Култура / Брой 4 (2987), Април 2022

„Вече е ясно, че украинците се борят не само за собствената си свобода и независимост, но и за цяла Европа.“ С кинорежисьора Сергей Лозница разговаря Марта Монева

Запознах се с украинския режисьор Сергей Лозница през 2012 г., когато той отиваше на фестивала в Кан с игралния си филм „В мъглата“. Филмът, екранизация на едноименния роман на ветерана от войната Васил Биков, тогава спечели Наградата на международната филмова критика. За последните десет години се случиха редица военни събития, Лозница направи дузина документални и игрални филми и се срещнахме още няколко пъти. Сред филмите му от последните години са документални като „Майдан“ (2014) за събитията в Киев през 2013/2014 г., „Аустерлиц“ (2016) – наблюдаващ без коментар всекидневния поток от туристи в мемориала „Заксенхаузен“, и „Денят на победата“ (2018), който наблюдава случващото се на 8 май около съветския мемориал в берлинския парк „Трептов“. Във филма „Процесът“ (2018) Лозница монтира наново архивни кадри от показен процес от епохата на Сталин, за да разкрие измамната инсценировка. Междувременно снима игрални филми като „Нежно създание“ (2017) и „Донбас“ (2018), който показва условията в сепаратистките зони в Източна Украйна в епизоди, осцилиращи между черна комедия и филм на ужасите. Миналата година той представи „Бабий Яр. Контекст“ и „Господин Ландсбергис“ (за основателя на литовското движение за независимост).

Лозница, роден през 1964 г. в Баранавичи, Беларус, израства в Киев, където учи приложна математика и работи в Института по кибернетика, както и като преводач от японски език. След падането на комунизма през 1991 г. заминава за Москва, за да се обучава за режисьор в държавния кинематографичен институт ВГИК. След няколко години работа като режисьор на документални филми в Санкт Петербург Лозница се премества в Берлин, където живее след 2001 г.

В предишните години няколко пъти съм разговаряла с него за различните възможности, които предлагат документалното и игралното кино, както и за взаимовръзките между киното, лингвистиката и математиката в неговите филми. Или за ролята на японския език и йероглифите за филмовия образ. За професионалните избори също сме говорили и как е станал режисьор. Родителите на Лозница са работили през целия си живот като конструктори на самолети за завода „Антонов“ в Киев. Математиката му върви, а и за него следването се оказва и начин да избегне призовката за армията и участието във войната в Афганистан. Някои от приятелите му изобщо не се завръщат от тази война, а други оцелели страдат от тежки травми, разказа ми Лозница по друг повод. Отдавна военната тема е централна в творчеството му, като често става дума за войните на ХХ в. Сега в Украйна избухна нова война, за която исках да поговоря с него.

Господин Лозница, според вас кой е виновен за сегашното нещастие в Украйна?

На първо място, разбира се, виновен е престъпният руски режим, но международната общност, Европа и САЩ също носят значителна отговорност за това, което се случва сега, защото години наред се опитваха да умиротворяват гангстерите и да правят бизнес с г-н Путин според правилата на прагматичната политика – „реалполитик“. По този начин те допринесоха за утвърждаването на зъл и корумпиран режим, управляван от гангстер.

Има ли връщане назад от последното развитие на конфликта между Русия и Украйна?

Какво имате предвид под „връщане назад“? Има път напред, който ще бъде краят на тази война, капитулацията на Русия и осъждането на военнопрестъпниците в Международния съд в Хага.

Наред с много други теми, се занимавате и с мотива за изкупителната жертва, много ясно изразен и във филма ви „В мъглата“. Виждате ли опасност Украйна да бъде превърната в изкупителна жертва, като се има предвид нерешителността на много международни институции, обществени фигури и правителства?

Съвсем не. Точно обратното. С всеки изминал ден виждаме как международната подкрепа за украинската кауза става все по-силна, по-съгласувана и по-всеобхватна. Виждаме огромна глобална подкрепа и солидарност, които се проявяват по много начини – от военна помощ до хуманитарни усилия. Виждаме съобщения за британски и японски доброволци, които се присъединяват към украинската териториална армия, за да се борят с руските нашественици, виждаме полски доброволци, които отиват на границата, за да помагат на бежанците. От политическа гледна точка подкрепата за Украйна също достигна безпрецедентни нива. Украйна официално подаде молба за присъединяване към ЕС, която сега се разглежда ускорено. Украинският президент Зеленски, изгряващата звезда на световната политика, е във всекидневен контакт с лидерите на свободния свят.

Изглежда, че светът най-накрая се събужда. Вече е ясно, че украинците се борят не само за собствената си свобода и независимост, но и за цяла Европа – за да я защитят от варварския престъпен режим, който представлява глобална заплаха. Имам предвид от Русия.

Току-що прекратихте членството си в Европейската филмова академия. Защо?

Смятам, че първото изявление на ЕФА беше много срамно – твърде двусмислено, твърде слабо. Оттогава преразгледаха позицията си и публикуваха ново изявление, в което осъждат войната и руската агресия.

Вие сте филмов режисьор, но и математик – като рационален човек как си представяте решението в настоящата ситуация?

Капитулация на Русия, връщане на всички окупирани територии, включително Крим и Донбас, последвано от процес срещу военнопрестъпниците в Международния съд в Хага. Следващата стъпка е десъветизацията на Русия. Трябва да се проведе процес, подобен на този, който се случи в Германия след края на Втората световна война, когато обществото беше денацифицирано. Трябва да се осъзнае, че съветската идеология и съветската система са живи и здрави и че Путин и неговият режим са преки наследници на Сталин. Години наред Западът пренебрегваше престъпленията на „нова Русия“ и предпочиташе да прави бизнес с нея. Сега е дошло времето да се изправим срещу злото и да го победим.

В момента завършвате документалния си филм „Естествена история на разрушението“. Какво още ви предстои?

Току-що завърших филм, наречен „Киевският процес“, базиран на архивни кадри от процеса срещу нацистки престъпници, състоял се в Киев през 1946 г. Сега работя по „Естествена история на разрушението“, друг архивен филм, вдъхновен от есето на В. Г. Зебалд. Филмът разказва за бомбардировките на германските градове от съюзниците по време на Втората световна война. Става дума за използването на цивилното население като „средство за водене на война“. Тема, която е много актуална и днес.

През април тази година исках да започна подготовка за снимките на игралния филм „Бабий Яр“. Половината от снимките трябваше да бъдат в Харков, а другата половина – в Лвов.

Сергей Лозница е роден през 1964 г. в Беларус и е израснал в Киев, където завършва приложна математика. Впоследствие завършва ВГИК в Москва. Работата му се радва на международно признание и на награди – Бронзов и Златен дракон на Филмовия фестивал в Краков, Голямата награда на Международния фестивал за късометражно кино в Оберхаузен, Сребърен гълъб на Докфест в Лайпциг, Специално отличие на Международния филмов фестивал в Карлови Вари, Сребърна кайсия на Международния филмов фестивал в Ереван, Голямата награда на Филмовия фестивал „Черни нощи“ в Талин, наградата на ФИПРЕССИ и награда „Особен поглед“ за най-добър режисьор на филмовия фестивал в Кан.