Култура / Брой 2 (2955), Февруари 2019

„Цял един живот“, Роберт Зееталер, превод от немски Даря Хараланова, шрифт и корица Кирил Златков, издателство „Аквариус“, 2018 г.

В живота на Андреас Егер – героя от романа „Цял един живот“ на австрийския писател Роберт Зееталер, липсват грандиозни събития, които да го превърнат в романова фигура. Той е спокоен наблюдател, виждащ как светът минава покрай него, сякаш без да го докосне. Сирак, който четиригодишен пристига в една алпийска долина и започва да работи като ратай за чичо си – в тази долина отраства, става свидетел на появата на електричеството, на строежа на въжените линии, на откриването на хотели и на оформянето на пистите по снежните склонове. Пак на фона на алпийските върхове Егер се влюбва и загубва любимата си, отива на война и се връща, наблюдава как се променя светът, но някак кротко – без отчаяние и без бунт, един човек, който възприема онова, което стига до него, като ехо и то му е достатъчно, за да знае, че е живял пълноценно.

А почти на финала на тази история Андреас Егер застава несигурно отново на ръба на планината, където е прекарал всичките си дни – уморен е, отдавна е прехвърлил седемдесет, преживял е повече години, отколкото се е надявал; в живота му е имало и любов, но я е изгубил; имало е страдание, но го е оставил назад; имал е всичко и може би заради това е спокоен.

„Егер стоеше сам на хълма. Стоя дълго, неподвижно, докато сенките на нощта около него се отдръпнаха. Когато накрая си тръгна, слънцето проблесна иззад далечните планински вериги и обля върховете със светлината си, така меко и красиво, че той, ако не беше толкова уморен и объркан, можеше да се смее от щастие“, пише Роберт Зееталер.

Но може би най-същественият момент от този съвсем обикновен живот на Андреас Егер е точно това усещане за щастие, което го застига на ръба на планината – неочакваната радост от изживяното, смирението пред онова, което предстои, спокойствието и свободата да не очаква нищо повече.

В земния път на стария Егер може и да липсват големи събития, но и той има своите важни мигове, когато му се струва, че животът нарушава обичайния си ритъм – онези далечни моменти, когато любимата му Мери спокойно седи до него и му чете на глас истории от някакво списание; мълчанието, което го обгръща внезапно сред планините на Кавказ, или онзи момент, в който вижда по телевизията как кракът на Нийл Армстронг докосва лунната повърхност.

Егер приемаше всички тези промени с тихо удивление. Нощем слушаше далечното метално скърцане на маркировките по склоновете, които сега се наричаха писти, а сутрин се събуждаше от глъчката на децата зад стената до горния край на леглото му… – пише Роберт Зееталер.

Един живот, който, съизмерен с големите световни събития, е незначителен и тъкмо в това е очарованието му – защото тази история е с човешки ръст. На фона на снежните върхове и алпийските пейзажи, които създават усещането за пределна яснота.

С тази книга, издадена през 2014 г., Роберт Зееталер става третият немскоезичен писател след Гюнтер Грас и Петер Щам, номиниран за една от най-престижните международни литературни награди – Ман Букър. За „Цял един живот“ Зееталер получава също и няколко австрийски и германски литературни награди, а през 2017 г. романът попада в краткия списък за международната Дъблинска литературна награда IMPAC.

„Цял един живот“ е малък като обем роман, който ни позволява да направим сравнение между голямото и малкото, между важното и незначителното. Голяма история, разказана без патос. И преведена чудесно от Даря Хараланова, защото да се постигне тази простота понякога е най-трудно.