6
3450

След или без Борисов?

Властта и протестите (рунд 2)

TNikolov

Онова, което трябваше да се случи заради протестите, продължаващи цял месец, е на път да се случи. Ала все още тънем в неяснота. Може би в по-голяма неяснота, отколкото реално можем да си позволим като държава. Търпението е ресурс, който също не е безкраен.

Бойко Борисов бе принуден под натиска на протестите да обяви, че сам и то в скоро време (през септември?) ще слезе от публичния връх в държавата. Трудно решение за него и ГЕРБ. Така Борисов си тръгва от властта развенчан в очите на мнозина, но все пак като „миротворец“ за онези двайсетина процента, които продължават да го подкрепят „лично“ (според проучването на „Алфа Рисърч“ личният рейтинг на Борисов е почти двойно по-голям от този на ГЕРБ). Затова ГЕРБ е функция на Борисов, а не Борисов е функция на ГЕРБ.

С други думи, неговата „полуоставка“ (по Даниел Смилов) би трябвало – най-много до месец – да се превърне в оставка. Защото България е в безизходица. Усещането е, че, ако Борисов не си отиде, наистина назряват размирици. Зачестяват и сблъсъците. Видяхме какво се случи вчера пред „София Тех Парк“, където момчета с черни тениски и маскирани лица се нахвърлиха срещу протестиращи, блъскаха с юмруци журналистката Полина Паунова, хвърляха телефона ѝ. И щом Бойко Борисов държи да е „миротворец“, той би трябвало да си дава сметка, че искрата може да припламне всеки момент, при най-малкия повод. И ако не иска да има напрежение и твърди, че не се радва, когато хората се бият по улицата, той би трябвало да отстъпи. Час по-скоро да си иде с мир.

Вчера медийният съветник на премиера Севделина Арнаудова обяви, че напуска Министерския съвет и се връща в ГЕРБ, за да работи за изборите. Следователно ГЕРБ вече се готви за избори? Избори кога? Явно не през март, а много по-скоро?

Как да си обясним тогава цялата тази половинчатост в речта на Бойко Борисов в „София Тех Парк“, всички тези увъртания, които нагнетяват допълнително напрежението, вместо да потушат кризата? Не беше ли най-нормално, след като пробва да се „сниши по живковски“, но не успя, сега Борисов да застане категорично пред партията си и пред обществото, и ясно да заяви, че се оттегля на конкретна дата? Да каже „б“, след като няколко пъти вече е казвал „а“?

Ала това не се случи. И възможните обяснения са няколко. Отвъд увъртанията – „ще се съберем с коалиционните партньори и тогава ще решим“ – които никого не убеждават.

Борисов винаги е решавал еднолично. За него политиката е „лично дело“ (по същия начин, по който мисли и партията си, и държавата –  „през себе си). И онова, което досега му е помагало да оцелее, е неговият политически инстинкт.

Ето защо е смайващо как той толкова лесно влезе в ролята на Орешарски (или го вкараха в нея). Сам срещу всички – срещу протестите на всевъзможни опозиционни партии и обществени групи, които иначе трудно биха намерили общ знаменател, на които бунтът на младите придаде взривна енергия. За не говорим за всички записи или снимки с пачки пари и кюлчета, които просто го досъсипаха.

През 2013 г. Борисов реагира сравнително бързо и подаде оставка; така той и партията му оцеляха. Сега се запъна, загуби почва под краката си: властта изпадна в агония, а върху него се изля вълна от жлъч и сарказъм, сходна с онази, която споходи накрая Живков.

Нима политическият усет на Борисов в такава степен му изневери? Или обяснението е друго. Борисов се оказа неподготвен не за поредната политическа криза, а за смяната на поколенията, за протеста на младите, излезли срещу него на улицата. А и той повече от всякога, особено в края на управлението си, затъна във всевъзможни политически и корупционни зависимости от Доган и Пеевски. Което особено пролича в „случая Росенец“ и акцията на Христо Иванов, когато собственият му министър на вътрешните работи отказа да изпълни разпорежданията му, подчинявайки се на Ахмед Доган.

Изведнъж Бойко Борисов се лиши от ореола си на „силния човек“, на „главния полицай на държавата“, оказвайки се „кукла на конци“. Такива неща не се прощават дори от най-верните избиратели.

Сега Борисов е в ступор, с вързани ръце. Искаше да тупа топката и да изчака протестите да понамалеят (което стана, но пък те се радикализираха чрез блокадите).

И тук стигаме до оставката, която Борисов засега къта в джоба си. И до това как увъртанията му ще се приемат от протестиращите.

До хипотезата – той да си тръгне, но правителството да остане.

Възможните варианти са три:

Вариант 1: „Борисов след Борисов“ (правителство, оглавено примерно от Деница Сачева със същите или почти същите министри. Така Борисов си отива, но ГЕРБ остава във властта, като поема всички негативи на управлението, докато може (до изборите, когато и да са те).

Вариант 2: „Борисов без Борисов“ (правителство, оглавено примерно от  Красимир Каракачанов. За този вариант „патриотите“ ламтят отдавна, давайки си сметка, че в следващия парламент май ще видят власт „друг път“. Затова искат да я изстискат докрай. Проблемът е, че докато те се вихрят,  ГЕРБ пак ще носи отговорността.

Вариант 3: „Без Борисов“ (експертно правителство с нови хора, един вид „служебно правителство, предложено не от президента, а от мнозинството в този парламент, което би трябвало да се справя в условията на политическа, икономическа и здравна криза). Трудна задача. Безспорно това е най-добрият вариант за управляващите, но и той няма да успокои изцяло протестните страсти, клокочещи в обществото.

Разбира се, има вариант и за „договорено служебно правителство“ между президента Радев и парламентарното мнозинство, но на този етап хипотезата за такъв кабинет изглежда напълно нереалистична. Макар да е  изход от политическата криза, ако има яснота по избора на служебен премиер и на министри. В момента обществото е много чувствително към всякакви задкулисни договорки. А след един „запис от Дубай“ определено витаят съмнения дали Пеевски не е назначавал министри (през БСП?) в предишното служебно правителство на президента Радев. Тема, която няма как да отминем с лека ръка.

И накрая, най-важното е как всичко това изглежда през погледа на протестиращите.

Те заявяват, че ще продължат да са по площадите, докато оставките на Борисов и Гешев не станат факт. Искат и предсрочни избори.

Истината е, че с оставката на Борисов един голям дразнител за протестите ще изчезне. Време е и протестиращите да помислят докога ще продължат блокадите на „Орлов мост“ и край Ректората. От един момент нататък това е контрапродуктивно. То само внася допълнително напрежение между протестиращи и непротестиращи, а нали целта на протеста е да промени обществените нагласи. В този смисъл палатковият лагер в триъгълника на властта е напълно достатъчен.

Още по-сложни са нещата с оставката на главния прокурор, доколкото Иван Гешев едва ли ще се оттегли доброволно. И най-вероятно част от енергията на протеста ще се пренасочи пред Съдебната палата. И най-вече – в дебата за необходимите конституционни промени и съдебната реформа.

Но пред протеста има и още една задача – имаше я и през 2013-2014 г. – провеждането на честни избори. Става дума за спешни промени в Изборния кодекс, направени от компетентни юристи, с каквито демократичната общност в България разполага, както и за въвеждането на машинното гласуване.

Изборите са най-важният казус във втория рунд между властта и протестиращите.

Оставката, сама по себе си, не променя нищо. Инак „след Борисов“ ще е пак като „преди Борисов“.

Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на Портал Култура и сп. "Култура". Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).
Предишна статияСвирачи, какво чакаме?
Следваща статияЮлски разговори за къщата музей на Андрей Николов

6 КОМЕНТАРИ

  1. Ако си послужим със заемка от Милорад Павич, напоследък видяхме „вътрешната страна на вятъра“ . Външно мимикрията на Борисов като премиер от ЕС , окарикатурена с прегръдки, козируване, маймунджулуци, притискане главата на американски дипломат, проветряване с пешовете на сакото, „сахер“, съчетана с безбройните простотии като за пред „тулупи“ и „мисирки“ внезапно се допълни от вътрешната му същност, да не повтаряме омерзителните грубиянски излияния в аудиозаписите, нито показаната във видеозаписи обстановка, където „спинка“ край патлаци, пачки и кюлчета злато. Да оставим външната страна на вятъра на хвалбите му, пълни с лъжи, повтаряни хиляди пъти на ден. Например, вчера той нагло се изхвърли с хвалебствие, подобно на лавинообразна аритметична прогресия, цитирам: „Всяка година увеличаваме двойно заплатите на учителите“ . Но да оставим и това, както и хвалбата му вчера за „кристално чистото море“ ( а завчера изплуваха топчета палмово масло…)
    Протестите показаха „вътрешната страна на вятъра“ , веещ от старото му черно сако с патлака на пояса. Какво друго, ако не „организирана престъпна група“ представлява привиканата частна охранителна кохорта от брадясали звероподомни мускулести биячи с черни силовашки униформи и отличени със странни татуировки и емблеми с черепи по ръкавите, каквато наблюдаваме в действия , предизвикващи ужас? Каква е тази страховита частна армия, размесена с полицаите( впрочем и там видяхме примитивни татуирани биячи, брадясали типове с хипертрофирали бицепси) и каква е тази страховита частна армия около Гешев, която нахлу пред пасивния поглед на опозорените навеки гвардейци( излиза, че те са само декоративни кукли, красиви като пауни, застинали, докато чернобради бойци с черни кърпи на главите и черни дрехи като от ИДИЛ нахлуват в охраняваната от тях сграда!) Гледките с насилници около Сарая на Доган, гледките с ужасяващия побой с ритници и блъскане на телата в камъка , упражнен от група тежки като бикове насилници над слаби момченца зад колоните под прозорците на кабинета на Борисов, ударите с палките, демонстративното струпване на хиляди страховити униформени лица като от филм на ужасите , комбинацията с арести, публична медийна присъда , без право на невинност до доказване на противното в съдебен процес, арестите и изнудването на съпруги, майки, братя, синове на обвиняеми с искани гаранции от по един милион лева – нечуван прокурорски рекет, избирателността на прокурора( и избирателността на самото му избиране) – всичко това е по-страшната вътрешна страна на вятъра. Какво следва – следва висока смъртност – начело в Европа сме, следва ниска раждаумост, следва нова вълна от емиграция, следва колапс в образованието – 65 процента от преподавателите са между 55 и 64 годишна възраст…Следва икономически колапс – затритите милиарди в пясъка под недовършените магистрали, в безмислените ремонти на улици и градинки, погълнали колосални суми( спомнете си ремонта на злополучната улица Граф Игнатиев, спомнете си поръчаните каменни пейки по 9 000 лв едната!) – ниското качесто, ремонтите на ремонтите и прахосването на европейски средства чрез поръчки на свои фирми- това тепърва ще вее и дълго ще вее, както би се изразил един генерал, яко ще вее.
    А думите на Премиера към президента в разговора с „Томиславе“ едва ли ще промият до блясък нови опити на Борисов да задържи с метаморфози и мачлета властта.

  2. чудя се тези, коментаторите де, на кого обясняват нещата? На чужденци? на извънземни? На нефелни? Прочетеното току що изглежда се случва другаде. не тук и не сега. Ентелигентската опозиция на нормалността е смешна. Нормалността е това което става, сиреч могло е да стане. Ентелегента укорява нормалността и ни бута към невъзможното което му се върти между ушите. Премиерът прекалява с глупавата си толерантност към незаконните блокирания на столицата от шепа идиоти. Но герб бият журналистка, посред бял ден, пред целия свят… Ентелегент а? ББ е подавал оставки винаги когато е трябвало. Ентелегентите днес е в ступор дали ББ не се е нещо повредил. не хуманоиде. Резидента Радев не трябва да се добира до изпълнителната власт без парламент в условия на пандемия, дива отмъстителност и кремълски повели. Първо трябва да вържат хвърчилото а сетне да ходят да си мерят пишките по избори. На които мадите демократи, европейци и искащи да живеят нормално няма да гласуват защото това по правят балъците. Въртиме се ентелегенте, в едно и сущо. От 10 г. и нема полезен изход. и не защото управляващите елити се лоши. а защото демоса е тъп, групав и наивен, незнаещ как работи демокрацията и искащ не бивалици. Демонтажа на руската държава започна. Но ни спряха веднага след старта с искане за оставки на имплементиторите. От мутрьошките.

  3. Другарю watmark, виждали ли сте калейдоскоп? Отвън пише „ГЕРБ“, надникнеш и долу се виждат цветни стъкълца- най-вече червени – 60 депутата от ГЕРБ са бивши членове на Българската комунистическа партия. Останалите са милиционери, Мултаци и сътрудници от Държавна сигурност. При всяко завъртане в центъра грейва Бойко Борисов – син на милиционер, член на БКП, завършил Школата в Симеоново, генерал-милиционер, секретен сътрудник в ДС – Буда, личен телохранител на комунистическия диктатор Тодор Живков, поклонник пред паметника на диктатора Тодор Живков, ведно с Жени Живкова, агента от ДС Гоце, пръв приятел с „Валентин Василиевич“ Златев, син на правешкия кмет и шеф на Лукойл, „братиньо“ с внука на Борис Велчев, приятел с Ахмед Доган – целува му ръка, приятел с Путин – подарява му скъпо куче и възобновяване на АЕЦ Белене, коалиционен партньор с АТАКА на Волен Сидеров, винаги обграден с деца и внуци на активни борци против капитализма като Лиляна Павлова, като внука на ген. Диков или ченгето от ДС Каракачанов, син на ченгето от ДС Каракачанов. Обграден с бивши членове на Българската комунистическа партия като Росен Плевнелиев или, да речем, Цецка Цачева, или , да речем, като Цветан Цветанов, син на шофьора на генерал Шопов. За екзотика – и вчера дори – с душеприказчика на Георги Джагаров, Главен Мултак Рашид, дори и пистолет му подари. Но не беше ли венчал Борисов лично в кметството Бареков? Не беше ли случайно Борисов шеф на фирмата Ипон? Нямаше ли за него секретни грами наамериканското посолство с информация, че е използвал служебното си положение в МВР, за да прикрие някакви свои престъпни следи? Нямаше ли книга за миналото на Борисов и едно интервю с Иван Славков, в което зетят на Тато свидетелства, че Борисов, когото допускали само да охранява колите на шефовете на групировките, бил „подарен за благодарност“ от тях на другаря Живков? И сега, след като сме повсички показатели на дъното на Европа, след като в сайта на БНБ цифрите са повече от тревожни, вие, другарю watmark, иронизирате чуждото мнение в коментарите ( симпатична форма на словесно биене, така да се каже, демократично, ) . Другарю watmark, родово-комунистическата-милиционерска -ДС партия ГЕРБ, оглавена от агент Буда, играещ мачлета с агент Гоце и сина на правешкия кмет, шеф на Лукойл, тя ли ще ни оттласне далеч от проказата на комунистическата метаморфоза?

  4. Боби не се напъвай. ще скъсаш сухожилие в мозъка. кой не е такъв? Бойкикев? Ние живеем в руска държава. Днес въпросът е Кремъл или Брюксел. Върви преврат който ще даде цялата власт на директен Руssки агент. без парламент. цялата опозиция на премиера е русоидска – череп, мустак, мая, слави… за сега само Цветанов не играе с Макаров. бутаме нещо което не харесваме но познаваме за да дойде нещо което не познаваме и няма да ни хареса. Защото бляна на идиотите за хубав живот не е въпрос на желание. Това е въпрос на цивилизованост. плюйте ББ и се молете да не дойде друг.

  5. Другарю watmark, тези горещи пясъци в Северна Африка са вредни при престой, не че е било лошо за валутната ви сметка. Кога се осъзнахте като враг на СССР? Нали щяха да ви обезкосмят на секундата бе, другарю watmark…