Талантът е самота. Разговор с Боян Биолчев
„Преди всичко беше важно да се водя от дълбокото внушение на Йордан Йовков, че единствено любовта позволява на човека да устои на всички предизвикателства на живота, дори и на неизбежната смърт.“ Със сценариста на филма „Чума“ Боян Биолчев разговаря Деян Статулов
Този месец по кината в България излиза новият игрален филм „Чума“ на режисьора Иван Владимиров („Кецове“, „Сцени от живота на една актриса“). Продукцията на „Мирамар филм“ е по сценарий на Боян Биолчев по мотиви от разказа на Йордан Йовков „През чумавото“. Сюжетът се развива в началото на XIX век, когато чумата върлува по българските земи. Чорбаджи Юрдан (Свежен Младенов) и синът му Йоно (Матей Мичев) се завръщат от хаджилък и заварват селяните изгладнели и уплашени. Черната напаст извежда на преден план най-големите човешки страхове и атавистични инстинкти за оцеляване.
Защо се насочихте към Йордан Йовков, и то тъкмо към този разказ?
Не съм се насочил, насочиха ме. Просто ми предложиха. Аз се прекланям пред удивителния писател и приех с радост, от една страна, а от друга, с малко опасения, защото да се докоснеш до неговата писателска визия е висока художествена отговорност. Но не съжалявам, че се реших да го направя.
Може ли да се каже, че използвате „През чумавото“ като отправна точка и вдъхновение на написания сценарий?
Преди всичко беше важно да се водя от дълбокото внушение на Йордан Йовков, че единствено любовта позволява на човека да устои на всички предизвикателства на живота, дори и на неизбежната смърт. Това преди всичко е хуманна мечтателност, поклон пред доброто, един почетен данък на големите автори към сърцето на читателя и зрителя.
Добавили сте много нови герои. Как ги ситуирахте, така че в разказа да стоят автентично и правдоподобно?
В литературата и двама герои са достатъчни, за да се изгради обобщителна идея. В киното това не може да стане без видимо филмово общество. Търсил съм характерни образи, като единствената ми мисъл беше „да не ми се разсърди Йордан Йовков“. Това е особена хигиена за собствената ми писателска визия.
Защо този филм се появява сега? Има ли идеята за неговата реализация нещо общо с пандемията от ковид?
Колкото и да е комично да се каже, но според мен не ние се възползвахме от ковид, а пандемията се възползва от сценария, тъй като той беше написан преди нея. И така ни употреби, че снимките се отложиха с две години и инфлацията изяде значителна част от бюджета, който не беше актуализиран. Не се заснеха поне три важни сцени, които обедниха някои от героите. Но – в пандемия като в пандемия...
Какви са днешните рефлексии към този тип разкази? Не стоят ли твърде далеч от нашата действителност?
Ако някой се е отдалечил, това е нашата действителност. Йовков е автор, който се чете и днес в пълнокръвния си творчески облик. Един от малкото автори, чиято словесност не се нуждае от осъвременяване.
Къде намерихте обща пресечна точка с режисьора Иван Владимиров, който досега е работил само по съвременни сюжети?
Мисля, че в истинското изкуство няма професионални направления, има само творчески интерес, който е въпрос на авторски късмет, на игра на случайността, но... да не се бъркам и в това, дето идва отгоре... Работихме в синхрон – и аз с него, и той с мене, и ние двамата с продуцентите. Нищо, и ново хрумване, и излишеството на такова, не беше отместено встрани.
Една от темите във филма и в творчеството на Йовков е хуманизмът. Може ли днес все още любовта да бъде връзката на човека към човешкото?
Хуманизмът не е тема в творчеството на Йовков, а първооснова на писателския взор. Мечтаното положение е било винаги любовта да ни очовечава. Но повече от век нахлуват в човешките отношения нетърпимост и омраза. Не че я е нямало и преди, но днес любовта към човека се трансформира в любов към обществени групи или още по точно – любов към партии. От това единственият извод, който може да се направи, е, че в партиите човеци няма.
Финалът на „Чума“ е като своеобразно жертвоприношение. Възможно ли е днес хората да правят подобни жертви в името на човешкото?
Киноезикът често трябва да подчертава по-остро заради визуалността някои от внушенията. А иначе, ако жертви се правят в името на човешкото, няма да е съвсем човешко. Ние живеем в два свята, в индивидуалния и в общия. В първия случай това е красиво, лична трагедия, която обаче рядко постига точно това, за което човекът се е посветил, а в обществен план повечето гръмко провъзгласени жертви са финансова или политическа спекулация. Засега само един е подложил на удар и другата си буза в името на човека.
Наскоро излезе новата ви книга „Сценарият като литература или обратното. Кино за четене“. След толкова години опит до какви изводи стигнахте? Може ли киното да се чете?
Мога да споделя само мои мисли. Съдбата на успешния филм зависи плътно от дарбата на режисьорите, които са много различни. Не мога да дам рецепта. За мен началото на създаване на филм все пак e добре да започне с четене на художествен текст. Словото не пречи на визията – то поддържа емоции, които никога не вредят, особено на актьора, за допълнителни духовни превъплъщения. Не става въпрос за защита на литературния сценарий – говоря единствено в интерес на крайния резултат.
Защо е толкова трудно един сценарий да стигне до екран?
И въпросът е труден – финансов, на гилдии, на мощен щурм на бездарието, и не на последно място – на чиновнически съображения. Отговарям, макар вътрешно да усещам, че не би трябвало да се поддавам на прокурорска екзалтация.
Казвате, че „талантът е тъжна работа“. А той не създава ли и творческа радост? Дали е така?
Талантът е самота. А тя рядко е весела. Употребява се често определението творческа мъка. Преподавал съм множество литератури и зная колко дарования са били прескочени, подминати в своето време. Руска рулетка. А това, че еднодневките изчезват заедно с конюнктурата, никак не носи успокоение.
Проф. Боян Биолчев е филолог, преподавател, писател и сценарист. Ректор е на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 1999 г. до 2007 г. Роден е в 1942 г. в София. Следва полска филология в Ягелонския университет в Краков, Полша (1962–1968). През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема „Драматургията на Станислав Виспянски, енциклопедист на неоромантизма“, а в 1982 г. се хабилитира с книгата „Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на Полския ренесанс“. От 1982 до 1996 г. е доцент, през 1996 г. става доктор на филологическите науки с труда „Адам Мицкевич – между осанката на народния пророк и homo ludens“. От 1965 г. Боян Биолчев е автор на над 200 научни публикации: монографии, студии, статии, предговори, научни съобщения. В периодичния печат публикува статии и изказвания с общокултурна и публицистична насоченост. Автор е на 20-ина белетристични книги. Негови романи и разкази са преведени на няколко европейски езика. Сценарист е на шест игрални и два документални филма. Сред най-известните му книги са сборникът „Сатурнов кръг“ и романът „Амазонката на Варое“. Последният му сценарий е за филма „Чума“ (2024), реж. Иван Владимиров, по мотиви от разказа „През чумавото“ на Йордан Йовков.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук