Култура / Брой 3 (2986), Март 2022

С Лукас Кранцелбиндер, контрабасист, композитор и лидер на австрийския джаз колектив Shake Stew, разговаря Цветан Цветанов

Shake Stew са машина, бихме казали, ако обичахме клишетата. Но не, Shake Stew са туптящо сърце с два контрабаса, два сета барабани, брас секция, гонгове и нещо, което неусетно раздвижва кръвта ви и съвсем не ви дава мира, докато не станете от пандемичната си седалка в залата и не се разкършите. И едновременно с това музиката им не е танцувална в общоприетия смисъл. Сложна е и е радост за ухото дори от чисто анализаторска гледна точка. Групата е едва на шест години, а вече има пет албума в дискографията си. Можем да ги припознаем и като континенталния отговор на новата британска джаз вълна около Шабака Хътчинс (който, между другото, съвсем неслучайно понякога свири с тях). Лидерът контрабасист Лукас Кранцелбиндер обича да свири високи тонове по грифа на инструмента си, създавайки от самия опън на струните едно доста африканско усещане, като африканската жилка тук се преплита с мелодични линии, напомнящи ни понякога за старата австро-унгарска музика от XIX век, а и за нещо от Балканите. (Вторият баща на Лукас е македонец, а той самият често е ходел в Охрид през ваканциите като ученик.) В септета, с който се представиха на 40-ия скопски джаз фестивал, имаше и нови попълнения – сестрите Беате и Астрид Вайзингер (съответно на втори контрабас и на алт саксофон), а новият концертен албум (А)Live! тъкмо беше излязъл…

Ние обаче, сякаш отдавайки дължимото на архитектурата на залата на Македонската опера и балет (отвътре напомняща на творение на Дейвид Линч), очаквано или неочаквано започваме разговора си с Лукас Кранцелбиндер от киното…

Свирили сте тук и преди.

Заедно с тромпетиста Марио Ром и с барабаниста Херберт Пиркер имаме и друга една група – Interzone, с която също свирихме на Скопския джаз фестивал преди четири години. И тримата сме големи почитатели на Дейвид Линч, чиито филми и начин на работа са оказали огромно влияние върху нас. Имаме няколко пиеси, за чието написване бях вдъхновен именно от Линч и по-специално от „Туин Пийкс“. И дори веднъж, докато бяхме на турне в Канада, пътувахме и до местата, където е бил заснет сериалът. Отскочихме до Сиатъл и оттам до Снокуалми, където е големият водопад от въвеждащите сцени. И дори свирихме джем сешън там, беше много приятно изживяване. Случи се през 2017–2018 г.

Слушайки с каква страст говорите за киното, ми се струва, че то е важна част от източниците ви за вдъхновение…

Голяма част от вдъхновението ми идва от киното. Киноман съм. Харесвам различни видове филми и различните усещания, които създават, но най-много обичам, когато отида на кино, да остана поразен, завладян емоционално. И това някак си се превежда и в музиката ми – създавам точно такива пиеси, в които има надграждане, докато се стигне до определена точка, в която биваме изцяло завладени от емоцията или от материалността, или от нещо друго… Смятам, че това е много важен аспект от моята музика.

Спомням си колко бях поразен, когато преди петнайсетина години открих филмите на сънародника ви Михаел Главогер. Неговото творчество спада ли към вашите интереси в киното?

Да, много обичам филмите му и начина, по който той си отиде по време на снимките на последния си филм, е наистина тъжен. Но мисля, че точно този последен филм – „Неозаглавен“ (довършен през 2017 г., три години след преждевременната смърт на режисьора, от Моника Вили, б.р.), в който музиката е на Волфганг Митерер, е невероятно произведение на филмовото изкуство. И макар да на е завършен, този филм е един от най-добрите, които съм гледал през живота си.

Очертахме един много интересен и ценителски филмов контекст за възникването на групата Shake Stew. Нека сега да се захванем със самата музика. Впечатляващ на живо е огледалният ефект – с двама контрабасисти и двама барабанисти, които си подават много интересно звуци, идеи, цялостни масиви сякаш „от двете страни на огледалото“, ако теглим една мислена черта в средата на сцената.

Започнахме с хората, а не с инструментите, на които свирят, но е очевидно и това, че съм очарован от възможността да имам още един басист, който прави неща, различни от тези, които аз бих направил. А и вероятно понякога чувам басови линии, които нямам възможност да изсвиря сам, тъй като е невъзможно да се изсвирят на един контрабас. Така че такъв състав на групата ми дава възможността да развивам по-цялостно музикалните си идеи и се получи така, че откакто съществува Shake Stew, вече почти шест години, сякаш винаги, когато започвам да пиша нова музика, чувам втори контрабас или втори комплект барабани. Или още духови инструменти. И е наистина трудно от тази позиция да се върнеш към „нормален“ тип група с един контрабас, едни барабани и т.н. Пристрастяваш се към по-широката палитра инструменти.

А когато има и гонговете на сцената, е добре дошло, както в Скопие…

Да, обичам гонговете и вече купих няколко различни типа гонгове за групата. Те са ми интересни и от изследователска гледна точка, защото мисля, че гонгът е много мистичен, духовен, спиритуален инструмент. За мен смисълът на музиката е най-вече в духовното, така че смятам за необходимо да имаме тези звуци като естествена част от звученето на Shake Stew.

Как се получава така, че една група от Централна Европа може да звучи толкова искрено и автентично „по африкански“, без да взима директно и дословно структури, ритми и мелодични линии от африканския фолклор?

Всичко идва от музикалния бекграунд, от това, което си слушал през живота си и което те тласка нанякъде. Aз открих за себе си доста отдавна, че всичката тази музика от Мароко, от Етиопия, от Южна Африка, от Мали, от Нигерия ме докосва наистина дълбоко, често по-дълбоко и по-директно от традиционния джаз, който бях слушал с години преди нея. Когато отидох в Мароко за първи път през 2012 г., открих гнауа музиката, към която напълно се пристрастих. Започнах да се уча да свиря на гимбри, традиционния марокански басов инструмент, и това продължи с години. И в тази група го свиря обикновено, но не днес, защото сме с различна програма тук… Но да, всички тези влияния са дошли съвсем естествено. Очевидно такава музика не се прави много-много в центъра на Европа и по-специално в Австрия. Има я, но основно когато дойдат музиканти от Мали или от някоя друга африканска страна – пет пъти годишно има такива концерти, примерно… Тук обаче говорим за големите концерти, а някак си ми липсват малките ъндърграунд концерти – например влизаш в някой клуб и там свирят гнауа… В Париж е по-различно, но в Австрия това го няма толкова. Но пък и няма от какво да се оплакваме, защото светът се отваря и днес можеш да откриваш нови и нови неща навсякъде. Така правя и аз – „ловувам“ нова музика от цял свят.

Сега се сещам за едно много сериозно изключение на съвременната австрийска афроджаз сцена – балафониста Мамаду Диабате от Буркина Фасо, който вече второ десетилетие живее и работи във Виена…

Вярно е, да. Мамаду е фантастичен музикант. Но както и вие казахте, той е добър пример, защото е изключение, очевидно единствен по рода си. Това, което казвам, е, че можем да чуем определени видове музика, разбира се, навсякъде, но афросцената в Австрия не е много голяма. За щастие имаме интернет и можем непрекъснато да откриваме. Което не отменя факта, че е добре да пътувате колкото се може повече по света, следвайки музикалната вибрация.

По някакъв начин, макар и от разстояние, и ние отраснахме със сцената на Джо Завинул, която ни представяше една доста мултикултурна Виена – с марокански, арменски, бразилски музиканти. Как звучи Виена днес, повече от десетилетие след смъртта му?

В момента има много и различни сцени във Виена. Има например много музиканти от Иран, които създават красива смесица от различни стилове – някои клонят повече към джаза, други се изявяват в по-експериментален контекст. Прекрасни неща стават при тях. Има и силна фрий джаз сцена в Австрия, ако говорим за Никелсдорф и за някои други фестивали… И като цяло това, което определя австрийската сцена в наши дни, е оригиналността на групите. Избуяха много групи със свое собствено, виенско звучене. Някои имат като отличителна черта свой виенски хумор, други се разпознават по странния саунд. Има и много добра електронна сцена и особено през последните години тези две сцени често се сливат –музиканти от електронната сцена често нагазват в джаза или излизат на съвременната поп сцена. Точно в момента Виена е много добро място и за живеене, и за свирене.

Разкажете ни малко повече за работата на Shake Stew с „папата на новата лондонска (афро)джаз вълна“ Шабака Хътчинс.

С Шабака е като с мароканската музика. Музиката му ме докосна още при първото слушане. Начинът му на композиране и на свирене направо ме отвя. И просто го попитах иска ли да направим нещо заедно. За щастие той каза „да“. Поканих го за четири концерта, направихме чудесно турне с него и записахме албума Rise And Rise Again (2018). До ден днешен продължаваме понякога да свирим заедно, когато изключително натовареният му график позволява. Чудесно е, че дори да не сме свирили заедно 3–4 години, ни се получава съвсем естествено, защото мисля, че начинът, по който аз пиша и създавам музика, е доста близък до неговите идеи и насоки, а и емоционално. В началото музикантите от Shake Stew се чудеха защо ми е втори тенор саксофонист, след като вече имам толкова много инструменти в групата. Но не е до инструмента, а до човека, който свири на него.

Шабака е известен и с пътуванията си назад към корените. Дори съвсем физически. Една от основните му групи е южноафриканска. Вие къде бихте отишли – разбира се, сега са пандемични времена, но по принцип… Къде бихте отишли, за да създадете своя група в тамошен контекст, ако имахте тази възможност?

Това не е лесна задача, защото изисква много подготовка, особено в наши дни. Това, което ми се иска, е като цяло да свирим повече в Африка. Подготвяхме участия за Shake Stew на джаз фестивалите в Лагос и в Найроби, но дойде пандемията… Но пък нещо прекрасно се задава тази година, нещо, върху което работя от шест години. И това е съвместен проект с Даниел Варо от остров Реюнион, един от моите музикални идоли. От много години мечтая да направя нещо заедно с него и ето, най-накрая с триото Interzone ще свирим на остров Реюнион през април, където ще го срещнем, а после, през юли, имаме съвместно участие на фестивала Glatt Und Verkehrt край Виена. Настина чакам тази среща с въодушевление, защото толкова много съм слушал песните му през последните 6–7 години, че вече живеят в мен. A да ги свиря с него ще е невероятно изживяване.

Лукас Кранцелбиндер (род. 1988 г.) е австрийски контрабасист, композитор и бенд лидер, създател на джаз колектива Shake Stew и член на формациите Expressway Sketches и Mario Rom’s Interzone. Следва първо във Виена, а после в Линц, където завършва образованието си при Петер Хербет в частния университет „Антон Брукнер“. Издава първия си албум със своя квартет Lukas im Dorf (Лукас на село). Сърф рок операта му Muchogusto е представена за първи път през 2012 г. на фестивала „Каринтско лято“. Световната кариера на Shake Stew започва участието им на джаз фестивала в Заалфелден през 2016 г., където веднага ги припознават като сериозно музикално явление. Следва дебютният албум The Golden Fang, а след това и съвместно турне с култовия днес британски саксофонист Шабака Хътчинс, с когото излизат извън Европа, стигайки до Мароко, Мексико и Канада.