Култура / Брой 2 (3015), Февруари 2025

„Възвърнатият рай“, Джон Милтън, превод от английски Евгения Панчева, издателство „Лист“, 2024 г.

Голямото постижение на Джон Милтън в „Изгубеният рай“ е, че създава от Сатаната един от най-великите герои в историята на литературата. Той не е плосък злодей, а очарователен и трагичен образ, който често разкрива познати човешки качества и състояния като смелост, самота и амбиция. За разлика от анемичните представления, които обикновено се разиграват около празниците, Милтън взима насериозно врага на човечеството и това е от съществено значение, тъй като колкото по-пълнокръвен е злодеят, толкова по-значим става подвигът на героя. Симпатията към дявола в крайна сметка се превръща в път към изкуплението.

Същият ефект е налице и в своеобразното продължение на поемата: „Възвърнатият рай“ от 1671 г. Дяволът продължава да изкушава с добре премерени аргументи, които не са чужди на човешката природа, но ако първата книга изследва грехопадението, то втората ни отвежда до триумфа на Христос в пустинята. Мащабът е коренно различен. „Изгубеният рай“ обхваща бунта в Рая, Сътворението на света и прогонването на Адам и Ева от Едем, докато продължението се фокусира върху 40 дни от живота на Христос, което прави произведението далеч по-интимно.

Поемата отразява пуританските възгледи на Милтън, особено интерпретацията му на християнското изкупление и съществената роля на изкушението като необходим етап в изграждането на морална твърдост. Христос е като обърнат образ на Адам – там, където първият човек се проваля, Христос демонстрира непоколебима вяра и дава пример на всички, които искат да следват стъпките Му. Милтън подчертава, че истинската свобода се крие в доброволното послушание към Бога, а изкушенията в пустинята (особено Матей 4:1–11 и Лука 4:1–13) са отлично поле да разгърне тази драматична предпоставка.

Поемата е разделена на четири книги, но в третата Милтън достига връхната точка на поетичния си език. В този епизод Христос се отказва от славата, като сравнява човечеството със „стадо, объркана тълпа, която хвали най-низкото, негодно за хвала“. Войната е разобличена като суетно поприще за чудовища, „достойни да свършат в страшни мъки и позор“. В последната книга Сатаната предлага на Христос господство над света, но нападките му са оприличени на рояк мухи по гроздобер, на приливни вълни, „в скалата твърда на капчици разбити“. Макар Сатаната да надминава Ева в своето дръзко богохулство, в крайна сметка се проваля, а Джон Милтън с удоволствието на вярващ описва всяка стъпка от падението му.

Милтън разобличава земната власт, както и корупцията на политическите и религиозните институции. Отделя място за критика и към невнимателния читател, който според него е „като децата, които събират камъчета речни“. Тези бързи, хапливи коментари придават допълнително удоволствие на четенето. Макар и дълбоко религиозен, Джон Милтън запазва до края на живота си вярата в свободата на личния избор и любовта му към Бога никога не е за сметка на любовта към красивото. Бързи щрихи на сенки в пустинята, на заспалия Христос и на силуета на Сатаната, който призовава буря, напомнят за могъщия талант на един велик поет.

Тонът е по-сдържан и тази „целенасочено минималистична, протестантска поетика на епическото“, както я определя преводачката проф. Евгения Панчева, се придържа по-близо до евангелския хипотекст и вместо да прескача между теза и антитеза, комбинира двете. Героизмът тук е отказ (от телесното, от стремежа към доказване). Поемата подчертава значението на духовната сила и за разлика от непокорството на Адам в „Изгубеният рай“ послушанието на Христос възстановява надеждата за човечеството, което прави произведението дълбоко оптимистично.

Макар да се смята за по-незначителна от „Изгубеният рай“, това е великолепна творба с теологическа дълбочина и простота, които носят удоволствие и утеха и може да се разглеждат като призив към духовна устойчивост в един все по-повърхностен и материален свят. Изданието на „Лист“ и преводът на Евгения Панчева са чудесни, но изборът да бъде издадена самостоятелно озадачава. Ако днес читателят пожелае да се запознае с „Изгубеният рай“, няма да я открие по книжарниците, което е непростим пропуск.