговите растящи амбиции. Последният се превръща в абсолютен господар на своята територия и народ и макар официално Чечения да си остава само един от над 80-те руски региона – и то сериозно зависима от бюджетните трансфери от Русия, Кадиров вече разполага с по-голяма автономия за своите територии, отколкото са могли да мечтаят сепаратистките лидери от 90-те години.

Под управлението на Кадиров Чечения се превръща в квази-ислямска държава: жените трябва да ходят забрадени, Коранът се преподава в чеченските училища, построени са безброй джамии, включително и една, за която се твърди, че е „най-голямата джамия в Европа”. В този дух Кадиров често говори за уважението си към закона на шариата, одобрението си за многоженството и подкрепата си за обичая, който призовава към убийството на жени при „непочтено поведение”.

Чечения на Кадиров: държава в държавата

През годините тези, които са се изпречили на пътя на Кадиров – политически конкуренти, лични врагове, журналисти и правозащитници – биват мистериозно убити в Чечения, Москва, Виена и Дубай. Кадиров винаги остава извън кръга на формално заподозрените. През 2009 г. е убита Наталия Естемирова, активистка от Чечения и една от малкото, които продължават да отразяват проблемите с правата на човека в Чечения. Когато известен защитник на човешките права от Москва се осмелява да предположи, че Кадиров носи отговорност за убийството й, чеченският лидер го дава под съд  за клевета.

Кадиров ръководи Чечения като своя лична империя – държава в държавата, в която не съществуват други закони, освен неговите заповеди”, ми сподели Таня Локшина, директор на програма „Русия” в „Хюман райтс уоч”. „Под неговото управление колективното наказание, включително изгарянето на домовете на семействата на бунтовниците, се превръща в норма, а срещу жените се вихри безжалостна кампания за целомъдрие. Критикуването на Кадиров и неговата политика може да бъде смъртоносно, а след наглото убийство на Наталия Естемирова […] местните активисти на практика бяха парализирани от страх.”

Изобщо не ме интересуват т.нар. организации за защита на човешките права”, пише Кадиров миналата година в Instagram, след като повече от десет полицаи са убити в Чечения. „Ако бунтовник в Чечения убие полицай или друг човек, неговото семейство веднага ще бъде изведено от Чечения без право на връщане, а къщата им ще бъде срината до основи”. Няколко дни по-късно четири къщи са запалени в Чечения от маскирани мъже.

Кадиров, предизвикателство за Кремъл?

Насред настоящия въоръжен конфликт в Украйна Кадиров заявява пред руския телевизионен канал РЕН-ТВ, че ако получи заповеди, има готовност да изпрати 74 000 бойци, които да се бият за руската кауза в Украйна. Той не е получил подобни заповеди, но Кадиров не изоставя желанието си да се бие за големи каузи, без значение дали те съвпадат с дневния ред на Кремъл, а както показват случаите по-долу, това е предизвикателство към дневния ред на Кремъл и цели утвърждаването на автономията на Кадиров.

През януари тази година, например, той организира и лично взе участие в огромен митинг (най-големият организиран някога в Северен Кавказ) срещу карикатурите на Шарли Ебдо и тези, които ги подкрепят. След това открито заплаши един най-изявените руски журналисти – Алексей Венедиктов, главен редактор на популярната радио станция „Ехото на Москва”, след като радиото даде възможност на слушателите си да изкажат мнението си за хората, които искат медиите да препечатат карикатурите на Шарли Ебдо. Кадиров обвини радиото, че заема антиислямска и антируска позиция: „Руските мюсюлмани”, заяви той, „няма да толерират до безкрайност изстъпленията на Венедиктов и сие.”

Следващият инцидент беше свързан с чеченците, арестувани по обвинения за убийството на руския опозиционер Борис Немцов. Според разследването главен заподозрян е Заур Дадаев, служил по-рано като заместник-командир на елитна полицейска част, вярна на Кадиров. Самият Кадиров побърза да защити  Дадаев: той каза, че го познава като „истински патриот”, който е „верен на Русия и готов да даде живота си за родината.” Изказването бе разтълкувано като израз на разногласие с Кремъл.

Според медийните репортажи полицията срещнала съпротива при опита си да задържи лице на име Руслан Геремеев – член на известна чеченска фамилия, заподозрян за участие в покушението над Немцов. Когато полицейските сили от Москва пристигат в чеченското село, където смятат, че се укрива, те откриват, че всички подстъпи към селото са охранявани от тежко въоръжени мъже.

В  средата на април Венедиктов зададе на Путин следния въпрос по време на годишното му публично обръщение: „Буди съмнение и объркване фактът […], че свидетел се крие на руска територия, в един от федералните руски региони […],  а разследващите нямат възможност да го разпитат. […] Нима нашата държава е загубила властта си?” Путин оставя въпроса без отговор.

Малко след убийството на Немцов руският вестник „Новая газета” написа, че лица от ръководството на силите за сигурност са били вбесени от поведението на Кадиров и че съществува сериозно напрежение между тях и чеченския лидер. Статията не цитира своите източници, но провалът на органите на реда да заловят Геремеев е доказателство, че те имат основания да бъдат вбесени.

Миналата седмица конфликтът между руските органи на реда и силите на Кадиров ескалира отново. В съвместна операция, проведена на чеченска територия от федералната полиция и полицията от Ставропол – съседен на Чечения регион, беше застрелян въоръжен чеченец. В отговор Кадиров сформира собствени вътрешни сили и заяви, че всеки външен човек, „независимо дали от Москва или от Ставропол”, който действа в Чечения ще бъде застрелян .

И този път изглежда няма да има последици за Кадиров въпреки нечуваното му неподчинение. Макар по-късно той да смекчи позицията си, напрежението между него и федералните силовици ще продължи, освен ако най-накрая Путин не реши да отнеме имунитета на Кадиров. Руският президент засега запазва мълчание.

Мария Липман, гост-анализатор, Европейски съвет за външна политика.