Начало Идеи Гледна точка Старите писатели
Гледна точка

Старите писатели

Деян Енев
22.10.2014
3127

DEnev

Вчера бях на премиерата на новата книга на един много нашумял млад автор. Отидох, защото ме покани специално Светльо Желев, един истински литературен гид, когото много уважавам и ценя. Отидох, макар че срядата отново се възправяше като петметрова скала пред мен. Скала, която трябваше да преодолея – за сто и десети път – без никакви обезопасителни въжета.

С помощта само на кафетата и на цигарите – моите стари и верни приятели.

Премиерата се проведе в един култов, както им викат, клуб в подлеза на „Фритьоф Нансен” и „България”. Познавам младия писател отдавна, дето се вика, израсъл е пред очите ми, защото е съученик на сина ми и дъщеря ми. Дори имам пръст в издаването на първата му книга. Тя, впрочем, излезе с клеймото на издателство „Весела Люцканова”. А Весела Люцканова е издателят и на моята първа книга – през далечната 1987 г. като редактор в изд. „Народна младеж”.

Шапки долу пред нашите първи издатели. Това са хората, които заявяват на света, че се е появил още един писател. Това са хората, които сред гъмжилото от плавателни съдове в литературното море, махват с флага и на твоята лодчица и казват – хайде, тръгвай, излизай в открити води.

Хайде, капитане!

И ти тръгваш, съвършено сам. Чел си „Старецът и морето”, чел си „Две години в кубрика” на Ричард Дейна. Но това не ти помага. Литературните чайки кряскат над главата ти, солената вода реже като нож очите ти, плавателните съдове наоколо са много и различни, има и презокеански лайнери, и шхуни, и еднодръвки, и елегантни яхти, и пиратски корвети… И сега и ти си тук, с твоята лодчица. Докъде искаш да стигнеш? Да прекосиш цялото море?

На премиерата гъмжеше от хубави млади хора. Толкова добре посетена литературна премиера отдавна не бях виждал. Това ме поокуражи. Но едновременно ме изпълни и с тъга.

Изслушах автора, Светльо Желев и преводачката на книгата на английски и излязох отвън, в тунела на подлеза, да пуша.

Много е хубаво, че младите писатели намират своите пътища към младите си читатели. Така и трябва.

Но защо не видях тук Весела Люцканова? И тя трябваше да е тук. И трябваше също да седи отпред на масата.

Ето така премиерата щеше да се превърне в истинско завършено литературно събитие.

Чрез нейното присъствие щеше да се активизира и по-важната, най-съкровената част на едно литературно събитие – да облагороди част от света, да създаде благосклонна не само за конкретната книга среда, а да зачете и литературното дело изобщо. А това може да се случи само когато има мост между поколенията.

Ти не си първият и последният писател на тоя свят.

Запомни това.

Затова не забравяй старите писатели. Ако можеш. И те като теб са си вадили очите нощем, за да изтръгнат от небитието цели светове. Сега на гребена на вълната си ти, а те са напълно забравени. Болни. Живеят сред праха на книгите. Понякога прехвърлят старите награди и грамоти. И си викат – възможно ли е да съм живял напразно, а моите книги да са само прах и пепел.

Не е възможно.

Някой поинтересува ли се напоследък как живее Васко Жеков, грамадният като Гъливер, но по детски чувствителен писател и колко неиздадени ръкописа има?

Някой честити ли съвсем скоро отминалия седемдесетгодишен юбилей на Янко Станоев, този ненадминат рекордьор на 100-метровата разказваческа дистанция?

Някой попита ли какво прави 85-годишният писател Стоян Бойчев? Той има нужда от пари за операция на окото, наскоро счупи крак. Благодаря на съдбата, че ме срещна, макар и чак сега, с неговите книги „Отровно биле омайно” и „Милост за грешните”.

Обадихте ли се на Никола Радев, който не успя да напише своя шедьовър, защото прекалено тънко разбираше литературата и сърцето му беше препълнено с чуждите шедьоври. И тъкмо това разказа в книгата си „Когато Господ ходеше по земята”.

Знаете ли какво прави морският вълк Коста Радев?

Къде е сега Любен Петков – в София ли или в Крушевец?

А Димитър Коруджиев? А Георги Величков? Никола Статков?

Ами Христиана Василева, ненадминатата преводачка на „Хазарски речник”, тази толкова тайнствена и невъзможна за превод книга?

Поинтересувахте ли се от Светлозар Игов – как поменува един от най-големите познавачи на българската литература?

Заявихте ли своя респект към Владимир Зарев, колкото и да не се вписва той в тази категория? Прочетохте ли превъзходния му исторически роман „Лето 1850”? Той също има нужда от вашето внимание, въпреки успехите си. Защото във всеки голям писател се крие и едно голямо дете.

Преди дни край едни сергии за книги, моето обичайно работно място, се появи един охлузен човечец. Интересуваше се тъкмо от книгите на Владимир Зарев. Нямаше книги на Зарев на сергиите. Но аз знаех къде има, в близката книжарничка, и упътих този човек. Знаете ли как светнаха очите му?

Защо покрай новия нобелов лауреат Патрик Модиано не се сетихте и за Златомир Златанов, човека, който пръв пренесе неговото „изкуство на паметта” в българската литература със своята новела „Входът на пустинята”?

Изкуството на паметта – ето това липсва в българските литературни нрави.

Защо никой от Литературния музей не се сети да отиде при Валентин Караманчев, всесилния навремето бос на книгоиздаването, но и страшен познавач на литературата и също много добър писател, за да запише неговите спомени?

Но стига. Пропяха трети петли.

Само да ви припомня накрая – остават 10 дни до излизането на „Калуня-каля”. Ще ви чакам всичките на премиерата – и младите, и старите.

Деян Енев
22.10.2014

Свързани статии

Още от автора