Култура / Брой 3 (3016), Март 2025

130 години от рождението на Ернст Юнгер

Повече от век личността и творчеството на Ернст Юнгер са под кръстосания огън на поляризираните оценки. В Германия оценките за „епикурееца на варварството“ (Томас Ман) се колебаят между естетическото приемане и моралното отхвърляне. В страни като Франция, Италия и Испания творчеството му се разглежда не толкова в морален, колкото в естетически и исторически аспект. През 2008 г. книгите му са издадени в „Библиотеката на Плеядите“ – влизат в канона на световната литература, в която дотогава от немските автори на XX век присъстват само Брехт, Кафка и Рилке.

Самият Юнгер е наясно с полемичното, често клеветническо и дори обидно отношение към неговата личност и творчество, и приема това спокойно: „Някои хора четат книги само за да се ядосват“. И още: „Малко хора струват толкова, че да им се противоречи“.

Ернст Юнгер е роден на 29 март 1895 г. в Хайделберг. Баща му Ернст Юнгер е химик и собственик на аптека, а майка му Каролине Лампл (1873–1950) е любителка на немската литература, известна с това, че знае наизуст много от творбите на Гьоте.

През 1901 г. малкият Ернст тръгва на училище и с това започва дванадесетгодишен период на страдание. До извънредната матура през 1914 г. сменя училище десетина пъти. Това, че е „безнадежден случай“, се дължи не толкова на липсата на талант, колкото на неговата мечтателност и строгите порядки в училище. Ревностен читател на приключенска литература, той мечтае за Африка. През ноември 1913 г. бяга във Вердюн и подписва договор с Чуждестранния легион. Прехвърлен е в Марсилия, а оттам и в Сиди бел Абес в Алжир. Авантюрата трае шест седмици, преди баща му да успее да го върне в Германия. Юнгер си спомня: „Баща ми не отправи укор. Във влака каза само: Това нещо излезе 1000 марки“.

Юнгер се готви за матура, когато избухва войната, наречена по-късно световна. Той се записва за доброволец и е зачислен в 73-ти стрелкови полк „Принц Алберт Пруски“. След няколкомесечна подготовка е препратен с частта си на фронта в Шампан. Това, което се случва през следващите почти четири години, е описано в „Буря от стомана“ – безброй битки, седем ранявания, петнадесет рани, издигане до лейтенант и командир на щурмови отряд. На 22 септември 1918 г. след поредното много тежко раняване той е удостоен с най-високото пруско отличие, което се дава изключително рядко на нисши офицерски чинове.

След войната Юнгер живее в Хановер и служи в армията до 1923 г. През 1920 г. публикува в 2000 екземпляра преработените си военни дневници под заглавието „В стоманените бури. Из дневника на един командир на щурмови отряд“. Книгата е голям успех и бързо носи популярност на автора си. Тя е преиздадена в престижното издателство „Митлер“ в Берлин, което по-късно издава и есето му „Борбата като вътрешно преживяване“(1922).

През октомври 1923 г. Юнгер записва зоология в Университета в Лайпциг, но след три години прекъсва следването си, за да се посвети на писателска дейност. Междувременно публикува военните книги „Горичка 125“ (1924) и „Огън и кръв“ (1925).

През 1925 г. Юнгер се жени за Грета Яинсен и на 1 май 1926 г. се ражда първият му син – Ернст. Следващата година семейството се премества да живее в Берлин, където остава до края на 1933 г. В Берлин Юнгер среща значими фигури на политическия и културния живот –Бертолт Брехт, Ернст фон Заломон, Валериу Марку, Ерих Мюзам, Ернст Никиш, Ернст Роволт, Ернст Хелер, Фридрих Хилшер, Франц Шаувекер, Карл Шмит, Ото Щрасер. Пише публицистика за издания на десните националисти като „Ди Щандарте“, „Арминиус“, „Видерщанд“. През този период излиза първата редакция на „Авантюристичното сърце“ (1929) и фундаменталният философски труд „Работникът“ (1932).

На 30 януари 1933 г. райхспрезидентът Хинденбург обявява Хитлер за райхсканцлер. Бързо става ясно, че оставането в Берлин носи опасности. Юнгер поддържа връзки с хора като Мюзам и Никиш, но отказва всякакво сътрудничество с националсоциалистите, като някои от отказите са особено унизителни за тях. Един обиск през април показва, че моментът за напускане е дошъл. Юнгер се премества със семейството си в Гослар. За известно време животът става по-спокоен. През 1935 и 1936 г. той предприема пътешествия в Норвегия, Бразилия, Мароко, Канарските острови. Публикува новелата „Африкански игри“ (1936), разказваща за времето в Чуждестранния легион.

През декември 1936 г. Юнгер отново се мести, този път в Юберлинген на Бодензее. Завършва втората редакция на „Авантюристичното сърце“. През април 1939 г. семейство Юнгер вече е в Кирххорст край Хановер. Там, малко преди избухването на войната, завършва разказа „На мраморните скали“ – едно от най-известните произведения на Юнгер. То се счита за най-смелата книга, публикувана в нацистка Германия. Това е удивителен текст със своеобразна естетика, провокиращ въпроси за връзката му с историческия момент.

Наближава войната, а Юнгер се числи в мобилизационните списъци с чин лейтенант. За него е било възможно да избегне повикване в армията. Предложен му е дипломатически пост, който той отказва. Така на 26 август 1940 г. получава призовка. Повишен е в чин капитан и е изпратен на Западния вал. През юли 1941 г. е разпределен в германското командване на окупирания Париж. Там се среща с много от представителите на френския интелектуален елит: Брак, Селин, Кокто, Гастон Галимар, Жан Жироду, Саша Гитри, Пол Леото, Анри дьо Монтерлан, Пиер Дрийо ла Рошел, Пол Моран, Жан Полан. След атентата на 20 юли 1944 г. германското командване в Париж е сменено и Юнгер се завръща в Кирххорст. През септември е уволнен от армията.

През 1944 г. за опозиционна дейност е арестуван синът на Юнгер – Ернстел. Поради младостта си той е зачислен в щурмови отряд за доказване на вярност към фюрера. Изпратен е на фронта в Италия, където загива на 29 ноември 1944 г. в боевете край Карара. Смъртта му е тежък удар за Юнгер.

Военното ръководство на английската зона забранява на Юнгер да публикува, затова той се премества в Равенсбург. Там среща Хайдегер, с когото планират издаването на списание, пише есето „Отвъд чертата“ (1949) по повод 60-ия рожден ден на философа, издава военните си дневници под заглавието „Лъчения“, както и романа „Хелиополис“.

През 1950 г. Юнгер се установява във Вилфлинген, Горна Швабия. Петдесетте години са особено плодотворни за него. През този период са публикувани есетата „Бягство в гората“ (1951), „Гордиевият възел“ (1953), „Книга за пясъчните часовници“ (1955), „При стената на времето“ (1959), „Световната държава“ (1960), романът „Стъклените пчели“ (1957), биографичният текст „Риварол“ (1956). С Алберт Хофман, откривателят на LSD, експериментира с халюциногени, като описва преживяванията си в „Сближавания. Наркотици и опиянение“ (1970). Съвместно с Мирча Елиаде издават списанието „Антей“, което излиза до 1971 г.

През 1960 г. умира съпругата му и година и половина след смъртта ѝ Юнгер се жени за Лизелоте Лорер, германистка, ръководеща архива на Кота в Марбах (най-значимия немски издателски архив на XIX век, б.р.). По-важни творби от този период са „Изтънчен лов“ (1967), „Прашката“(1973), „Евмесвил“ (1977). Чест му оказват автори от световна класа – почти ослепелият Борхес идва във Вилфлинген, за да се запознае с автора на „Бурите“. На следващата година тук е Алберто Моравия, а по-късно и Йожен Йонеско. През 1982 г. Юнгер е удостоен с наградата на името на Гьоте на град Франкфурт.

На 1 октомври 1982 г. Юнгер записва в дневника си: „Три часът следобед. Habemus papam – един Хелмут си тръгва, друг идва“. Новият Хелмут e дипломиран историк със сетиво за символното в политиката. Когато през септември 1984 г. се планира честване по повод 70-годишнината от избухването на Първата световна война, той кани Юнгер да участва. Така виждаме Юнгер редом с Хелмут Кол и Франсоа Митеран. Срещата с Юнгер оставя дълбоко впечатление у любителя на литературата Митеран. Той е очарован от личността на автора, преживял и пресъздал в текстове всички важни събития на XX век.

За стогодишния рожден ден на Юнгер във Вилфлинген пристигат Роман Херцог, Хелмут Кол и Ервин Тойфел. На тържествен обяд за 160 души Юнгер държи кратка реч: „Дължа благодарност на приятелите, но също и на противниците. И едните, и другите са част от кармата...“.

Последният запис в дневника на Юнгер е от 17 март 1996 г. След това затваря писалката и подрежда писалището. Умира на 17 февруари 1998 г. в Ридлинген, месец преди да навърши 103 години.