Култура / Брой 3 (3016), Март 2025 / Книги

Какво вижда поезията

24.03
2025

В едно интервю преди няколко години на въпроса ми дали сега е време за поезия Яна Букова отговори: „Поезията с качество винаги съдържа кризите в себе си, за нея не съществуват „спокойни периоди“ в историята“. И в „Черно хайку“ могат да се открият неспокойствието, съмнението и отказът да си пасивен наблюдател на ставащото днес, отказ от простото приемане на теории и практики. Можем да четем тази стихосбирка и като предупреждение до какво водят забравата в историята и изтриването от паметта на „опита“. [...]

От Катя Атанасова 0 коментара Прочети повече...

Национална идентичност чрез театрална власт

24.03
2025

Симптоматично през 2024 г. се появиха ред монографии, търсещи адекватно определение на националното, нацията и формиращите ги у нас фактори. Книгата на Виолета Дечева има специфично място сред тях. Тя изследва механизмите за формиране на национална идентичност чрез инструментализирането на театъра, гледан като „цялостна социално-символна практика“. В модерната българска държава той следва модела, зададен от възрожденските му „инженери“... [...]

От Георги Каприев 0 коментара Прочети повече...

Ксении

24.03
2025

През 2022 г. писах за „Книга за Малина“ с едно по-цялостно виждане за тази поезия (сп. „Култура“, бр. 9), макар че познавах Малина от по-рано и имах „Стигмати. Книга за познанието“ от 1994 г. Тогава я нарекох „подвижница“ заради самарянството в текст и живот. Сега Иван Цанев, съпругът на поетесата, родена преди 75 години, ни изправя пред нова антология на нейната поезия и с това за пореден път активизира средата и четенето. То се знае, че подобно преподреждане е рисково, но и нищо не става без огромна, тоест съзидателна енергия... [...]

От Десислава Неделчева 0 коментара Прочети повече...

Чудно чуден Чудомир

23.03
2025

„Чудомир е сред най-четените и обичани български писатели, той е и сред най-разпознаваемите художници“, пишат в „Многообразният Чудомир в неговото време“ професорите Алберт Бенбасат и Николай Аретов. Прави са, разбира се, но така поставят пред нас сложно питане: защо, след като е „сред най-обичаните“, Чудомир влиза в учебниците едва през 2018 г. с 4 разказа? В съвместното си изследване двамата литературни историци и анализатори ни предоставят важен материали за отговора на този въпрос. [...]

От Митко Новков 0 коментара Прочети повече...

Канон(и) и деканонизиращи практики в българската драматургия

23.03
2025

В самия край на миналата година излезе от печат новата книга на Николай Йорданов „Българският драматургичен канон. Формиране. Пренареждане. Препрочитане“. Тя е важен акцент както в собствените дългогодишни занимания на автора с изследване на българския театър, така и в българското театрознание и литературознание. Изданието е първото цялостно проучване на въпроса за формирането, протеклите динамики и съвременните трансформации на канона на българската драматургия от появата ѝ през XIX в. до днес. [...]

От Камелия Николова 0 коментара Прочети повече...

Да затвориш болката в бижу

23.03
2025

Особено харесвам книги, които едновременно не позволяват широк интерпретаторски подход, но и не затварят хоризонта в изброими теми. Подбуждат и пръсват: фитил за свещ, но и фитил за взрив. „И леглото ни стана зеленина“ от Виолета Радкова е тъкмо такава книга, в която външното и вътрешното време, голямото и малкото трайно се пресичат в човека и човешкото, остават свързани, докато не ги покрие зеленият фитил (по Дилън Томас), който расте неудържимо, търси си пътища през уязвимото и покрива със себе си всяка крехкост. [...]

От Йорданка Белева 0 коментара Прочети повече...