0
31944

Режисьорски бележки върху политическата ситуация

Галин Стоев, фотография Ивана Кълвачева

ИТН на практика материализира енергията на дълбоко вкоренената в обществото конфронтация. Нагонът за противопоставяне, вследствие на системното му насърчаване, води до раждането на това, което древните гърци наричат егрегор. В нашия случай това е мощна конфликтна енергия, която търси свое материално проявление. Тя се организира в самостоятелен психоенергиен организъм, който заживява в колективното ни съзнание. И като всеки организъм и този има нужда от храна, за да оцелее. Неговата храна е негативизмът на конфликта, който ние като индивиди и общество акумулираме и му осигуряваме. В момента ИТН е инициатор, катализатор и проводник на точно тази енергия.

След падането на предходната власт нейната шайка се видя принудена да освободи терена. В пушилката се случи нещо, което много напомня сцена от филм на Тарантино. С мощно побутване в гърба от страна на избирателите, ИТН влезе в кадър и се зае да усвоява разчистената територия. И точно като във филм на Тарантино новата банда не закъсня да представи своята версия за шариат. Тези субекти нахлуха в парламента с много шум, със скъсаните си джинси и ритуално обръснати глави и за всеобщо удивление започнаха да налагат поведение, буквално копиращо това на Борисов и компания. На нас като зрители се падна привилегията да разглеждаме картинките с надпис ПРЕДИ и СЛЕД и да търсим деветте разлики. Проблемът с ИТН обаче е, че разлики няма. За лидерите им суверенът ги е овластил да се държат като…Суверен. Не знам на кой сценарист му е хрумнало да представя гласоподавателя като монарх, но подобна подмяна на смисъла работи само в пиесите на абсурда. И ако говорим за пиеси, в тях освен думички (диалог) има и действие. Студентите в театралните академии учат т.нар. действен анализ по системата на Станиславски. Според него актьорът трябва ясно да разграничава това, което героите казват, от това, което правят. Оказва се, че между думите и действията на героите в една пиеса има огромна разлика и това поражда драмата, която така обичаме да гледаме в театъра. При ИТН е трудно на пръв поглед да се разграничат действия от думи, тъй като последните са доста крайни и кресливи. Затова ви предлагам да им изключим звука и да проследим неустойчивата крива на поведението им. А тя от самото начало демонстрира едно единствено нещо – твърда линия на всяване на раздор, захранвана от деструктивни тактики. Нито един проект или инициатива на ИТН дотук не са се осъществили и не са довели до нищо позитивно. Може много да се спекулира върху генезиса на тяхната деструктивност. Някои твърдят, че става дума за индивиди, които се държат в политиката така, както би се държала маймуна, оставена без надзор във високотехнологична лаборатория. Други ги приемат за обикновени хартиени пионки, които играят театър на сенките за отвличане на вниманието. В действения анализ има един непреводим от руски термин сквозное действие. Това е процеждащото се през цялата творба действие на героя, един вид неговото свръх-действие. Ресурсът, който ИТН хвърли, за да обезсмисли фракциите на протеста, вместо да ги консолидира срещу общия противник, е може би най-ясната индикация за природата на този политически субект. С това той печели точки за едно институционално безвремие, в което водата е достатъчно мътна, за да се лови риба, докато на нас ни крещят лозунги за справедливост и възмездие. Именно тези дръзки речи целят да омаят масите, изпаднали в тежка социална ситуация. Проблемът е, че масите страдат не просто от икономически трудности, а от криза на смисъла. А когато се губи екзистенциалният смисъл, на сцената винаги изпълзяват хиените на популизма. И те като вас са недоволни от ВСИЧКО. Нещо повече, те озвучават онова, което сами искате да изкрещите, но не можете, защото личният ви самоконтрол и чувство за приличие не ви позволяват. Хиените ви уверяват, че не просто ще легализират деструктивните ви мисли, но и ще посочат с пръст виновниците за тях. Да, в човешката история хиените винаги са назовавали проблема, но никога не са предлагали решение за него. Те са хиени и се хранят с мърша. По същия начин екзистенциална криза не може да се разреши с битови средства. С битови средства може да се разреши само битов проблем. ИТН не е нищо друго освен битов опит да се разреши екзистенциална криза, или с други думи ИТН е нонсенс. Може и да има такъв народ, но със сигурност НЯМА ТАКАВА ПАРТИЯ. Няма партия, чиито лидери се държат като да действат от някакво място отвъд доброто и злото, битувайки в пълна морална лоботомия. Тяхната несъстоятелност е толкова всеобхватна, че ситуацията би могла да се разглежда само и единствено като абсурдна художествена действителност, защото отвъд това ѝ качество, тя няма никаква стойност. С действията си тези субекти съзнателно ни убеждават, че между гласуването за политически лидер и участието в „България търси талант“ няма разлика. Те ни предлагат вместо за бъдеще да гласуваме за телевизионен формат, който би превърнал нескопосаните домашни клипчета на предишната власт в истинско мажоритарно шоу на идващата такава, шоу, в което зрителите гласуват със СМС-и за кандидата, направил най-много маймунджилъци. Не ви ли прилича това на някакъв антисистемен сомнамбулизъм, представен като политически проект? И ако говорим за отговорност, то тук тя логично се връща при публиката, която плаща за това представление. Крайно време е да осъзнаем, че Суверен и Сюзерен са две различни неща. Едното е монарх, другото е баница. А политиката не е детска приказка от Вилхелм Хауф. Ето защо е наложително ние като гласоподаватели и общество да пораснем, и то да пораснем истински, с всичката болка и отговорност, които носи този процес. Крайно време е да спрем да се прехласваме пред безочието на един или друг клоун, а да разсъдим кого би обслужвала патовата ситуация, предизвикана от лидерите на ИТН. И не е ли това откровен опит да се омаломощи социалната енергия на протеста и да се подмени демократичният принцип с цирк, предизвикващ единствено отвращение и нихилизъм? Това ли наистина искахме, когато излизахме на площадите и скандирахме срещу организираната банда на ГЕРБ? Това ли продължаваме да искаме и сега, след като изгледахме записи, в които служители на реда се държат като беснеещи садисти, окуражени от същата тази банда? Една банда с друга ли искахме да сменим? Защото това, което в онзи запис институционалният терор на партия ГЕРБ демонстрира на физическо ниво, лидерите на ИТН в момента го изпълняват на ментално. Докога ще бъдем неми съучастници в унищожаването на човешкото достойнство и в изнасилването на собствената ни човешка природа?

Когато се захващаш с политика, ти принасяш в жертва егото и се отдаваш на Обществено служене. Политиците трябва да започнат да лекуват разкъсаната социална тъкан на обществото, а всички, които съзнателно или поради лична несъстоятелност саботират този процес, трябва да бъдат изведени от сцената и оставени да обитават кабеларки, джипки и дивани в компанията на собствената си съвест.

Галин Стоев е роден през 1969 г. във Варна. Завършил е театрална режисура в НАТФИЗ при проф. Крикор Азарян. Дебютира като режисьор с постановка на „Илюзията“ по Пиер Корней в Драматичния театър в Сливен (1992). Има постановки в Младежкия театър, Театър „Българска армия“, Народния театър, Варненския драматичен театър и др. След 2000 г. поставя в Белгия, Франция, Русия. През 2005 г. основава собствена театрална компания в Брюксел – Fingerprint, където поставя „Кислород“ от Иван Вирипаев, представен на 61-вия фестивал в Авиньон. Работи с „Комеди Франсез“, театър „Ла Колин“ в Париж, BAFF Тheatre в Антверпен и др. От началото на 2018 г. е директор на Националния театър в Тулуза, Франция. 

Фотографията на главната страница е на Юлия Лазарова, в. „Дневник“.