Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 1 (3004), Януари 2024

21 01

Разказите на Педро Алмодовар

От Елица Матеева 0 коментара A+ A A-

„Последният сън“, Педро Алмодовар, превод от испански Маня Костова, издателство „Колибри“, 2023 г.

Сборникът съдържа 12 истории, някои от които познавачите на кинематографичния език на Алмодовар без затруднение биха разпознали като епизоди от филмовото му творчество.

През годините благодарение на „Колибри“ и „Бард“ българската публика опозна словесността на Алмодовар чрез книгите „Педро Алмодовар. Киното на желанията. Разговори с Фредерик Строс“ и „Пати Дифуза. Каталог на травми и пороци“. „Последният сън“ започва с откровението на Алмодовар: „Неколкократно са ми предлагали да напиша автобиография и аз винаги съм отказвал; предлагали са ми също биографията да я напише някой друг, но аз продължавам да изпитвам своеобразна алергия при мисълта за книга, посветена изцяло на моята личност“. Историите в книгата са архивирани, или по-точно спасени, от асистентката на режисьора Лола Гарсия, която е съхранила папките с текстовете му. По време на снимките на „Странен начин на живот“ – последния му засега филм, той препрочита написаното и се съгласява част от подбраните текстове да бъдат публикувани в книга.

Първият разказ в книгата, „Посещението“, присъства като основен сюжет във филма на Алмодовар „Лошо възпитание“. „Премного смени на пол и жанр“, макар да няма пряка връзка с филмите „Всичко за майка ми“, „Болка и величие“, „Човешкият глас“, ни подсеща за любовта на Алмодовар към драматургията на Тенеси Уилямс и Жан Кокто, защото разказът показва трансформациите на едно произведение в различни дискурси и роли. В сборника се съдържат и разкази, писани преди повече от 40–50 години, като „Животът и смъртта на Мигел“, „Един лош роман“. Първия като че ли вече сме го гледали, само че в друг филм, при друг режисьор – „Странният случай с Бенджамин Бътън“ с реж. Дейвид Финчър, екранизация на едноименния разказ от Франсис Скот Фицджералд, който пък е бил вдъхновен от ироничната забележка на Марк Твен, че най-приятната част от живота е в началото му, а краят е толкова отчайващ. При Алмодовар смъртта на Мигел придобива измерението на екзистенциален хорър, защото финалът на един живот преминава в 9-месечен период на постепенно изчезване в утробата на майката, а след това никой повече няма да има спомени за Мигел. Възприемам разказа „Един лош роман“ като автобиографичен анализ около въпросите кои режисьори в киното могат да напишат роман и защо сценариите на Алмодовар предполагат написването на дебели прозаични книги, но не от него.

А някои разкази на режисьора са идеални за страшни филми. Например „Премного смени на пол и жанр“, в който е включил вампирски ритуали. А в „Хуана, полудялата красавица“ мотивът за спящата красавица, убождането и целувката на принца се заиграва с политическото злободневие. Любимият ми разказ е „Горчива Коледа“ – суматохата около празника е възможност да се справиш с безсънието и паническите пристъпи, да преодолееш страховете си и да се приземиш в обикновена седмица след шумотевицата.

Книгата на Алмодовар е наречена „Последният сън“ заради една от най-важните личности в живота му – неговата майка. Чела съм този разказ в друга редакция и превод – на Екатерина Лимончева в „Педро Алмодовар. Киното на желанията. Разговори с Фредерик Строс“, но колкото и пъти да прелиствам страниците, оставам омагьосана от първичната природа на синовната обич. Това е разказ за времето, когато оставаме сираци. „Майките винаги стъпват на твърда почва. Хората мислят, че децата са за един ден. Но е нужно време. Много време“, казва Лорка. Майките също не са за един ден. И не е нужно да правят нищо специално, за да са първостепенни, важни, незабравими, възпитатели“, пише Алмодовар. Майката на режисьора Франсиска е първата му учителка по въображение, защото почти като във филма „Централна гара Бразилия“ на Валтер Салес тя печели пари от писане и четене на писма, поръчани от неграмотни близки и далечни съселяни, а покрай четенето ги дарява с усмивка и блага приказка, които се очакват с надежда. По-късно Алмодовар снима Франсиска Кабалеро в малки пистолетни роли, удава ѝ се актьорската игра, особено когато играе телевизионна водеща.

„Последният сън“ е книга за онези странници в нощта, които търсят в думите, в картините, в ритъма на живота нещо необикновено – детайл, жест, нюанс.

Споделете

Автор

Елица Матеева

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Францисканската духовна революция. Разговор с Владимир Градев
    22.10.2026
  • Здравка Евтимова – Истории за доброто
    22.10.2026
  • Писането като молитва
    22.10.2026
  • Васил Казанджиев и Юлия Христова: срещи с музиката
    22.10.2026

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2026 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO