Светлописците Пенкови
Фотоизложба и книга албум представят уловеното от камерата на художника Иван Пенков и неговия баща, фотографа Георги Пенков. „Изпълних своята задача в памет на сина Джони Пенков“, казва инициаторът на двете събития Иво Хаджимишев
Ръка. Груба, селска, мазолеста ръка с изпъкнали вени и нащърбени нокти. Уморена ръка. Полегнала сякаш за миг върху протрити шаячни потури пред преплетените клони на кошара за добитък. Казваща всичко ръка – няма нужда от лице и торс, от подскази или обяснения. Просто снимка, олицетворение на „Нашенци…“ – поредица от черно-бели фотографии, запечатали обикновени хора от 40-те години на ХХ век: жена с бяла забрадка и друга със закърпен сукман, приседнала на прага на кирпичена къща; баба с виеща се от чекръка към пръстите ѝ тънка нишка вълна или друга с кобилица и стомни; млад мъж по време на сенокос или седнал на трикрако столче наперен дядо с бели терлици и хайдушки мустаци; овчар и точилар, майки, деца, дори достоен панчаревски конкурент на Чаплиновото хлапе…
Не са измислица. Не са художествена възстановка, не са и арт фантазия, макар автор на повечето от снимките да е именит художник. Част са от изложбата „Архив Гипсън V. Светлописците Пенкови“, открита на 24 февруари в столичната галерия „Средец“ (Министерство на културата). Там са и забележителни кадри с Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов, акад. Никола Михов и проф. Александър Балабанов, но и документални снимки от Първата световна война; там са и фотографии на казанлъшкия род Пенкови от края на XIX и началото на ХХ век, по които можем да „прочетем“ и модата, и бита, и културата на почти забравена епоха…
Проектът „Архив Гипсън V. Светлописците Пенкови“ (експозиция и съпътстваща я книга албум) представя фотографското майсторство на именития живописец, приложник и сценограф Иван Пенков (1897–1957) и неговия баща, книжовника и професионален фотограф Георги Пенков (1864–1913). Събраната колекция е заслуга на синовете на художника – математика Боян Пенков (1927–2016) и звукорежисьора актьор Джони (Георги) Пенков (1933–2021), а цялостната организация и реализация на проекта е на фотографа и приятел на семейството Иво Хаджимишев.
Всичко започва преди около 12 години, когато Боян кани в дома си Хаджимишев, за да му покаже безценни реликви от предците си. „Беше успял да намери повече от 270 картини и рисунки на баща си, който, за радост, си е правил списък на хората, на които е подарявал и продавал свои творби – спомня си Иво Хаджимишев. – Боян си беше направил труда да обиколи всяко семейство и да събере нещата, за да ги преснимаме. Преснимах ги. Боян се помина през 2016 г., но Джони много искаше да направим книга за творчеството на баща им. Двамата вече бяха издали „Последната кибритена клечка“ (2006, Издателско ателие „Аб“), прекрасно томче с почти целия дневник на Иван Пенков, на което се позовавам при създаването на сегашната книга и текстовете към изложбата. След смъртта на Боян обаче не се намери целият списък със заглавията на картините и техните формати, затова се обърнах към изкуствоведа Красимир Илиев, който отдавна имаше желание да направи нещо за Пенков. Поканих го да работим заедно за „Архив Гипсън V. Светлописците Пенкови“ и така да осъществим мечтата на Джони. Това е първата книга в този формат, с такава цветност и обилност – само студията на Краси Илиев върху творчеството на Иван Пенков е 52 машинописни страници. Сериозен труд, който казва много неща не само за епохата, а и за художника Пенков. Моя милост прегледа всички налични материали при Джони Пенков и заедно подбрахме фотографиите. А семейство Нели и Робърт Гипсън се съгласиха за първи път книга от поредицата да не бъде само за фотография, както са първите четири от „Архив Гипсън“, за да можем да покажем автора на фотографиите и като художник.“ От няколко години българско-американското семейство Гипсън подпомага създаването на колекция книги, която едновременно проследява развитието на българската фотография от края на XIX до средата на ХХ век и чрез нея говори за историята на България.
Подобно „отклонение“ от формата на цикъла „Архив Гипсън“ не е случайно поради безспорното място и значимостта на Иван Пенков в българското изобразително изкуство през първата половина на ХХ век. Не минава ден, без да видим в новините пресъздадената от него богиня Темида в мащабната мозайка от зала „Тържествена“ на Съдебната палата в София или от стъклописа в Министерството на правосъдието; негови витражи съхраняват атмосферата на времето в ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в БНБ и в Съдебната палата в Русе; в Народния театър още витае споменът за негови декори към постановки от 20-те и 30-те години на миналия век; в Националната художествена академия името му е завинаги свързано с декоративните изкуства и със създаването на ателието по сценография…
„Безспорно Иван Пенков е голяма личност, която в ансамбъл с много българи, учили в Европа и по-специално в Мюнхен, пренасят най-доброто от европейската модерност след Първата световна война в България и нейното изобразително изкуство – продължава разказа си Хаджимишев. – Самият аз семейно се чувствам свързан с фамилията Пенкови, защото след обучението си в Австрия моята майка (Ани Хаджимишева, сценограф в Софийската опера, б.р.) за кратко време е асистентка на Иван Пенков в Народния театър. И двамата са немскоезични, и двамата са формирани като художници горе-долу в една школа и традиции, до степен, че когато след години човек гледа техни сценографски скици, се вижда влиянието на единия от другия.“ И съвсем естествено, бидейки близо да семейството, Иво Хаджимишев познава историята на рода Пенкови – факт, който го подтиква да представи и фотографското им наследство в изложба и книга. „Георги Пенков, бащата на Иван Пенков, е виден интелектуалец от Казанлък, книгоиздател, професионален фотограф, чиито наследници са съхранили част от стъклените му негативи. По онова време Георги Пенков снима върху стъкло и запазва портрети, които е направил на най-близките си хора (в изложбата виждаме няколко поколения Пенкови). Като дете Иван непрекъснато е около баща си и усвоява умението да фотографира. А след кончината на Георги вече поотрасналият бъдещ художник поема към фронта на Първата световна война с един от фотоапаратите на своя баща. Чак до 1922–1923 г. той работи върху парчета стъкло с емулсия, чувствителна към светлината. Когато отива да учи в Германия и след завръщането си по-късно в България, продължава да снима, но фотографията не е основното му занимание. Както много интелигентни хора тогава, Иван Пенков се увлича от фотография, но за разлика от някои от големите ни художници като Цанко Лавренов, Вера Недкова, Никола Танев или Златю Бояджиев, които я използват като помощно средство, като скицник, при него наблюдаваме обратния процес. Първо виждаме рисунките му от 20-те и 30-те години, а чак през 40-те той обръща камерата си към семейството и семейните приятели, които често гостуват в дома на Пенкови в Панчарево, както и към местни хора по време на разходките си в околността. Бил е общителен човек, много добре приет от панчаревци, усеща се пълното доверие на неговите модели, толкова непринудено застават пред камерата. А фотографии, направени през 40-те, потвърждават част от композициите, които Иван Пенков първо е създал с четката върху хартия.“
Джони Пенков, който си отиде през есента на 2021 г., следи целия процес по създаването на „Архив Гипсън V. Светлописците Пенкови“. Месец преди кончината си успява да види разпечатка на макета на книгата. Отпечатването ѝ леко се забавя заради пандемията и кризата за хартия, но може би е било и за добро. „В последния момент преводачът на английски и редактор Герасим Й. Славов спомена, че е приятел с внука на писателя Светослав Минков и че в личния му архив се съхраняват две неизвестни карикатури, направени от Иван Пенков в Мюнхен през 20-те години на ХХ век. Беше невъзможно да се премакетира цялата книга, затова направих послепис и добавихме тези две работи на художника. Беше важно, защото повечето негови неща са известни за познавачите, но за мнозинството българи Иван Пенков е забравен. А той е от хората, създали темелите на това, върху което сега стъпваме“, коментира Хаджимишев.
Точно ден преди Коледа на 2021 г. книгата албум става факт. Изложбата бе представена първо в Художествената галерия в Казанлък (от 5 до 20 февруари 2022 г.), преди да бъде показана пред столичната публика в края на февруари и началото на март. Вдъхновяваща смес от чувствителен поглед към живота на другите, артистичност, майсторство и често прозиращо намигване. Защото приживе именно Иван Пенков обича да се шегува: „Изкуството е като гребена на петела. Не е нещо съществено и все пак без него петелът не е петел…“.
* * *
„Архив Гипсън V. Светлописците Пенкови“ е петата изложба (съпътствана от книга) от фотографската поредица, носеща името на семейството спомоществователи. Началото е преди повече от десет години с „Архив Гипсън 1912–1913. Завръщане в България 2009“, посветена на спасени и дарени по-късно на Държавния архив стъклени негативи от научна експедиция на проф. Богдан Филов по време на Балканската война. Втората – „Стоян Сертев (1906–1974). Една епоха в черно и бяло: Архив Гипсън II“, е с фотографии, направени от именития цигулар от Струнен квартет „Аврамов“. Следват „Крум Савов (1882–1949). Места и лица от Родопите. Архив Гипсън III“ и „Карастояновите. Основоположници на българската фотография. Архив Гипсън IV“. Дали след фотографското наследство на рода Пенкови ще последва и шеста изложба с книга? „Имам идея, имам натрупване, което трябва да обработя. Може би след две години работа…“ Само толкова подсказва Иво Хаджимишев. Сега е удовлетворен, че обещаното пред приятеля Джони Пенков е изпълнено.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук