Формите на утрешния ден
„Днес ние осъзнаваме, че истината е фундаменталният философски проблем в съвременното общество. Не можем да сме истински свободни, ако не разполагаме с истинна информация.“ Разговорът с Мишел Сер (1930–2019), проведен през 1995 г. и 2000 г. в дома му в Париж-Венсен, се публикува за първи път в германския „Тагесцайтунг“. Още преди 25 години френският философ предупреждава за последиците от възникналата в американските университети политическа коректност и предвижда „избухването на огромна епидемия“.
В книгите си настоявате за преодоляване на нормалността на хуманизма, основаващ се на морала на белия възрастен хетеросексуален европеец от мъжки пол. Как бихте определили един обективен морал, преодолял традиционния хуманизъм?
Въпросът е изключително важен, тъй като е неразривно свързан с движение, което от десетилетие насам има необикновено влияние преди всичко в САЩ. В американските университети се наложи идеология, която разграничава хората според тяхната принадлежност към дадено малцинство. Тази идеология разграничава хората според цвета на кожата им или тяхната сексуална ориентация. Всъщност не бива да пренебрегваме положителната страна на тази идеология. А именно – да забелязваме и най-малките различия в антропологичен, етнологичен и юридически аспект. Мисля обаче, че ако изследваме по-прецизно и внимателно най-малките разклонения във всички тези различия, можем да осуетим оттеглянето в гета, които ни разделят едни от други. Можем да избегнем „войната на всеки срещу всеки“, която, както се вижда, ни води към края на тази идеология. В крайна сметка трябва да намерим сили и да направим нов опит да открием различията. А именно различията като нещо, което ни обединява. Ала какво е онова, което отново ще ни събере? Всичко това все още предстои. То е отвъд идеологията на политическата коректност.
Не подхранва ли надмощието на дигиталните информационни медии обществения конформизъм, който всъщност се стремите да избегнете във вашата философия? От друга страна, къде остава творческата роля на изкуството и философията в противопоставянето на конформизма?
Този въпрос е много важен за мен. Защото вярвам, че историческото развитие води все повече към общество, което е изключително нормативно и конвенционално. Мисля, че тази опасност произтича от многото нови медии. В този контекст неизбежно се поставя въпросът за задачата на философията. Знаете, че в центъра на моето мислене е рефлексията върху информацията и комуникацията. Вярвам, че философията трябва активно да търси формите, да участва в създаването на формите на утрешния ден. Една нова линия, която свързва природните и хуманитарните науки, както през Ренесанса, би ни помогнала да стигнем до духа на откритието, на ars inveniendi, а чрез него и до нови форми. Вярвам, че философията е изобретяване на утрешния свят. Тя е предусещане за дома, в който утре ще живее човечеството. Тя има много да учи, но ще ни помогне преди всичко да изобретим този общ дом, в който ще живеем в мир.
Сред вашите колеги днес съществува безгранична вяра в технологичното развитие. Оправдана ли е вярата в медицинския прогрес, който ще изкорени болестите?
Подобен оптимизъм е заблуда. След изнамирането на пеницилина, без да забелязваме, възникнаха неизброими щамове от бактерии, резистентни срещу всякакви лекарства. Възможно е съвсем скоро да избухне огромна епидемия. Затова много биохимици и медици се страхуват не от технологиите, а от нови мутирали бактерии, които не се влияят от пеницилин, азитромицин и други антибиотици, все още предпазващи ни от болести. Тъкмо тази защита днес е изключително слаба. Вредата, която тези бактерии причиняват, е значително по-голяма от въздействието на нашите противодействащи средства. Вярата на някои учени, че в бъдеще ще могат не само да се преборят с някои болести, но и да ги изкоренят, ми се струва твърде оптимистична. Напротив, смятам, че ни предстои нова бактериална атака, нова инфекциозна болест.
Технологичният прогрес ни изправя пред нови етични проблеми. Споделяте ли възгледа, че предимно учените хуманитаристи осъзнават тези предизвикателства, докато представителите на естествените науки сякаш ги пренебрегват?
Факт е, че днес много от тях изобщо не си задават етични въпроси. От друга страна, философите във Франция, които познавам, поставят етични въпроси, ала познанията им не са достатъчни, за да поставят добри въпроси. За съжаление естествените учени не разбират нищо от философия, а философите не разбират нищо от естествени науки. Затова между двете области има неразбиране. В играта се включва и една трета фигура – обществеността. Гражданското общество не разбира нищо от наука и етични проблеми, защото между философията и естествените науки стоят медиите. Те се занимават с проблемите, без да имат познания за хуманитарните и естествените науки. Следователно играта се води между четири фигури, които взаимно не се разбират. Изходът може да е само един – научната, добрата информация да стигне до философите, естествениците, медиите и обществеността и всеки да може да конструира въз основа на своето познание една етика, която същевременно да е етика на всички. Това би била идеалната ситуация. Ала ние сме твърде далеч от нея, защото между четирите фигури няма диалог. Ситуацията се влошава и от това, че в играта влиза пета фигура – политикът. Един от най-големите ми ангажименти е да съдействам за диалог между тези петима събеседници, което е изключително трудно. Защото истинският проблем е в това, че информацията не стига до адресатите.
Проблем е например, че всички медии говорят за генномодифицираните организми, сякаш става въпрос за отровни субстанции. Ще дам следния пример: група немски и френски изследователи отгледаха сорт ориз, който след генетичната модификация има по-високо съдържание на желязо и съответно по-висока хранителна стойност. Той може да се пребори с глада в развиващите се страни. Една добра, но за жалост малко известна новина. Затова искам да подчертая: от значение е разпространяването на вярната информация.
Следователно допускате, че преходът от информационно общество към общество на знанието е принципно възможен. Би могло да се каже, че интернет като инструмент е налице, липсва ни само правилният подход към него, за да може наистина да се произвежда знание.
За разлика от традиционните медии аз гледам оптимистично на интернет, който по принцип ни гарантира свободен достъп до цялата информация. Ала искам още веднъж да подчертая, че във време на ускорен технологичен прогрес всичко зависи от разпространяването на добрата, на истинната информация. Не липсата на свобода е най-неотложният проблем днес, а отсъствието на истина. Днес ние осъзнаваме, че истината е фундаменталният философски проблем в съвременното общество. Не можем да сме истински свободни, ако не разполагаме с истинна информация.
Първоначално изглеждаше, че интернет ще способства за информационното самоопределяне на хората. Ала той видимо облагодетелства фалшивата информация и теориите на конспирацията. Как се определя днес свободата?
Обществените промени и технологичният обрат в крайна сметка засегнаха съвкупност от отношения, в рамките на които се налага постоянно да дефинираме свободата. Да вземем за пример интернет: той е място, където няма закони, по тази причина в интернет има абсолютна свобода. Може да се каже: сърфирането в интернет днес свидетелства за свобода на информационния обмен, каквато не е имало никога по-рано в историята на човечеството. Тази пълна свобода върви ръка за ръка с редица злоупотреби, например с прослава на насилието и неонацизма. Ала в крайна сметка е възникнало пространство, в което съществува повече свобода, отколкото когато и да било преди. Свободата, разбира се, бе по-ограничена, когато религиозните и политическите власти контролираха мисълта и книгите.
А как ускореното технологично развитие ще промени ролята на политиката?
Досегашните роли на политиката и технологията напълно са се променили. Технологичното развитие изпреварва политическия процес на взимане на решения, който се стреми да му влияе и да го контролира. Първо, това означава, че политиката може да реагира постфактум. Ала оттук следва, че са ѝ отнети средствата за контрол върху технологичното развитие. Днес сме свидетели как новите технологии променят обществените отношения и могат да придадат нова стойност на политическото представителство и вземането на решения. Ако изобретяването на писмеността води до промяна на отношенията между техника и политика и до нови форми на опознаване на света, дори допринася за демократизацията, днес виждаме, че технологиите все повече заемат мястото на политиката.
Превод от немски Людмила Димова
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук