Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 5 (3008), Май 2024

23 05

Да на поезията

От Силвия Чолева 0 коментара A+ A A-

Какво е да издаваш поезия тук и сега, е част от въпроса имат ли място малките или по-скоро независимите издателства сред българското издателско поле. Особено ако издателството е специализирано само за поезия. Да правиш това във време, когато печалбата и търговският успех са сякаш най-важното нещо, да издаваш поезия, която и без това се чете и се купува от малко хора, за която няма финансиране или то е минимално, да издаваш преводи на поезия при наличието на малко преводачи, които се нагърбват с тази неблагодарна, непосилна и нископлатена работа, е трудна задача и изглежда обречена. Затова повечето издателства бягат от поезията или я издават покрай другите си книги, от които все пак може да се спечели, защото издаването е също и бизнес.

Заедно с Калоян Игнатовски и Иглика Василева решихме, че е обидно поезията да бъде маргинализирана, че тя заслужава да има повече читатели, стихосбирките да са добре издадени, с хубави корици, и казахме нашето „Да“ на поезията – по заглавието на една от стихосбирките на Иван Теофилов. Така започна преди 12 години. Радваха ни се, както се радваш на странностите на някой леко превъртял. Повечето мислеха, че бързо ще фалираме, а ние си бяхме така отначало. Започнахме с ентусиазъм, който не сме загубили и досега. Издаваме книгите си с финансиране от програмата „Помощ за книгата“ и чуждестранните организации, които подпомагат издаване на стихосбирки на автори от страните си. Досега само за няколко успяхме сами да спестим пари и да ги реализираме. Нямаме офис, складът ни е моето мазе и на съседката, книги на борсата не оставяме, а ги разнасяме сами. Не продаваме в големите вериги, тъй като там поезията не е приоритет, а само в малки книжарници. Много трудно стигаме до други градове освен по интернет. Трудно правим и премиери извън София – средства за това няма. Участието ни в Коледния и Пролетния панаир всеки път е сложен баланс между плащането на наема и печалбата, която ни помага за доплащане за превод, за печат, предпечат, художник. С две думи, винаги сме на ръба, но не сме и очаквали друго, знаехме, че ще е така още отначало. И тримата работим про боно.

През годините сме търсили различни форми да популяризираме поезията, която издаваме. Гостували са ни поети като Ларш Собю Кристенсен, Ева Липска, Адам Загаевски, Мириам Ван хее, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Иван Херцег, Йоан Ес Поп, Клаудиу Комартин, Армандо Ромеро, Амир Ор, Линда Франс, Адам Надашди, Линда Грегърсън. Ставаше чрез различни форуми като Литературния фестивал, „Софийски метафори“ и др. Правили сме премиери на всяка книга освен по време на пандемията. Помагали са ни много хора – приятели, книжари, читатели, симпатизанти. Издателство за поезия ДА за 12 години съществуване има публикувани над 70 заглавия на български и чуждестранни поети от различни страни и езици, поезия с високо качество. За трима души, които работят друго, за да се изхранват, е доста труд.

Наши книги са откупувани само от Столичната библиотека, на която сме и дарявали стихосбирки, но други не са проявявали интерес. Имаше уж ангажимент от страна на Министерството на културата по този въпрос, но очевидно сме пренебрегнати.

Описах накратко положението, но не за да се оплаквам. Смятам, че ангажиментът на МК и на АБК към такива малки независими издатели като нас не само не е достатъчен, той е нищожен. При растящите главоломно цени парите, които отпуска програмата на МК „Помощ за книгата“, са мизерни, а изискванията се увеличават. Невъзможно е например издателство като „Да“ да направи две премиери на финансирана по програмата книга извън София – парите не стигат дори само за печата. Как може АБК да игнорира издателства като нас, които няма как да сме регистрирани по ДДС – абсурдно е да са такива правилата ѝ за допускане до членство. Защо ни намалява площта за щанд на панаира и ни навира в неудобни локации, взима все по-висок наем за очукани и мърляви щандове, тесни, без елементарни удобства. Как е възможно да превърне Панаира на книгата в обикновен базар, а книгата единствено в стока, колкото и да се крие зад формална „културна програма“, в която на въртележка се представят набързо книги сред околния шум. Нито физическа, нито финансова възможност има малко издателство като „Да“ да участва сега в десетдневен пролетен базар на открито. И ще загубим, но ще загубят и читателите.

Издателство за поезия ДА ще продължи да упорства и да издава качествена поезия въпреки всичко. Докато имаме сили.

Споделете

Автор

Силвия Чолева

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Здравка Евтимова – Истории за доброто
    22.10.2026
  • Францисканската духовна революция. Разговор с Владимир Градев
    22.10.2026
  • Писането като молитва
    22.10.2026
  • Васил Казанджиев и Юлия Христова: срещи с музиката
    22.10.2026

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2026 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO